Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Езикът на омразата не е личен, а социален проблем

Снимка: Pixabay

Да погледнеш в очите на непознат, да го усетиш близък, да научиш нещо съкровено за него е като влизане в обувките на другия.  

Глобалното креативно студио за социално въздействие Fine Acts предлага социален експеримент, свързан с езика на омразата.

Този социален експеримент се базира на известно проучване, според което можеш да се сближиш с непознат човек, ако го гледаш в очите в продължение на 4 минути. Доста социални експерименти са правени през годините по света, доказвайки това твърдение, обясни в предаването "Хоризонт до обед" Ани Алексиева от Fine Acts.

Затова освен на гледането между двама непознати в мълчание те залагат и на човешката история. Докато двамата се гледат в очите в продължение на 4 минути, в слушалки чуват историята на човека срещу себе си. Реакциите са много емоционални – на емпатия, надежда, близост и доброта, разказа Ани Алексиева пред БНР.

Продукцията се появява в момент на брутална агресия срещу различията, като последни примери са побоят над деца при хомофобска акция в Пловдив, както и смъртните заплахи срещу гей активисти в града.

„В експеримента ние виждаме автентичните реакции на хората, които показват промяна към отсрещния човек, изненада, абсолютно органична емпатия. Те не са предупредени, че ще слушат история, която е свързана с тази тема.“

Моментът на споделяне на ранимостта е много личен. Включилите се в експеримента, представяйки личната си история, разказват и историята на още хиляди хора, които ежедневно и системно са подлагани на език на омразата, подчерта Ани Алексиева.

Езикът на омразата не е личен проблем, той е социален, обществен проблем и засяга страшно много хора в България“, коментира тя.

Не се опитваме да стигнем до най-крайните хора, а до онези, които си задават въпроси, поясни Павел Кунчев, един от съоснователите на глобалната платформа, социален предприемач с опит в маркетинга и рекламата, съосновател и на Time Heroes.

По много теми, които ни разделят като общество и са по-пиперливи, не можеш винаги да достигнеш до всички по ефективен начин, но е много важно да си дадем сметка, че екстремните елементи в едно общество са много малка част, макар да са много шумни и понякога да успяват да доминират, изтъкна Кунчев.

Още за инициативата чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев. Той е един от най-авторитетните външнополитически коментатори в Българското национално радио. Красив ум, човек с голяма обща култура, впечатляващи познания за процесите в света, които е обяснявал на младите си колеги в БНР, които са го слушали с удоволствие. Липсата на коментатори от такъв ранг създава..

публикувано на 29.09.25 в 13:00
Зорница Христова

Зорница Христова - гост в "Горещо сърце": Лесно е да се влюбиш в четенето

В рубриката "Горещи сърца" срещата е със Зорница Христова, жена, която впечатлява със спокойствието си и с искреността, с която говори за книгите. Тя е писател и преводач, един от създателите на издателство ,"Точица". Завършила е английска филология в Софийски университет.  Автор е на книгите "Вкусна география" и ,"Когато искам да..

публикувано на 28.09.25 в 09:00
Историята на Силистра

Историята на Силистра - белязана от различни епохи и културни влияния

След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовския мирен договор през 1940 г. Силистра се превръща в културна столица на региона. Изследване, базирано на публикации във в. "Подем", излизал през тези години в региона, показва как градът бързо възстановява и развива културния си живот. Проучването е дело на дългогодишния..

публикувано на 28.09.25 в 07:50
Гергана Фъсева

Гергана Фъсева: Един народ може да оживее, ако има култура

В "Закуска на тревата" ви срещаме с перкусионистката Гергана Фъсева. Тя е родена във Велико Търново, но от близо половин век живее в Германия. Била 7 годишна, когато с родителите й заминава за тогавашната ГДР. Там Гергана започва с уроците по музика, а по - късно завършва специалност "Ударни инструменти" в Музикалната академия във Ваймар...

публикувано на 27.09.25 в 09:00

Евакуират обитателите на напукания столичен блок, излизат под наем

Заради пукнатини и деформации в жилищен блок в столичния квартал "Хаджи Димитър" неговите обитатели ще бъдат евакуирани . Блокът се намира недалеч от участък, в който се разширява линия на метрото. Жители на квартала са предупредили Столичната община още през 2023 г. Високите подпочвени води са сред основните причини за аварията в..

публикувано на 25.09.25 в 08:57

"Държи ме това, че един ден ще се върнем" - от Канарските острови до Варна

" Постоянно съм готова с куфара , аз съм на стенд бай за прибиране ! Мен ме държи това, че един ден ще се върнем." Това споделя Диана Бачкова, която със съпруга си живее в Лас Палмас на Канарските острови. Там имат работилница за ремонт на яхти. " За почивка е много добре . Като постоиш малко, по-различно е. Тай е рай за малките деца и..

публикувано на 25.09.25 в 06:50

Ангел Каралийчев - разказвачът на българското детство

На 21 август преди 123 години в село Стражица, днес град, е роден  знаменитият български писател Ангел Каралийчев. Макар да е известен най-вече със  своите детски приказки, той е писал също поезия и разкази . Първата му поема, „Мауна- Лоа“, е издадена със собствени средства, година преди публикуването на дебютния му  сборник с разкази, „Ръж“. Тя е..

публикувано на 25.09.25 в 03:00