Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За норките, вирусите и хората

Няма доказателства, че мутацията на Covid-19 сред норките застрашава ваксината, категорични са учените

Норки в датска ферма за кожи
Снимка: ЕPA/БГНЕС

„И най-добрите помисли на мишките (норките) и хората пораждат често само теглила и горести“, пише американският писател Джон Стайнбек. „Норките” са добавка към цитата, тъй като проблемът с избиването им заради мутация на коронавируса във фермите, където ги отглеждат заради кожите им, много наподобява на онази история, в която стопанинът на къщата в „За мишките и хората” поставил капан за мишки. Когато мишката се оплакала на кокошката, кравата и овцата, те отговорили: „Капанът за мишки е твой проблем, не е наш”. В крайна сметка се оказва, че е техен, когато ги убиват заради жената на стопанина, тъй като я ухапва змия, хванала се в капана за мишки...

Норките, отглеждани във ферми заради кожите им, нямат на кого да се оплачат. Те се раждат, съществуват (не живеят, а съществуват) и биват болезнено убивани, според твърденията на множество природозащитници и учени. Сега се появи „алтернатива” – да бъдат избити заради мутация на Covid-19, пренесена от хората във фермите. Въпросът бе повдигнат първо в Дания, която след това се отказа от тоталното избиване на милиони норки във фермите, но го остави препоръчително. Последваха Съединените щати, Италия, Испания, Швеция и Нидерландия. Съвсем от скоро – и в Гърция, коментира в интервю за „Изотопия” Мария Качамакова, докторант на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. „Със сигурност е жестокост към норките, които по принцип са териториални животни, а във фермите живеят много на гъсто”, обясни Качамакова. По думите й като хищници норките са по-податливи на вируси, които се предават от хората, и следователно обратно ги връщат към тях. Освен това норките са инвазивен вид, който застрашава европейската екосистема, защото във фермите отглеждат американски норки, а те понякога бягат. „Науката със сигурност не подкрепя отглеждането им във ферми”, категорична е Качамакова. Въпреки всичко в дивата природа проблемът не е толкова сериозен, защото дори избягала от ферма норка да ухапе друго животно или да умре и да бъде изядена, със сигурност мащабът на бедствието със заразените животни няма да е толкова голям.

Мутациите при вирусите се случват постоянно и ние много трудно можем да определим кога една мутация ще се случи и колко опасна ще бъде”, допълни Виолета Желязкова, магистър по „Генетика и геномика” и по „Микология и алгология”, в момента е и докторант на Националния природонаучен музей при БАН. Според Желязкова проблемът е много по-сериозен от избиването на милиони норки, тъй като това е поредното доказателство за вмешателството на човека в природата. „Унищожаването на природата, агресивното навлизане в местообитанията на животните, е фактор, който изключително много увеличава риска от пандемии”, категорична е Желязкова.

Болестите, които се предават от животни на хора и обратно, се наричат „зоонози”. Covid-19 не е нито първият, нито последният патоген, който се е прехвърлил от животни към хора. Такива са СПИН и чумата”, обясни още Желязкова, която припомни, че всъщност този вид коронавирус идва сред хората от животните, макар и сега да обръщаме внимание на обратния процес – заразяването на норките от хората, които работят във фермите.

В интервю за CNN професорът по молекулярна вирусология Стеос Москос обясни, че заради пренаселеността на датските ферми за норки (интервюто е посветено единствено на казуса в Дания, но отговорът е валиден за всички ферми за норки – бел. ред.) вирусът има благоприятна среда. „Ще избухне пандемия. Когато имаме трансмисия на вируса в животинска популация, ние му даваме достатъчно време да се адаптира, промени и след това да се върне при нас в малко променен вид. Именно затова се нуждаем всяка година от различна противогрипна ваксина. Сезонният грип се прехвърля на птици, прасета и други видове и на следващата година се връща при нас променен. Това се опитваме да избегнем”, категоричен е професор Москос.

Все още няма научни доказателства, че мутацията на Covid-19 сред норките може да застраши изработването на ваксина за хората, подчертават и двете докторантки в БАН. Това е и официалната позиция на Световната здравна организация.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.

Снимки: REUTERS

По публикацията работиха: Лора Търколева, Марта Младенова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За по-малко от 10 г. над 100 лешояди са жертви на отравяне и отстрел

За по-малко от 10 години гоним бройката от над 100 екземпляра . Това заяви пред БНР за посегателствата над лешояди адвокат Емилия Тончева, юрист и еколог, бивш заместник-министър в МОСВ. Тя припомни някои от фрапантните случаи на масова смърт на този защитен вид – в Кресненското дефиле и Врачанския балкан. Екозащитници: Отрова за вълци..

публикувано на 07.10.25 в 09:42
София Садогурска на плажа в румънското село Вама Веке

София Садогурска: Черно море е подложено на огромен натиск, но защитени зони ще му помогнат

Черно море и животът в него са изправени пред сериозни заплахи, но могат да ги преодолеят. Това заяви в интервю за БНР морският биолог доктор София Садогурска . Тя съчетава работата си в Института по ботаника към Националната академия на науките на Украйна с дейността си в екологичната организация "Екодействие" (Екодiя) . Садогурска е и един..

публикувано на 01.10.25 в 11:35

Селски туризъм и къде българското село е все още живо?

А сега отиваме в село Долни Раковец, в община Радомир , където ще потърсим едно мощно природно средство за здраве. То е природен антибиотик , укрепва имунната система и помага за регулирането на кръвното налягане, може да понижава нивата на "лошия" холестерол и да подпомага кръвообращението, също е мощен антиоксидант.  В народните вярвания..

публикувано на 24.09.25 в 07:15
Екоакция в румънското село Вама Веке

Екоакция във Вама Веке призова за спиране на сондажите на газ и нефт в Черно море

С екоакция на границата между България и Румъния доброволци от 5 европейски държави настояха за забрана на нови сондажи за нефт и газ по дъното на Черно море. Участниците в инициативата на плажа в румънското село Вама Веке разпънаха огромен надуваем спасителен пояс и изписаха на плажа "SOS Черно море" ("SOS Black Sea"). В икономическата зона на..

публикувано на 21.09.25 в 08:30
Тео Буковски

Тео Буковски: Привличат ме необяснимите и загадъчни върхове!

Гостът в "Нощен Хоризонт" е лекар и писател. Дори и опитен планинар, който познава голяма част от красивите места в планините ни.  Това е Тео Буковски, който познаваме и от книги като "А изпълзяват нощем" и "Часът на кошмара 4.50: Измерения на страха". "Гордея се с това, че когато с нашата група ходим в планината, ние посещаваме по-малко известни..

публикувано на 12.09.25 в 17:04

България участва в Световното първенство по събиране на отпадъци

Световното първенство по събиране на отпадъци се проведе в столичния парк „Дамян Дамянов“ на 30-ти август. Голямата награда за победителите е петдневен престой в Япония, където предстои да премерят сили заедно с останалите участници от други страни. Именно в Япония през 2008г.  възниква този нов спорт, „SpoGomi”, комбинация от първите срички на..

публикувано на 07.09.25 в 06:02
 Ботаническа градина

Ясен Иванов - създателят на Ботаническа градина "Борика" в село Борика

Ландшафтният дизайн е симбиоза между ландшафтната архитектура, социалните потребности, геоложката структура, климатичните условия и нуждите на растителните видове, а целта е постигане на един естетически и екологичен резултат.  Когато става дума за красива градина, старият континент със сигурност държи първенството по изящни примери на добре..

публикувано на 04.09.25 в 15:54