Рекордно ниски ренти заради лошите добиви в Добруджа

Рекордно ниски ренти за Добруджа получават собствениците на земя през тази година. Причината е в изключително лошите добиви от трите основни култури в региона – пшеница, царевица и слънчоглед. Земеделската година започна при липса на влага заради сухата зима, продължи с липса на валежи и през пролетта и завърши с отчетени рекордно ниски стойности на валежи от десетки години насам. Добруджанският земеделски институт в Генерал Тошево показа статистика, според която през изминалите 60 години средните стойности на валежи са били достигнати едва на половина. 

Селскостопанската година в Добруджа, най-плодородната част на страната, завърши с рекорди с отрицателен знак и то при занижените и без това очаквания на земеделците. Най-лошите им предвиждания се оказаха оптимистични и това неминуемо се отразява на целия сектор. По думите на председателя на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Росица Жекова никой не е очаквал пропадане и на трите основни култури в региона. 

"За област Добрич резултатите за пшеницата са 180 кг среден добив. Което не е прецедент, случвало се е и преди, но и трите култури да са с ниски добиви, като че ли не е било. Може би 2001-ва и 2007-а са годините, които са били така лоши за земеделието в област Добрич. Финиширахме доста трудна година за земеделието. Слънчогледите слязоха може би на 2/3 от добивите, които по принцип жънем от тях. Царевицата беше в рамките на 1/3 от това, което жънем, на места имаше 1 кг добив на декар". 

Около 20 000 декара са напълно пропадналите площи, засети с пшеница в област Добрич. По програмата за подпомагане на земеделските производители от Министерството на земеделието те ще бъдат подпомогнати с 16 лв. на декар. По думите на Росица Жекова тази сума е крайно недостатъчна, защото толкова са разходите само за семена:

"От Министерството на земеделието обявиха подпомагане на всички площи, които са с до 95% пропадане. Много от колегите имат до 80%, до 90% пропаднали площи. Там очакваме по 2 лева на декар, което не е изобщо достатъчно. Излязоха масово статии, в които беше написано, че 14 милиона лева отиват при земеделците, но никой не прочете последното изречение, в което говорим за 2 лева на декар. И с тази помощ ще бъдат подпомогнати пшеници и царевици. ... Да, помощ е 2 лева на декар, но тя не покрива нищо".

По думите на Жекова голяма част от обявените земи около морето, където беше и най-трудна годината, са стартирали с ренти от 30 лева:

"Голяма част от рентодателите не проявяват разбиране, това е факт. Коментират се ренти в района на Тервелско за около 40 лева, там годината беше малко по-добра. Очакванията за рентите през тази година ще е за между 30 и 50 лева. Няма как в година, в която не можеш да изкараш за разходите си, да няма фалити. Голяма част от нас правят земеделие на база на кредити".   

Петър Петров се грижи за стопанство, обработващо около 12 000 декара в землищата на общините Генерал Тошево, Балчик и Каварна. Според него финансовото му оцеляване през тази година се дължи само и единствено на разумните разходи и на натрупаните резерви през годините:  

"Завършваме селскостопанската година на загуба. Очаквахме добивите да паднат до 400 - 500 кг, а реално за Добричка област обявиха среден добив от 173 кг. Има колеги, които казват, че са сели 30 кг посевна норма, а са прибрали 20 кг. При царевицата и слънчогледа също са ниски доходите. Общо взето, под 100 лева е брутният доход от декар. Рентите, които дълги години бяха от 100 лева, сега за първа година няма да има такива ренти. Ако приемем, че масовата рента ще е около 30 лева, това означава фермерите да имат брутен доход от декар - 90 лева".

Според Петър Петров очакванията от сега за следващата година не са никак добри, тъй като някои от зърнопроизводителите все още дори не са засели пшеницата си заради ниската влага на почвата. Освен това повечето земеделци не водят борба с вредителите на този етап, тъй като избягват по-големите разходи. 

Кои са поуките, които всеки един земеделски производител трябва да извлече от тази трудна селскостопанска година според Радостина Жекова: 

"Трябва изключително много да внимаваме с торовете и препаратите, да не вярваме безпрекословно на метеорологичните прогнози, защото се оказва, че те не са верни. В икономически план трябва да научим, че приходите винаги трябва да са по-високи от разходите, които имаш. И със сигурност трябва да имаш и резерв, който да стои за една такава година".

Предвижданията на Петър Петров са, че при продължаваща тенденция за все по-сухи години е твърде възможно част от земите в област Добрич да останат необработваеми. 

Репортаж на Мая Щърбанова можете да чуете от звуковия файл.