От днес до 15 ноември столичната галерия „Графикарт“ ще покаже рисунки, графики и монотипии на Зураб Церетели.
От възхита до възмущение - 86-годишният грузински скулптор и художник предизвиква полярни оценки от десетилетия. В София ще бъдат показани за първи път негови графични листи, монотипии и рисунки.
Освен като творец, Зураб Церетели е познат и като председател на Руската академия на изкуствата, посланик на добра воля на ЮНЕСКО и Кавалер на ордена на Почетния легион на Франция.
Церетели има своето запазено място в световното арт пространство с монументалните си творби в Русия, САЩ, Англия, Израел, Испания, Бразилия, Франция, Тайланд, България, Грузия. У нас скулптура на Церетели е разположена в Двора на кирилицата в Плиска.
През 2008 г. Зураб Церетели имаше изложба в Пловдив. Градът не е избран случайно.
Зураб Церетели е наследник на грузинския княз Алексей Церетели, руски дипломат, който през 1876 и 1877 г. ръководи руските консулства в Одрин и Пловдив. След Берлинския конгрес е част от международната комисия, съставила Органическия устав на Източна Румелия. Паметник на княз Алексей Церетели има в Батак. На него е кръстено и пловдивското село Церетелево.
Василий Церетели определя дядо си като много слънчев и позитивен човек. „За него е много важно да влага в своето изкуство тази позитивна енергия.“
„Аз вярвам в изкуството на Зураб Церетели, той е мой герой“, не крие арт дилърът на Зураб Церетели извън Русия Стефан Стоянов.
Когато започнал да работи с него, Стефан поискал да живее при него в продължение на две седмици и да е неотлъчно с него през този период. „Прекарах две безумно фантастични седмици. Аз съм на 54, разлика от около 30 години. Някъде към 10 вечер вече изнемогвах. От сутрин до вечер – от 7 часа закуска, някъде към 12 той се прибира в спалнята си. Много рядко се раждат такива хора“, споделя Стоянов.
Той иска софийските любители на изкуството да видят „интимния Зураб“, темите, които го вълнуват от млад художник до днес – любовта, носталгията към родната Грузия и любовта към живота.
Стефан Стоянов адаптира изложбите на Зураб Церетели за съответната публика. „Защото всяка публика, всяка географска позиция има своята светлина, своето светоусещане, своята чувствителност. Не можеш да дойдеш с куфарите от Ню Йорк или Москва, да ги стовариш в България и да кажеш – ето ме и мен, аз така виждам светлината. Трябва да има някакъв диалог с конкретната култура“, убеден е Стоянов.
Критиците на грузинския творец определят работите му като кичозни. Стефан Стоянов смята, че те не отчитат спецификата на обкръжаващата среда, в която дадена скулптура се намира.
„Това е човек, който се вписва в мястото, в което работи – от мозайка, до рисунък, той се адаптира.“
Василий Церетели твърди, че дядо му е възприемчив към критиката. „Всяка голяма творба предизвиква различни чувства. Когато е строена Айфеловата кула - някой я е харесвал, някой не. Винаги е необходимо време“, философски разсъждава Василий, според когото художникът винаги има свободата да създава собствен образ.
Зураб Церетели не е правил скулптури, посветени на Ленин или Сталин, на управниците от онова време, винаги е бил свободен художник, допълва Василий Церетели.
Той просто е дипломат по рождение. Смятат го за приятел на най-противоречивите личности на нашето време и от двете страни на Океана, обяснява Стефан Стоянов. „Това е човек, който успява да се защитава със силата на своето изкуство и да избягва конфликта.“
От най-ранна възраст Василий ходел с дядо си Зураб Церетели в неговото ателие. Водил го и в Япония, когато бил едва 8-годишен. „Исках да стана художник. До момента на дипломната ми изложба нито веднъж не чух от дядо си – браво, това е хубаво! Никога не ме е хвалил, за да не ми въздейства, да не повлияе върху моя творчески път.“
Още щрихи от портрета на грузинския творец чуйте в звуковия файл.
Ще летя, ще тичам… ще плувам, Към звездите бих тръгнал аз пеш, Без вода, без храна да купувам, океан… океан от копнеж Това е цитат от едно от стихотворенията с автор Любослав Костов. Директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучения и главен икономист на КНСБ беше гост на предаването "Нощен..
Картите Таро съпътстват човечеството от поне 600 години, въпреки че има редица хипотези, които пращат раждането им много по-назад във времето в Древен Египет. Свързват ги с кабала, нумерология, астрология, теории на Карл Юнг, образи от Древногръцката митология, тамплиерите и розенкройцерите. Скептиците виждат в тях само псевдонаучен инструмент,..
Васил Драганов е актьорът, който вдъхва доверие и предизвиква интереса на зрителите със своите превъплъщения на сцената и на екрана. Той гостува в поредицата "Магията на театъра" на предаването "Нощен хоризонт". Всички помнят Васил Драганов от ролята му на Радко Чеканов в телевизионния сериал "Столичани в повече". Но той играе и във филмите "Мисия..
"И всеки помни по един учител - из стръмното ръката му поел". С този цитат от стихотворение на Харалампи Харалампиев гостът в "Изотопия" - учителят по Български език и литература Методий Кирилов, отговаря на въпрос за трудностите на преподавателската професия. Методий Кирилов : Трябва да разбираш ученика. Да вникваш..
Романът на Ирина Папанчева "Брюксел, разголен" е сред заглавията в лятната кампания "1 град, 19 книги" на обществените библиотеки в Брюксел. Българката живее в Белгия и има шест романа, детска книга, пише и разкази. За първото си пътуване до столицата тя си спомня: "То беше през февруари 2003 г., когато отидох на стаж в Европейския..
Преподава италиански език, танцува балет, занимават я проблеми с околната среда, различни изкуства са част от живота й. Това е Гергана Дилова, с която ви срещаме отново след поредното й пътуване в Африка. Този път то е различно, защото не става дума само за пътешествие, а за кауза. Там тя се чувства свободна и помага на икономиката, на..
Освен със своите милиони декари, засети със зърнени култури, Добруджа винаги е била прочута и със своята вкусна, хрупкава и сладка диня . Пред..
На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и..
Преди ден стартира новият археологически сезон в района на селищната могила Юнаците край Пазарджик. Проучванията продължават вече няколко десетилетия,..