„И най-добрите помисли на мишките (норките) и хората пораждат често само теглила и горести“, пише американският писател Джон Стайнбек. „Норките” са добавка към цитата, тъй като проблемът с избиването им заради мутация на коронавируса във фермите, където ги отглеждат заради кожите им, много наподобява на онази история, в която стопанинът на къщата в „За мишките и хората” поставил капан за мишки. Когато мишката се оплакала на кокошката, кравата и овцата, те отговорили: „Капанът за мишки е твой проблем, не е наш”. В крайна сметка се оказва, че е техен, когато ги убиват заради жената на стопанина, тъй като я ухапва змия, хванала се в капана за мишки...
Норките, отглеждани във ферми заради кожите им, нямат на кого да се оплачат. Те се раждат, съществуват (не живеят, а съществуват) и биват болезнено убивани, според твърденията на множество природозащитници и учени. Сега се появи „алтернатива” – да бъдат избити заради мутация на Covid-19, пренесена от хората във фермите. Въпросът бе повдигнат първо в Дания, която след това се отказа от тоталното избиване на милиони норки във фермите, но го остави препоръчително. Последваха Съединените щати, Италия, Испания, Швеция и Нидерландия. Съвсем от скоро – и в Гърция, коментира в интервю за „Изотопия” Мария Качамакова, докторант на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. „Със сигурност е жестокост към норките, които по принцип са териториални животни, а във фермите живеят много на гъсто”, обясни Качамакова. По думите й като хищници норките са по-податливи на вируси, които се предават от хората, и следователно обратно ги връщат към тях. Освен това норките са инвазивен вид, който застрашава европейската екосистема, защото във фермите отглеждат американски норки, а те понякога бягат. „Науката със сигурност не подкрепя отглеждането им във ферми”, категорична е Качамакова. Въпреки всичко в дивата природа проблемът не е толкова сериозен, защото дори избягала от ферма норка да ухапе друго животно или да умре и да бъде изядена, със сигурност мащабът на бедствието със заразените животни няма да е толкова голям.
„Мутациите при вирусите се случват постоянно и ние много трудно можем да определим кога една мутация ще се случи и колко опасна ще бъде”, допълни Виолета Желязкова, магистър по „Генетика и геномика” и по „Микология и алгология”, в момента е и докторант на Националния природонаучен музей при БАН. Според Желязкова проблемът е много по-сериозен от избиването на милиони норки, тъй като това е поредното доказателство за вмешателството на човека в природата. „Унищожаването на природата, агресивното навлизане в местообитанията на животните, е фактор, който изключително много увеличава риска от пандемии”, категорична е Желязкова.
Болестите, които се предават от животни на хора и обратно, се наричат „зоонози”. „Covid-19 не е нито първият, нито последният патоген, който се е прехвърлил от животни към хора. Такива са СПИН и чумата”, обясни още Желязкова, която припомни, че всъщност този вид коронавирус идва сред хората от животните, макар и сега да обръщаме внимание на обратния процес – заразяването на норките от хората, които работят във фермите.
В интервю за CNN професорът по молекулярна вирусология Стеос Москос обясни, че заради пренаселеността на датските ферми за норки (интервюто е посветено единствено на казуса в Дания, но отговорът е валиден за всички ферми за норки – бел. ред.) вирусът има благоприятна среда. „Ще избухне пандемия. Когато имаме трансмисия на вируса в животинска популация, ние му даваме достатъчно време да се адаптира, промени и след това да се върне при нас в малко променен вид. Именно затова се нуждаем всяка година от различна противогрипна ваксина. Сезонният грип се прехвърля на птици, прасета и други видове и на следващата година се връща при нас променен. Това се опитваме да избегнем”, категоричен е професор Москос.
Все още няма научни доказателства, че мутацията на Covid-19 сред норките може да застраши изработването на ваксина за хората, подчертават и двете докторантки в БАН. Това е и официалната позиция на Световната здравна организация.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
Снимки: REUTERS
За по-малко от 10 години гоним бройката от над 100 екземпляра . Това заяви пред БНР за посегателствата над лешояди адвокат Емилия Тончева, юрист и еколог, бивш заместник-министър в МОСВ. Тя припомни някои от фрапантните случаи на масова смърт на този защитен вид – в Кресненското дефиле и Врачанския балкан. Екозащитници: Отрова за вълци..
Черно море и животът в него са изправени пред сериозни заплахи, но могат да ги преодолеят. Това заяви в интервю за БНР морският биолог доктор София Садогурска . Тя съчетава работата си в Института по ботаника към Националната академия на науките на Украйна с дейността си в екологичната организация "Екодействие" (Екодiя) . Садогурска е и един..
А сега отиваме в село Долни Раковец, в община Радомир , където ще потърсим едно мощно природно средство за здраве. То е природен антибиотик , укрепва имунната система и помага за регулирането на кръвното налягане, може да понижава нивата на "лошия" холестерол и да подпомага кръвообращението, също е мощен антиоксидант. В народните вярвания..
С екоакция на границата между България и Румъния доброволци от 5 европейски държави настояха за забрана на нови сондажи за нефт и газ по дъното на Черно море. Участниците в инициативата на плажа в румънското село Вама Веке разпънаха огромен надуваем спасителен пояс и изписаха на плажа "SOS Черно море" ("SOS Black Sea"). В икономическата зона на..
Гостът в "Нощен Хоризонт" е лекар и писател. Дори и опитен планинар, който познава голяма част от красивите места в планините ни. Това е Тео Буковски, който познаваме и от книги като "А изпълзяват нощем" и "Часът на кошмара 4.50: Измерения на страха". "Гордея се с това, че когато с нашата група ходим в планината, ние посещаваме по-малко известни..
Световното първенство по събиране на отпадъци се проведе в столичния парк „Дамян Дамянов“ на 30-ти август. Голямата награда за победителите е петдневен престой в Япония, където предстои да премерят сили заедно с останалите участници от други страни. Именно в Япония през 2008г. възниква този нов спорт, „SpoGomi”, комбинация от първите срички на..
Ландшафтният дизайн е симбиоза между ландшафтната архитектура, социалните потребности, геоложката структура, климатичните условия и нуждите на растителните видове, а целта е постигане на един естетически и екологичен резултат. Когато става дума за красива градина, старият континент със сигурност държи първенството по изящни примери на добре..
Върховният касационен съд (ВКС) директно се произнесе, че нямаме главен прокурор! Борислав Сарафов е просто един редови прокурор като всички останали...
След 15 часа днес ще бъде ограничен достъпът на хора и техника във в.с. "Елените". Причина за това са очакваните валежи. Забраната за пребиваване..
В "Елените" има река, която се казва Дращеля , тя има водосбор от 38 кв.км, дълга е над 12 км и се влива при плаж "Елените" и плаж "Козлука", това е..