Първите стъпки към по-лесния достъп до Хераклея Синтика вече са факт. В момента се строи път до мястото през село Рупите, тъй като отсечката откъм комплекс „Ванга“ минава през защитена зона и идеята предизвика сериозен отпор.
Заради строителството на пътя там работата на археолозите не е приключила. При трасирането е открита поредната надгробна плоча на жена с рядко име, което означава бръшлянова, пояснява археологът доц. Людмил Вагалински, който работи на обекта от 2007 г. „Много рядко име, въобще за пръв път засвидетелствано в женска форма.“
Хераклея непрекъснато изненадва специалистите, всеки ден изниква нещо ново и необичайно, твърди доц. Вагалински. „Това „ъгълче“ е контактна зона – най-различни етноси са живели и от тази смес, етнокултурна, се е получило нещо много разнообразно и интересно.“
Община Петрич, която вече е стопанин на обекта, участва с над 2 милиона лева в проекта за изграждане на туристическата инфраструктура на Хераклея Синтика. Проектът е на стойност малко над 8 милиона лева:
„Ще може да се социализира досега откритото – това е централната част на Хераклея, площадът и прилежащите сгради. Това е сериозен проект“, коментира Вагалински, според когото е налице огромна перспектива за развитие на културния туризъм в общината.
„Това е археологически обект, който е обречен на успех. Самата комбинация от античен град, идеално запазен и незастроен отгоре, с комплекса „Ванга“, с топлия извор и тази хубава природа наоколо, до автомагистрала, при това на границата на три държави, е просто неудържима.“
Екипът на доц. Вагалински вече има зелена светлина да продължи проучването на античния град към хълма, след съгласуване и с Министерството на околната среда и водите заради статута на планината Кожух като природна забележителност.
Още преди две години с помощта на съвременна технология по системата „Лидар“ е направено заснемане, което е потвърдило продължението на града в тази посока.
„Мисля, че сме разпознали акропола на града. Знаехме, че има много сгради, най-вероятно и светилища и е осеяно с предмети и артефакти от целия период на съществуване на града“, разказва още доц. Вагалински.
Досега археолозите са работили в равнинната част. Людмил Вагалински смята, че преди да преминат към хълмистата част, трябва да приключи социализирането на разкритото досега.
„Трябва да бъдем внимателни какво отхапваме и дали ще можем да го преглътнем. Трябва да бъдем коректни към старините и към туристите, към посетителите.“
Интересът към Хераклея Синтика пред последните години се поддържа и от възможността чрез платформата „Археология булгарика“ да се наблюдава онлайн работата на обекта в реално време.
Още за обекта и неговите тайни - в звуковия файл."Най-впечатляващо беше в Боливия, на соленото езеро Салар де Уюни, където при дъждовния сезон се образува тънък слой вода и чувството е неописуемо – звездите слизат на земята, буквално. Все едно си в открития космос . Там се виждат неща, които не можем да видим от северното полукълбо, от България, и успях да запаметя с камерата си много красоти...
Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..
През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..
Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..
В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“. На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището. За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..
За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..
Правителството отпуска 9,5 милиона лева на "Български пощи", за да може дружеството да се подготви технически за въвеждане на еврото във връзка с..
Днес - 21.05, Димитър Воев – една от най-ярките, загадъчни и провокативни фигури на българската алтернативна музикална сцена от края на 80-те и..