Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Паул Нолте: Има нагнетено напрежение, реакциите стават по-резки

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Вече имаме натрупан опит от първата карантина. В почти всички европейски държави има по-остра критика към взетите тогава мерки. Германия е пример за това как въпреки широката подкрепа за карантината през пролетта недоволството днес е значително по-голямо. Хората са разкъсани между умората, която идва с променения начин на живот и страха за препитанието си“. Това каза пред БНР Паул Нолте, професор по съвременна история в Свободния университет в Берлин, в отговор на въпроса - защо сега правителствата на цяла Европа, когато континентът е връхлетян от много по-мощна втора вълна на заразата, са колебливи в решението си да наложат отново строги ограничения.

Според проф. Нолте дискусиите около ограничителните мерки сега намират вече много по-голям отзвук в обществото.

„Има нагнетено напрежение и реакциите стават много по-резки. Но от друга страна смятам, че това не е чак толкова лошо, защото със сигурност е много по-тревожно, когато хората приемат безропотно ограничаването на свободата“.

Нещо ново в сравнение с пролетта е и дискусията за правомощията на изпълнителната власт. Защото цялата власт в момента е в правителствата, а парламентите се чувстват изолирани от процеса на взимане на толкова тежки решения. Какво ни казва това за демократичния ред, в който живеем?

Да, това наистина е притеснително. Удари „часът” на управляващите, но този „час” непрекъснато се удължава и не ми се иска да мисля, че това ще се превърне в трайно състояние на обществото ни. Това е причината парламентите да се надигнат и да поискат по-голяма роля при вземането на решения, които засягат всички, каквито решения без съмнение са ограничителните мерки. За съжаление, засега няма значителна промяна. В Германия например имаше дискусия в Бундестага, но решението в крайна сметка взе правителството.

Възможно ли е разговорът за коронавируса да се деполитизира?

Най-напред мисля, че е добре, че този въпрос се политизира. Защото не се изчерпва с вирусологията, макар понякога да имам чувството, че ни управляват вирусолозите. Тук пак стигаме до набрания опит - вече знаем, че и сред вирусолозите и епидемиолозите има различни мнения за това как ще се развива пандемията и какви мерки трябва да се предприемат. 

По същия начин има и различни политически виждания за това докъде се простира отговорността на държавата, каква отговорност трябва да поемат гражданите. Така че според мен политическите дебати са добър знак. Защото те са знак, че обществото функционира, а не възприема вируса като някакъв удар на съдбата. 

Пак се връщам на нашия разговор през пролетта, когато казахте, че в дебатите трябва да се включат не само вирусолозите и тесните специалисти, а и интелектуалците. Включиха ли се?

Да, мисля, че дебатите днес са значително по-широки, по-задълбочени и многопластови. В тях се включват вече и други специалисти, извън медицината. И те предупреждават, че трябва да запазим здравословно критично отношение към мерките, които ни налагат. Защото рестрикциите оставят следи.

Един германски политик приземи обяснението на карантината до сравнението, че през лятото караме автомобилите си с летни гуми, а сега е време да ги сменим със зимни. Толкова ли е просто? Какво се случва с отвореното общество в седмиците и месеците на карантина?

Следите са по-малко икономически, отколкото психологически. Какво искам да кажа: Страх ме е, че ще свикнем с определени решения, които касаят икономиката. Като например гигантската финансова помощ, която се отпуска. Това е вид намеса в пазарната икономика. Виждам опасност да приемем, че държавната намеса в икономиката по време на криза е нещо нормално. 

В Германия например се предлага на собствениците на заведения компенсиране на близо две трети от пропуснатия оборот по време на карантината. Според мен трябва да ни светне червената лампичка, защото при следваща криза някой пак ще протегне ръка за помощ от държавата. 

Виждате опасност лесно да се примиряваме с политическите решения?

Виждам опасност за съзнанието на гражданите в едно свободно общество. Да не започнем да гледаме с упование към правителството. Какво ще каже премиерът, какво ще ни даде, какво ще ни обещае? Това е сериозен проблем - да разчитаме на управляващите, вместо да взимаме решенията сами. 

Кризата обаче застрашава основни неща като работата ни, здравето, благоденствието. Това не е ли взривоопасна смес, която може да предизвика масов протест?

Засега не виждам голям потенциал за обособяването на мощно протестно движение. В момента говорим по-скоро за протести, които са предизвикани от ограничителните мерки срещу пандемията, но причината за тях е друга. Протестиращите са привърженици на конспиративните теории и хора, които искат да наложат обществена дискусия по съвсем други теми, нямащи нищо общо с коронакризата. 

Ако погледнете Франция, изведнъж се оказва, че покрай пандемията сме загърбили други сериозни проблеми, какъвто е ислямисткият тероризъм. Тази тема разкъсва обществото не по-малко от Covid-19. Такива неща ни действат отрезвително, защото освен стрес тестът, на който ни подложи пандемията, има и други важни въпроси, които чакат отговори. 

Рано ли е да се опитваме да прогледнем към времето след пандемията, проф. Нолте? Тази криза може ли да отприщи обществено-политически катаклизми?

Да, рано е да правим такива прогнози. В историята сравнително рядко здравни кризи са предизвиквали радикални промени. Много често се дава за пример испанският грип, но тази епидемия всъщност е в сянката на друго катастрофално събитие - Първата световна война, сложила началото на нов европейски ред, оказал се след това нетраен.

Трябва да помислимкакви промени искаме, в какъв аспект искаме сегашната коронакриза да се превърне в катализатор или ускорител на промени. Може би тя ще ни помогне да поставим основите на една нова политика за климата. А може би искаме други области от живота ни да не се променят. Може би не искаме тази криза да постави под въпрос стабилността на демократичния ред, както биха искали популистите. Така че е изключително важно да си говорим, да водим дебати по тези ключови въпроси.

Интервюто с проф. Паул Нолте можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Архив

Изкарват десетки тонове боклук край язовир "Дренов дол"

Десетки тонове боклук са изкарани в района край язовир "Дренов дол", на около километър от Кюстендил. Екипи на ОП "Чистота" правят почистване след подавани сигнали, че там нерегламентирано се изсипват строителни и битови отпадъци. Макар, че на няколко пъти доброволци се организират да почистват край язовир "Дренов дол"  -  при стената, край..

публикувано на 14.10.25 в 22:43
Кадър от жп катастрофата край Лариса на 28 февруари 2023 година

През март започва процесът за най-тежката влакова катастрофа в Гърция

Дългоочакваният процес за най-тежката железопътна катастрофа в Гърция, при която загинаха 57 души през 2023 г., ще започне на 23 март догодина. Ще бъдат съдени 36 души, включително ръководители на железопътния транспорт и началникът на гарата, който е бил на служба в нощта на катастрофата. Прокуратурата в централния гръцки град Лариса,..

публикувано на 14.10.25 в 21:46

Броят на социалните предприятия в България е нараснал четири пъти

За последните две години броят на регистрираните социални предприятия у нас е нараснал четири пъти. Към настоящия момент компаниите в сферата на социалната икономика са около 200 на брой. Това посочи заместник–министърът на труда и социалната политика Гергана Алексова–Великова, която беше на посещение в Габрово.  Социалната икономика..

публикувано на 14.10.25 в 21:33
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и носителката на Голямата награда „Питагор“ за цялостен принос в науката проф. Радостина Стоянова от Института по обща и неорганична химия към БАН.

Химикът проф. Радостина Стоянова е носителят на Голямата награда "Питагор" за цялостен принос в науката

Носителят на Голямата награда "Питагор" за цялостен принос в науката е проф. Радостина Стоянова от Института по обща и неорганична химия към Българската академия на науките . Официалната церемония за най-високите отличия за наука на МОН бе открита от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев в Националния исторически музей. Тя се..

публикувано на 14.10.25 в 20:49
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев

Министър Вълчев: Необходимо е специализирано разследване на случая в Каблешково

Необходимо е специализирано разследване на случая в Каблешково. Това каза просветният министър Красимир Вълчев по повод на случая в Каблешково и обвиненията, че учителка от детската градина там е упражнявала психически и сексуален тормоз над 4-годишно дете. "За да се докаже един такъв случай, трябва специлиазирано разследване. Последната дума, разбира..

публикувано на 14.10.25 в 20:39

Троян отбелязва своя празник

На днешния Петковден Троян отбелязва своя празник, а местната църква "Св. Параскева Петка“ 190-годишнина от създаването ѝ. Петковден е! Православната църква почита света Петка Българска Троян отбелязва своя празник на Петковден Ловчанският митрополит Г авриил   и други духовници отслужиха празничната Света литургия в 190-годишната църква..

публикувано на 14.10.25 в 20:32

Русе и Гюргево обсъдиха общи действия срещу изграждане на инсинератор за медицински отпадъци

Съдебно решение в Румъния прави възможно изграждането на инсинератор за медицински отпадъци в Гюргево и това ще е поредният екологичен проблем, който ще трябва да решават русенци.  Румънската компания, която иска да изгради инсинератор за медицински отпадъци на площадката на бившия химически комбинат "Верахим" в Гюргево, няма намерение да се..

публикувано на 14.10.25 в 20:12