Класически пример за грешки в допитванията е снимката, на която президентът Хари Труман държи усмихнат вестник със заглавие „Дюи побеждава Труман“. Заглавието на „Чикаго Дейли Трибюн“ е  резултат от заключения от допитванията, че Томас Дюи печели изборите.

Грешката на социолозите през 1948 не е единствената. 2016-а е доказателство за това. След победата на Тръмп над Хилари Клинтън настъпи шок и работата на социолозите бе поставена под лупа.

През 2016-а Тръмп бе подценен. Мнозина усетиха изхода като нелогичен. Социолозите даваха предимство на Клинтън. Какво се обърка тогава?

„През 2016-а допитванията от ключови щати – като Мичиган и Уисконсин, както и Пенсилвания и Северна Каролина до известна степен, също и Флорида, дадоха подвеждащи оценки за това накъде се движи кампанията. Тези щати бяха ключови за изхода от гласуването в избирателната колегия.”

Доктор У. Джоузеф Кембъл е професор по комуникация в Американския университет във Вашингтон и автор на книгата „Провали при допитвания за американските президентски избори“.

„Едно от нещата, които открих, е, че при допитванията могат да се провалят на различни нива – могат да не познаят кой е победителят, може да не предвидят победа с голям преднина. От друга страна – грешката в допитванията има тенденция често да е и журналистическа грешка. Имам предвид, че журналистите почти винаги се ръководят от допитванията в отразяването на президентски избори. Допитванията заемат централно място, що се отнася до разбиране на динамиката на една кампания. Така, когато допитванията дадат на късо, се проваля и отразяването от страна на журналистите.”

В миналото в Америка е имало негативна представа за използване на допитванията в новини. Смятало се е, че използването на такива данни измества традиционната роля на репортерите – да наблюдават от място това, което се случва, да говорят лице в лице с избирателите. Дори видни журналисти са казвали, че се надяват социологическите проучвания да са грешни. Това се променя преди около 10-15 години.

„Една от причините за това според мен е засиленият интерес към журналистиката, която си борави с данни. Имам предвид онези журналисти, които приемат с отворени обятия както никога до сега данните от социологическите проучвания и начина, по който се провеждат. Един от най-видните журналисти е Нейт Силвър, който стои зад блога FIVE-THIRTY-EIGHT, сайт за анализи и прогнози, в който може да се открие неговия статистически модел за изхода от избори, най-вече президентски избори. Моделът е базиран на допитвания. През 2008-а, когато Силвър за първи път пусна модела си по време на президентски избори, позна изхода в 49 от 50-те щати. Четири години по-късно, през 2012 г., той надмина себе си като позна изхода в 50-те щати. Това го превърна в нещо като звезда. Разбира се през 2016-а прогнозите на Силвър бяха в грешната посока и той не успя да предвещае победата на Доналд Тръмп, но мисля, че успехите му през 2008 и 2012 допринесоха за спада в охулването срещу социолозите от страна на журналистите“, коментира Кембъл. 

Сега използваме проучвания, но с едно наум. Какво трябва да имаме предвид през 2020 година?

„През 2020-а хората трябва да са бдителни, да са скептични спрямо допитванията. Не трябва да отхвърлят данните от допитванията с лека ръка, но да имат едно наум: че е имало грешки и може отново да се стигне до грешки. Допитванията през първата част на есенната кампания бяха разнопосочни – някои предвиждаха близки резултати, други представяха Байдън с убедителна преднина.“

Експертите съветват при боравене с проучване е да се вникне в методологията и извадката и да се знае, че за предимство на даден кандидат може да се говори, когато преднината му е по-голяма от близо 2 пъти статистическата грешка. Не бива да забравяме и онези, т. нар. „срамежливи“ съмишленици на Тръмп, които по една или друга причина не разкриват предпочитанията си. Освен това, преднина в националните допитвания не е задължителна индикация за победа, тъй като в Америка президентът се избира от електорална колегия, създадена по сложна система.

„По-важни от националните данни са тези в щатите „бойни полета“ – онези 8-10 щата, които ще дадат посоката на електоралната колегия. Сред тях са Мичиган, Уисконсин, Пенсилвания, може би Охайо, определено Северна Каролина, Флорида, Аризона, може би Айова и други“, уточнява специалистът.