Виолистът Владимир Косяненко: "Варненско лято" е фестивалът с най-приятелска атмосфера

Макар и вече в есенния сезон, програмата на Международния музикален фестивал "Варненско лято" продължава и на 20 октомври там звуча италианска барокова музика - в Аулата на Икономическия университет свириха гостите от Италия Марио Карбота - флейта и пиколо, Енрико Казаца - цигулка, и Ансамбъл La Magnifica Comunità. Програмата беше посветена на 150 години от смъртта на италианския композитор Северио Меркаданте и неговият Квартет №1 в ми минор за флейта, цигулка, виола и виолончело прозвуча в редакцията на Мариятереза Делабора, а това, както твърдят организаторите, е първото изпълнение на произведението в наше време.

В предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" ви срещаме с един от гостите на фестивала тази година: Владимир Косяненко е виолист от елита на европейските камерни изпълнители - преминал е през санктпетербургската и виенската школа като инструменталист, учил е дирижиране при легендарния Иля Мусин. Преди близо 30 години се премества във Виена по покана на Младежкия оркестър „Густав Малер“, ръководен тогава от Клаудио Абадо. Там завършва с отличие Университета за музика и сценични изкуства, а по-късно и Кралската консерватория в Гент, Белгия. Свири като оркестрант във Виенската филхармония, в оркестъра на Грац и много други, а като член на квартет "Хуго Волф" в продължение на 10 години получава престижни награди и свири в най-елитните зали по света. От 2008 г. е професор по виола и камерна музика в Академията за изкуствата към Университета в Сплит, Хърватия. През 2012 г. основава нов струнен оркестър - „Виртуозите на Сплит“ и до днес е техен диригент и артистичен директор.

В България Владимир Косяненко не е за първи път. От фестивала „Варненско лято“ пази само хубави спомен:
"Помня първия път, когато дойдох тук преди четири години – за 90-ото издание на фестивала – и това беше много специално събитие за мен, защото имах шанса да свиря като солист с един от най-добрите виолисти на нашето време – френския музикант Жерар Косе. Изпълнихме Шестия Бранденбургски концерт от Бах, а след това и пиесата от Кийт Джарет за виола и оркестър „Мост от светлина“ – аз дирижирах, а Жерар солира. Прекрасен спомен имам от първото ми гостуване във Варна.

Но този път моите очаквания бяха надхвърлени, защото съм очарован от работата на артистичния директор Марио Хосен – той успя да доведе на фестивала толкова много млади чудесни български музиканти. Това е новото поколение високообразовани и много талантливи млади хора и за мен е голямо, наистина голямо удоволствие да ги открия, да свиря с тях. Атмосферата по време на фестивала е доста напрегната, работата е интензивна в подобен проект – имаме около два дни за репетиции преди концертите, а това означава, че всеки ангажиран в различните формации е пред голямо предизвикателство - трябва да е добре подготвен, за да даде най-доброто от себе си в процеса на подготовка.

Затова съм щастлив, че срещнах тук с цигуларките Лия Петрова и Марина Димитрова, с виолончелиста Атанас Кръстев – просто съм изумен от техните качества и от чудесния звук. Мисля, че най-хубавото в идеята на Марио Хосен е да даде на всички шанса да свирят заедно. Проследил ги е до Париж, Берлин, Ню Йорк, Виена, Валенсия, където живеят сега, свързал се е с тях и е събрал тази невероятна колекция от най-добрите млади българи на сцената. Същевременно можем да се насладим на легендарно присъствие – като това на проф. Милена Моллова. Тук за първи път срещнах румънския пианист Михаел Хориа. Така че, ако трябва да направя сравнение с други престижни фестивали, на които съм бил през последните 25 години, бих казал, че атмосферата във Варна е най-приятелска, затова съм наистина щастлив, без преувеличение.

За мен е чест да съм приятел на Марио Хосен вече близо 30 години и бих казал, че той е широкоскроен, вдъхновен и креативен, а това по естествен начин се отразява и на самия фестивал, който ръководи сега. Трябва да ви кажа, че аз познавам много световноизвестни музиканти, работил съм с такива през последните десетилетия, но сред тях Марио Хосен има специално място за мен – той не е просто виртуоз, който мисли за собствената си работа и израстване, а го е грижа и за другите, включително и за децата, които учат при него. Мисли за културата като цяло и тази му философия сякаш е по-скоро спонтанна, отколкото планирана, но това ми напомня нещо, казано от великия Пабло Казалс: "На първо място аз съм човек, на второ – музикант и чак на трето съм виолончелист!" Така че аз цитирам големия музикант, защото е важна тази йерархия в съзнанието на всеки музикант."

Цялото интервю с Владимир Косяненко за предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" чуйте в звуковия файл.