В София работи единственият засега не само в страната, но на целия Балкански полуостров „тъмен ресторант“, в който гостите могат да влязат в обувките на незрящите домакини.
Вечеря на тъмно е социален експеримент, в който хора с нарушено зрение въвеждат за кратко желаещите да се потопят в тъмнината. Гостите се адаптират в непрогледния мрак с помощта на звуци, допир и вкусове.
Посрещнати от незрящите служители, които тук не се наричат сервитьори, а домакини, прекрачваме прага на залата за хранене. Първите стъпки са плахи и несигурни. Не тъмнината, а неизвестността поражда страх. Чувството, че ще се спънеш в препятствие, ще паднеш или ще се удариш в стена не те напуска, докато не заемеш мястото си на масата. Да излезеш от зоната си на комфорт понякога е хубаво, разказва посетителят Боряна Драганова.
„С първите стъпки на влизането определено усетих дискомфорт, малко ми се сви под лъжичката. Имах усещането, че има стъпала и препятствия, които ще трябва да преодолявам и няма да знам къде са. Това беше страхът ми. Когато усетих стола и масата, определено се почувствах по-спокойна. Усетих, че в тъмнината човек се чувства много комфортно.“
Когато общуването между хората преминава в пълен мрак, комуникацията е пълноценна, а предразсъдъците и излишната суета - оставени на прага.
„Няма притеснението отсреща дали ме приемат в момента, как реагират на това, което казвам. Аз казвам това, което мисля и съм искрена и съответно от другата страна, когато друг говори, аз го чувам някак си по-ясно, по-добре, с цялата си същност, а не само с ушите си.“
В мрака разбиранията за храната също се преобръщат - в тъмното посетителите трудно различават сервираното в чиниите и до приключването на вечерята не знаят какво консумират. Усещат вкусове и аромати, които не са предполагали, че съществуват.
„Открих, че всяка хапка има по-различен вкус, когато не виждаш какво ядеш. Изключително удоволствие е да пиеш вино на тъмно“, допълва Борислава.
По време на интензивното емоционално преживяване гостите на ресторанта се доверяват на онези, за които животът в тъмнина е съдба, а не бягство от реалността. При смяната на ролите незрящите хора се превръщат във водачи на виждащите.
Преживяването променя нагласите. „Успях да придобия поне малко усещане за техния свят и колкото и да ме шокира, ме развълнува много. Смятам, че гледам с едни по-широко отворени очи на света, който ме заобикаля. Усетих колко силна може да бъде връзката със света, когато не виждаш“, споделя Борислава Драганова.
Трябва по-често да влизаме в обувките на различните от нас, за да живеем и собствения си живот по-смислено, уверила се е тя.
Тъмният ресторант е работното място на Милена Костадинова. Незрящата млада жена разказва, че хората с увредено зрение непрекъснато се сблъскват с дискриминация при търсеното на работа.
„Имаше един период, в който бях ходила на 50-60 интервюта и попадах на най-различни работодатели. Голяма част от тях не се интересуваха от моите умения. Да, има незрящи, които нямат необходимата квалификация, но има такива, които имат и е важно да бъде направена разликата. Което няма как да се случи, без да бъде даден шанс“, коментира Костадинова.
Промяна в обществените нагласи към хората с увреждания е и основната цел на кампанията „Мостове от хора за хора“. В нея отблизо се показват историите на вдъхновяващи делнични герои, които не спират да полагат усилия обществото да стане по-разбиращо и отворено към различните. Инициативата е на сдружението „Общност МОСТОВЕ“. Всеки от членовете на неправителствената организация е водил своя лична битка, за да направи най-доброто за детето си или за свои близки с увреждания.
„Промяната в нагласите трябва да тръгне от съседа, до министър-председателя. Тя е всеобхватна. От свободата на придвижване, до право на гласуване, право на работа, право на образование. Т.нар. достъпна среда, за която се говори, не са само тротоарите и плочките, а и адаптираното образование, достъпът до работни места, цялостното отношение към хората с увреждания – погледът към тях не като към хора, които нещо не могат, а хора с потенциал, които могат да допринасят за обществото.“
В по-голямата си част обществото не познава моделите за общуване с хората в неравностойно положение, смята Милена Крумова, творчески директор в рекламна агенция. При срещите си с хора, страдащи от различни заболявания Крумова е усвоила правила, които улесняват комуникацията и изграждат невидими мостове на доверието.
„Когато искаме да се снимаме до човек в количка, е добре да приклекнем до количката, защото така с един жест показваме съпричастност, а не да има разлика във височините.“
Боряна Драганова, която влезе в тъмния ресторант в началото на този репортаж, е майка на 22-годишно момиче, родено с детска церебрална парализа и множество увреждания. Тя е категорична, че от раждането на дъщеря си не е спирала да се сблъсква със стереотипно мислене и враждебно отношение. Когато водела сина си на детска градина заедно с дъщеря си, децата проявявали естествено любопитство и идвали при тях, докато родителите ги дърпали нервно настрани с думите – нямаш работа тук. Две десетилетия по-късно обществените нагласи не са се променили, отбелязва Драганова.
„Тя е в количка и не е контактна, не говори. Автоматично, когато отидем където и да е, най-често в болница, дори навън – и в парка или в ресторант, не сме много желани гости там, защото нарушаваме визуално гледката. Когато по-любопитните успеят да дойдат да поговорят с нас, преградата пада. Можем заедно да променим нагласите. Просто трябва да отворим сърцето си за това.“
Снимките в публикацията са на ресторант "Тенебрис".
150-годишната църква "Св. Николай Чудотворец" в смолянското село Арда се ремонтира изцяло с дарения. На Никулден там ще отбележат тържествено годишнината от първата служба в храма. "Решихме да не се затрие тая реликва . Хората имат голяма отзивчивост за такива неща и даряват. Има над 80-90 дарения , стабилни суми", разказва пред БНР Никола..
От 5 години в Чикаго работи Български клуб по волейбол. Боян Петев, Стоян Славов и Симеон Младенов са основателите и собствениците на Българска волейболна академия във ветровития град. В 58-ми епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности" гост е Боян Петев , единият от основателите на волейболния клуб. "Беше страхотно да бъда..
65 дарители са предоставили на Регионалния исторически музей във Велико Търново през последната година около 250 предмета от античността и Късножелязната епоха до наши дни . Сред тях са родословно дърво на Васил Левски , колекцията от 120 медала, грамоти и снимки от състезателя по стрелба с лък Петьо Кишев, бригадирски униформи, снимки на..
Гоблен на светите братя Кирил и Методий подари на Клисурския манастир бившата учителка от Берковица Тотка Георгиева. 37 години Тотка Георгиева е била учителка. От дълго време тя се занимава с изработката на гоблени, които бе подредила в изложба в Берковица. Гобленът на братята Кирил и Методий изработила за месец и половина. 52 000 маниста с 44..
Българският патриарх Даниил отслужи Патриаршеска литургия в столичния храм "Света Неделя", където бяха изнесени за поклонение мощите на сръбския крал Стефан Милутин. Стефан Милутин e сред най-тачените сръбски владетели, царувал 45 години ( от 1275 г.), запомнен с благотворителност и със строителство на църкви и манастири. Днес от храма..
Нестинарството е една от традициите, с която ние изключително много се гордеем. През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство "Живи човешки съкровища - България" . Тайнственият обред , за чиито корени продължава да се..
В Рубриката "Горещи сърца" ви срещаме със свещеника от благоевградския храм "Въведение Богородично" отец Андон Шавулев . Неговата проповед излиза от стандартите на църковните книги , за да влезе в душата на човека, потърсил общение с Бога . Свещеникът е само посредник в това тайнство , казва отец Андон и определя себе си..
Мениджър на хотел в село Кранево обсипал с шамари и юмруци деца - футболисти от Силистра, защото играели на гоненица по етажите . Така завършва..
"Не може да не се гордеем, че ние сме тези, които водим едни нации на Антарктида". Това заяви пред БНР председателят на Българския антарктически..
Непрекъснато трябва да се говори за психичното здраве. Това обясни пред БНР Албена Дробачка, ръководител на къща "Скрити лайкове". Пространството..