Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Морис Гринберг: За невербалните деца комуникацията е основен проблем

Трябва да има социални политики за предоставяне на технологични помощни средства

Снимка: pixabay.com

Комуникацията е в основата на всичко. Тя е основно право и особено за децата, които имат ограничения в тази насока, това е много сериозен проблем.“ Това каза пред БНР доц. Морис Гринберг, преподавател в Департамент „Когнитивна наука и психология“ в Нов български университет.

Чрез Фондация „Асист – помагащи технологии“ и с подкрепата на УНИЦЕФ, Министерството на образованието и НБУ Гринберг организира трета международна конференция за допълваща и алтернативна комуникация, която акцентира върху нови технологии в помощ на децата със затруднение в комуникацията. В нейното онлайн издание тази година ще бъдат представени 33 доклада от авторитетни специалисти от Норвегия, Израел, Канада, Ирландия, Великобритания. От 6 години фондацията популяризира у нас технологии за допълваща и алтернативна комуникация, които дават възможност на много невербални деца да се изразяват и да се развиват.

Все още може да се желае много, тъй като технологиите струват пари и когато не са подпомогнати чрез различни социални фондове, те не са толкова достъпни, колкото трябва да бъдат, коментира Морис Гринберг в предаването „Преди всички“. 

Снимка: Фондация „Асист – помагащи технологии“

В България има хиляди деца, които се нуждаят от тези технологии още в най-ранна детска възраст. Това не е нещо, което се включва, когато станат на 10 години или на 15 години. Напротив – трябва да се започва много рано и затова трябва да има политики, които да предоставят на тези деца съответните технологии“. 

МОН отделя ресурс за снабдяване с нужните технологии на центровете за специална образователна подкрепа и регионалните центрове за подкрепа на приобщаващото образование. Големият проблем е квалификацията на специалистите, които да работят с тези нови за България технологии, отбеляза доц. Гринберг.

Снимка: БНР

„Ние бихме искали да видим тези средства в списъка на средства, когато се направи оценка на нуждите на едно дете и то има нужда от такава система“, подчерта той относно политиките за подпомагане на социалното и здравното министерство. „Много пъти се забравя, че това са индивидуални средства. Човек не може да говори два пъти седмично“. 

Изоставането в тази насока е общ проблем за Централна и Източна Европа, посочи още преподавателят.

Устройства, генериращи синтезирана реч, са известни от 30-40 години. У нас има навлезли някъде, но не е масова практика. От десетки години в световната практика като допълваща комуникация се използват и ламинирани табла със символи и картинки. „За съжаление в България само тук и там се използва нещо подобно“, каза Морис Гринберг пред БНР.

Интервюто с Морис Гринберг  можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Безплатните карти за градски транспорт ще зарадват децата с нова геймърска визия

Безплатните карти за градски транспорт ще зарадват деца и ученици с нова визия , съобщи пред БНР Галина Боева - ръководител сектор "Връзки с клиенти" в Центъра за градска мобилност.  След допитване до децата се спряхме на геймърски дизайн , посочи тя и обясни:  "Решихме, че това, с което можем да привлечем вниманието на децата, е нещо..

публикувано на 17.09.24 в 11:50

БЧК: Обучението по първа долекарска помощ може да започне още в детската градина

Животът може да се преобърне само за миг. Как да бъдем максимално полезни на изпаднал в критична ситуация човек може да се учи още от детска възраст. Обучението може да започне още в детската градина под формата на игра , смятат от Българския червен кръст. При инцидент с изгубено дишане и съзнание първите 3 до 5 минути са особено важни –..

публикувано на 17.09.24 в 10:33

Ниските изкупни цени и фалшифицирането на меда отказват пчеларите

До края на седмицата по повод празника на столицата се провежда традиционен есенен софийски фестивал на меда .  Годишно в България се произвеждат между 8 и 12 хил. тона мед, като голяма част от него се изнася. През последните 10 години обаче броят на регистрираните пчелари е намалял 3 пъти , алармираха браншовите организации на производителите..

публикувано на 17.09.24 в 07:12
Борис Бонев

Борис Бонев: Постоянните избори водят до блокаж на работата в Общинския съвет

"Не съм съгласен, че София не хубавее. Проблемът е, че не хубавее нито със скоростта, нито с качеството, с което искаме това да се случва. Това, което пречи на София да бъде красив град, е липсата на внимание към детайла ".  Това заяви пред БНР Борис Бонев - председател на групата на ПП-ДБ-Спаси София в Столичния общински съвет.  Той отбеляза..

публикувано на 15.09.24 в 13:07
Николай Стайков

Николай Стайков: Не знаем съдружниците на Пеевски в събирането на политическите трюфели

От разследването "Осемте джуджета" отпреди 4 години остана крилатата фраза за летящото килимче, което някой задейства и в институциите започва всичко да се получава в нечия полза , привидно законно. Летящото килимче продължава да действа, с основен "шофьор" Делян Пеевски . Това каза пред БНР Николай Стайков, журналист от Антикорупционния..

публикувано на 14.09.24 в 14:12

Абсурдните правила за паша в националните паркове - геноцид за животните и бухалка за фермерите

Ще има ли достатъчно пасища за биологичното ни животновъдство или единственият път на фермерите е към унищожаване на стадата и затваряне на фермите? Две министерства и една парламентарна комисия все още не успяват да намерят отговор на този въпрос и решение на проблема с пашуването в националните паркове. Рестрикциите за ползване на..

публикувано на 13.09.24 в 07:02

Светлана Боянова: От браншовите организации да тръгва позицията ни за земеделие

Процедурите, по които се взима българската позиция, трябва да тръгват от браншовите организации , като пък те преди това трябва да направят дискусии на регионално ниво със самите земеделски производители. От там да се оформи позиция, да отива във всички министерства и при българските евродепутати. Това е мнението на Светлана Боянова -..

публикувано на 11.09.24 в 09:43