„Диалогът между България и Република Северна Македония ще продължи, но той трябва да е конструктивен. Но в македонския печат излизат много статии с откровен антибългарски характер. Изненадващ е потресаващият език на омразата, с който е написана една от статиите. Продължава насаждането на неприятелско отношение и с това, че не се премахват враждебните определения за българите в учебниците по история“. Това коментира пред БНР Райна Асенова, журналист от отдел „Балкани“ на БТА. 

Тя подчерта, че трябва да има ясен отказ от повдигането на въпроса за македонско малцинство у нас и да се прекрати езика на омраза към българите.

В предаването „Нещо повече“ Асенова допълни: 

„Германското председателство работи за намиране на компромиси... Националният ни интерес изисква Република Северна Македония да стане член на Европейския съюз. Ако сега пренебрегнем националните си интереси, това в бъдеще би означавало още по-сериозни проблеми“. 

Хронологията на един Договор

Три години приятелство и добросъседство между България и Република Северна Македония - толкова минаха от подписването на договора, определян тогава като най-големия пробив в отношенията между двете държави. 

През 2017 година – 10-годишното управление на Никола Груевски, белязано от разлом в отношенията със съседите, е приключило година по-рано. Новото правителство на Зоран Заев определя като приоритети членството в НАТО и в Европейския съюз. Първата стъпка – подписване на отлагания с години Договор за добросъседство. След бързи преговори пробивът в отношенията между Скопие и София е факт. Договорът е подписан на 1 август 2017 година. Само ден по-късно Бойко Борисов и Зоран Заев правят историческа крачка – заедно поднасят венец на гроба на Гоце Делчев на най-големия македонския празник – Илинден. Дори още тогава сред македонците се усеща неразбиране защо точно на този ден е подписан договорът. 

До януари 2018 година Договорът за добросъседство е ратифициран от парламентите и в Скопие, и в София, а за 1 година беше извървян път, който беше блокиран десетилетия. Още тогава министърът на външните работи направи специално изявление, с което казва, че с този договор България не признава македонския език. По силата на Договора се създава Съвместна мултидисциплинарна комисия по историческите и образователните въпроси, която трябва да изчисти споровете в историята. Полагат се и основите на общото честване. На 24 май 2018 година българската и македонската делегация заедно честват Кирил и Методий във Ватикана, на първата годишнина от подписването на Договора Борисов и Заев отбелязват заедно в Благоевград 115-ата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. 

За три години смесената историческа комисия успя да постигне консенсус само за Цар Самуил, Св. Св. Кирил и Методий и Св. Наум. Но дори за тези исторически личности договореното не е отразено в протоколите от македонска страна. Препъни камъкът се оказва фигурата на Гоце Делчев. 

На втората годишнина от подписването на Договора вече се усещат искрите на разпалващото се напрежение. Зоран Заев запазва своя оптимизъм. Бойко Борисов, обаче, настоява историците от смесената комисия да започнат денонощна работа за постигане на компромис за Гоце Делчев. Още тогава македонските медии имаха един въпрос към Борисов – ще блокира ли Скопие, ако няма консенсус за Гоце Делчев. 

Въпреки че Заев и Борисов се договориха до октомври 2019-а да има решение за Гоце Делчев, председателите на комисията проф. Ангел Димитров от българска страна и Драги Георгиев от македонска, излязоха с празни ръце след заседанието този месец. 

В този момент и парламентът в България приема Рамкова позиция за подкрепа на членството на Северна Македония. Условията са Скопие да преустанови претенциите за признаване на т.нар. „македонско малцинство" у нас, да се използва фразата „официален език на Република Северна Македония", което не може да се разглежда като признание от българска страна за съществуването на т.нар. „македонски език", да бъде прието, че "Северна Македония" се отнася към държавата, а не географския регион, част от който е в България. Въпреки бушуващото под повърхността напрежение България и Северна Македония поемат първото по рода си съвместно председателство на Берлинския процес. И Заев, и Борисов изтъкват този факт пред европейските лидери. 

Първата среща от съвместното председателство се провежда през март в Скопие в навечерието на пандемията и ограничителните мерки, смесената комисия е спряла работата си заради предсрочните избори в Северна Македония, които бяха и отложени заради Covid-19. Напредък по исканията на България няма, дори точно обратното – реториката в Скопие се изостря. 

Зоран Заев спечели предсрочните избори, стана премиер втори мандат, а начело на външното министерство застана Буяр Османи. На 9 октомври той пристигна на първото си посещение у нас като външен министър, потушаване на напрежението нямаше. Размяната на реплики между Екатерина Захариева и Буяр Османи след това показа, че Скопие и София са далеч от компромис. 

Така в навечерието на срещата от Берлинския процес в София България направи това, което изглеждаше немислимо само преди три години и официално уведоми Европейската комисия, че няма да подкрепи преговорната рамка със Северна Македония, тъй като тя не гарантира защита на интересите на България. Заев обвини България в нарушаване на Договора. 

Решението предстои на 17 ноември. Остава въпросът дали в този кратък срок ще има обрат в позициите.