Рекордно ниски ренти за Добруджа получават собствениците на земя през тази година. Причината е в изключително лошите добиви от трите основни култури в региона – пшеница, царевица и слънчоглед. Земеделската година започна при липса на влага заради сухата зима, продължи с липса на валежи и през пролетта и завърши с отчетени рекордно ниски стойности на валежи от десетки години насам. Добруджанският земеделски институт в Генерал Тошево показа статистика, според която през изминалите 60 години средните стойности на валежи са били достигнати едва на половина.
Селскостопанската година в Добруджа, най-плодородната част на страната, завърши с рекорди с отрицателен знак и то при занижените и без това очаквания на земеделците. Най-лошите им предвиждания се оказаха оптимистични и това неминуемо се отразява на целия сектор. По думите на председателя на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Росица Жекова никой не е очаквал пропадане и на трите основни култури в региона.
"За област Добрич резултатите за пшеницата са 180 кг среден добив. Което не е прецедент, случвало се е и преди, но и трите култури да са с ниски добиви, като че ли не е било. Може би 2001-ва и 2007-а са годините, които са били така лоши за земеделието в област Добрич. Финиширахме доста трудна година за земеделието. Слънчогледите слязоха може би на 2/3 от добивите, които по принцип жънем от тях. Царевицата беше в рамките на 1/3 от това, което жънем, на места имаше 1 кг добив на декар".
Около 20 000 декара са напълно пропадналите площи, засети с пшеница в област Добрич. По програмата за подпомагане на земеделските производители от Министерството на земеделието те ще бъдат подпомогнати с 16 лв. на декар. По думите на Росица Жекова тази сума е крайно недостатъчна, защото толкова са разходите само за семена:
"От Министерството на земеделието обявиха подпомагане на всички площи, които са с до 95% пропадане. Много от колегите имат до 80%, до 90% пропаднали площи. Там очакваме по 2 лева на декар, което не е изобщо достатъчно. Излязоха масово статии, в които беше написано, че 14 милиона лева отиват при земеделците, но никой не прочете последното изречение, в което говорим за 2 лева на декар. И с тази помощ ще бъдат подпомогнати пшеници и царевици. ... Да, помощ е 2 лева на декар, но тя не покрива нищо".
По думите на Жекова голяма част от обявените земи около морето, където беше и най-трудна годината, са стартирали с ренти от 30 лева:
"Голяма част от рентодателите не проявяват разбиране, това е факт. Коментират се ренти в района на Тервелско за около 40 лева, там годината беше малко по-добра. Очакванията за рентите през тази година ще е за между 30 и 50 лева. Няма как в година, в която не можеш да изкараш за разходите си, да няма фалити. Голяма част от нас правят земеделие на база на кредити".
Петър Петров се грижи за стопанство, обработващо около 12 000 декара в землищата на общините Генерал Тошево, Балчик и Каварна. Според него финансовото му оцеляване през тази година се дължи само и единствено на разумните разходи и на натрупаните резерви през годините:
"Завършваме селскостопанската година на загуба. Очаквахме добивите да паднат до 400 - 500 кг, а реално за Добричка област обявиха среден добив от 173 кг. Има колеги, които казват, че са сели 30 кг посевна норма, а са прибрали 20 кг. При царевицата и слънчогледа също са ниски доходите. Общо взето, под 100 лева е брутният доход от декар. Рентите, които дълги години бяха от 100 лева, сега за първа година няма да има такива ренти. Ако приемем, че масовата рента ще е около 30 лева, това означава фермерите да имат брутен доход от декар - 90 лева".
Според Петър Петров очакванията от сега за следващата година не са никак добри, тъй като някои от зърнопроизводителите все още дори не са засели пшеницата си заради ниската влага на почвата. Освен това повечето земеделци не водят борба с вредителите на този етап, тъй като избягват по-големите разходи.
Кои са поуките, които всеки един земеделски производител трябва да извлече от тази трудна селскостопанска година според Радостина Жекова:
"Трябва изключително много да внимаваме с торовете и препаратите, да не вярваме безпрекословно на метеорологичните прогнози, защото се оказва, че те не са верни. В икономически план трябва да научим, че приходите винаги трябва да са по-високи от разходите, които имаш. И със сигурност трябва да имаш и резерв, който да стои за една такава година".
Предвижданията на Петър Петров са, че при продължаваща тенденция за все по-сухи години е твърде възможно част от земите в област Добрич да останат необработваеми.
Репортаж на Мая Щърбанова можете да чуете от звуковия файл.
През целия м. февруари продължи кампанията срещу насилието в училище в Кюстендилския регион, както и за Деня за борба с тормоза в училище, познат и като "Ден на розовата фланелка“ - 26 февруари. Кампанията е на Окръжен съд – Кюстендил, с подкрепата на РУО и е е част от Образователната програма на Висшия съдебен съвет и на МОН. Кампанията..
Проектобюджетът за 2025 г. е узаконена форма за купуване на гласове . Това каза пред БНР икономическият анализатор Кузман Илиев, лидер на партия "България може". "Увеличаваш разходите с 25% при положение, че растежът и инфлацията са 2,6 - 2,8%. Как така? Очевидно, че се дава на определени групи, най-вече в администрацията - не че те не..
15 военни паметника във Великотърновска област се нуждаят от почистване, реставрация и консервация. Нужната сума, която специализираната областна комисия иска от държавата, е близо 80 хиляди лева. Военните паметници, които се нуждаят от обновление, са в 6 от 10-те общини в региона. Към Министерски съвет и Министерството на отбраната се отправя..
Още тази вечер Хамас ще предаде тленните останки на четирима израелски заложници, съобщи израелският премиер Бенямин Нетаняху. Очакваше това да стане в събота. Очаква се Израел да освободи 625 палестински затворници. С това ще приключи и първият етап от споразумението за прекратяване на огъня в Ивицата Газа. "Хамас" няма да организира публична..
ЕС може да спести от сметки на ток 2,5 трилиона евро от днес до 2040 г., което прави 1,2 на сто от БВП на Общността. Това съобщи еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен, който представи плана за действие за достъпна енергия. Той пък е част от Пакта за чиста промишленост, за конкурентоспособността и декарбонизацията на ЕС, която..
Има много хубава комуникационна стратегия, разработена от експерти, за въвеждането на еврото. За мен е въпрос на политическа воля, за да започне кампанията, каза Александър Христов в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" той коментира липсата на комуникационна кампания за еврото. "Обяснението за мълчанието е липса на..
Комисията по правни и конституционни въпроси прие на първо четене проекта за бюджет на съдебната власт за 2025 година. "За" гласуваха 13 народни представители, трима бяха "против" и трима се "въздържаха". Срещу парите за съдебната власт реагираха с писмо от Висшия съдебен съвет, а в рамките на заседанието на Комисията - и от Съдебния..
" Най-уязвимите области в България, с най-високи енергийни нужди и най-много проблеми от гледна точка на социалната уязвимост са София област, Разград,..
Не подкрепяме и трите бюджета, заяви пред БНР инж. Иоанис Партениотис - вицепрезидент на КТ "Подкрепа". На НСТС вчера всички социални партньори..
"Войната трансформира изборното поле. В момента водещи са не идеологиите, а геополитическото и националното". Това обясни пред БНР Любомир..