„Не само славянски народи са ползвали кирилицата. 30 хиляди български думи са били изхвърлени от румънския и заменени с латински и с френски, за да се обнови езикът. По-тясната формулировка за „българския празник“ също ще наблегне на ролята на България“. Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ проф. Лиляна Симеонова от Историческия институт при БАН във връзка с предложението за смяна на името на празника 24 май и от него да отпадне изразът „славянска писменост“.
Депутатите подкрепиха предложението в началото на октомври.
„Ние не трябва да акцентираме непрекъснато на православния славянски свят, защото така наливаме вода в тази мелница – че виждате ли, българският не е съществувал. Защото Русия предпочита да акцентира върху славянството, неглижирайки конкретния български принос“, посочи още проф. Симеонова.
Извън пленарните дебати, промените не минаха и през обществено обсъждане. При първото четене ГЕРБ подкрепиха предложената от „Обединени патриоти“ формулировка, но с условието да има обществено обсъждане. Именно от закъснението на обсъждането са недоволни преподавателите.
„Предложението създава опасност Сърбия и Русия да се определят като център на славянството“, коментира Александър Николов, преподавател в Софийския университет и допълни:
„Общославянският контекст на Кирило-Методиевото дело и на писмеността, създадена от тях, е несъмнен. България е първият реален център на славянско-византийската цивилизация“.
В подкрепа на запазване на формулировката за славянския празник се изказа и проф. Елка Мирчева:
„Концентрирането само върху българското в празника би омаловажило общославянското дело. Къде отива „Прогласът към евангелието“, къде отива Константин Преславски, който казва: „Слушай цял славянски народе“ – оригинални произведения на старобългарски книжовници са запазени в славянската писменост“.
Според проф. Магдалена Панайотова от Югозападния университет „Свети Иван Рилски“ една такава дискусия трябва да бъде спокойна и широка, защото аргументите трябва да бъдат научни, а не политически:
„Празникът трябва да остане в този вид“.
Дори и католическият свят е признал делото на Кирил и Методий, посочиха още историците. От името на вносителите депутатът от ОП Милен Михов каза, че с предложението са искали да сложат именно българския принос:
„Българската писменост, просвета и култура е в сърцевината на всичко онова, което наричаме славянско“.
„Тази дискусия трябваше да предшества това предложение, ще се опитаме да го направим между първо и второ четене“, каза председателят на комисията по образование Милена Дамянова.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..
Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва . Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов. "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ... Написала съм едно есе точно за..
Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението. Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..
Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..
Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен? Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..
Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..
В близост до планинския масив в Харц, в германската провинция Саксония Ахалт от дни бушува пожар. Властите смятат, че е възможно да става дума за умишлен палеж. Горският пожар на Брокен може да е бил предизвикан умишлено. Има индикации за това, казва пред местния вестник "Фолксстийм" началникът на районната пожарна служба Кай-Уве Лозе...
Застудяването, обхванало страната, ще отмине в близките дни и отново ще станем свидетели на поредно затопляне и стойностите на термометрите ще..
Защо в училище трябва да се изучават опасностите в интернет? Неоходимо е децата да се предпазват от опасностите, а вече има и директива, която..
"Това е хубава, истинска, органична, българска инициатива, която се доказва вече година и половина. Нашата идея не е нещо да бъде спуснато като с..