Настаняват санитарката от Covid отделението в Бургас в общинско жилище

Санитарка от Covid отделението на университетската болница в Бургас Йорданка Желязкова, за която от медийни публикации стана ясно, че не е желана в селото си, ще бъде настанена в общинско жилище в Бургас.

Според кмета на село Равнец Христо Колев и директора на Регионалното управление по образование в Бургас Виолета Илиева, проблемът е жилищен, а не недоволство и страх от зараза. 

Историята как санитарка от Covid отделението на областната болница в Бургас спи под мост, защото жителите на село Равнец са против тя да се прибере вкъщи, трогна много хора. Според кмета на селото Христо Колев обаче, срещу нея няма недоволство от страна на местните жители:

"Ние не сме изроди, всеки търси сензация, да направи от нещо голяма работа. Те си имат някакви семейни проблеми, правят тука заменки, в крайна сметка продадоха къща, която профукаха парите, да ви кажа честно, и накрая останаха без дом".

Двама от внуците на санитарката Йорданка Желязкова са спрени от училище, тъй като едното дете е болно, останалото е постановка, каза и директорът на РУ по образование Виолета Илиева:

"Поставят се условия за намиране на жилище, което е извън нашите компетенции".

Община Бургас, след бързата намеса на кмета Димитър Николов, осигури общинско жилище за Йорданка Желязкова. Тина Писарова - директор на отдел „Общински имоти“:

"Има избрано конкретно жилище, имаме готовност да я настаним".

В предаването "Нещо повече" психологът доц. Иван Иванов, преподавател във Великотърновския университет, коментира, че случаят със санитарката от село Равнец е класически пример за персонификация на страха, когато групата е свръх разтревожена и тя намира обекта, който да бъде нарочен, че е носител на заразата. По думите му това е описано още през 17-18 век в Италия - във връзка с пандемиите от чума.

Според него може да се направи предположението, че сякаш обществото се намира пред прага на масово истеризиране:

"Сякаш в момента и на индивидуално, и на фамилно, и на национално ниво има нещо като психичен регрес, т.е. връщаме се до едни базови, инстинктивни поведения, в които много лесно виктимизираме някой около нас, светът се разцепва на черно-бял и ние се опитваме да се спасим от един невидим враг". 

Той уточни, че не е съгласен с определението, че в пандемията се намираме в ситуация на война:

"В ситуация на война има ясна фронтова линия, чисто психически, има ясен враг, в резултат на което ние се консолидираме и ставаме много по-подкрепящи се в тази битка срещу ясния враг. Тук имаме невидим враг, който е около нас, включително може да бъде част от отношенията ни с най-близките ни, в този смисъл имаме разединяване. Ние се намираме в нещо като ситуация на вирусен тероризъм, което кара хората да реагират със страх, който води до паника, със стрес и с подозрителност. Смесицата от трите води до състояние на масова психоза и на хаос, което пречи да си дадем сметка за опасността и да правим по нормален начин нещата, които са свързани със спазване на мерките и да контролираме другите как ги спазват и т.н.".  

Интервюто на Диана Янкулова с доц. Иван Иванов и репортаж на Даниела Костадинова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.