Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Започна национално проучване за достъпна среда в университетите

Снимка: Божидар Янев, БНР

Националното представителство на студентските съвети започна инициатива под надслов „Достъпна среда за всеки студент”. Целта е да се събере информация от цялата страна за достъпността на университетските бази, общежития и спортни комплекси за студенти, докторанти и специализанти със специфични двигателни нужди, с нарушени зрителни, говорни или слухови способности.

Идеята е информацията да дойде от три места – от ректорите, от самите студенти (предстои да бъде пусната анкета) и от управителите на социално-битовото обслужване на студентската инфраструктура. 

Планира се проучването да продължи до февруари или март догодина. Подробната информация от висшите училища за цялата страна ще се обобщи в обширен доклад, който ще бъде адресиран до институциите.

Снимка: БГНЕС

Сигналите за недостъпна среда не са много на брой, но дори да няма сигнали, този проблем битува в нашето общество от дълго време, мотивира инициативата Лидия Даскалова, заместник-председател на Студентските съвети.

Проучването ще покаже от какъв финансов ресурс имат нужда университетите, за да изградят необходимите съоръжения за студентите със специални потребности.

За момента са получени 15 отговора.

Имаме един единствен отговор за университет, който е изцяло пригоден. Масово липсват съоръжения за хора със зрителни потребности, липсват брайлови карти. На места са осигурени рампи“, поясни Лидия Даскалова в предаването „Хоризонт до обед“. Да се изгради стая на хора с двигателни увреждания например е скъпо, дава пример тя.

От данните до момента става ясно, че на по-малките университети им трябват поне 200 хиляди лева, за по-големите тези суми надхвърлят половин милион лева.

Петьо Илиев учи счетоводство в УНСС. Той е с детска церебрална парализа. В по-голямата си част университетът е пригоден, но има и труднодостъпни зали, разказа той пред БНР. В неговото общежитие има няколко стаи, пригодени за инвалидни колички.

„Но доколкото знам, тези стаи са само в този блок и само в този университет“. 

Снимка: БГНЕС

Трудностите започват с излизането от общежитието. За да стигнеш от А до точка Б непрекъснато трябва да има човек, на когото да разчиташ да ти помага в придвижването, уточни той.

Илиев даде пример с поставена рампа, която по документи е факт, но сам човек в инвалидна количка не може да я използва и отново се налага да търси помощ от другиго.

Виктор Асенов е незрящ. Завършил е социална педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“. Когато е бил студент, е предлагал да се направят подобрения в средата и са били поставени брайлови табели до вратите. За поставяне на рампи тогава не е имало възможност.

Ако има рампи, те са направени така, че са доста стръмни, наклонът е твърде голям, обясни Асенов за някои от рампите, които са правени отдавна.

Случва се така, че софтуер, избран от университетите или държавата, не е достъпен за незрящи лица, алармира още Виктор Асенов и даде пример с платформата MS Teams в сегашните условия на дистанционно обучение.

„Всеки търси решение на своя проблем“, обобщи той. 

Трите мнения по темата можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Посланик Ирене Планк: Източните и западните германци сме едно цяло. Никой не иска ново разделение!

На 3-ти октомври Германия отбеляза 34 години от обединението, което се случи след падането на Берлинската стена на 9-ти ноември 1989 г. Повече от три десетилетия са минали от тази историческа нощ. Еуфорията и радостта са притъпени. В обединена Германия разделителните линии са все още ясно изразени. Всеки втори източногерманец смята, че в нова Германия..

публикувано на 05.10.24 в 11:55
Херберт Кикл, лидер на спечелилата парламентарните избори в Австрия Партия на свободата

Паул Шмид: Щом националисти популисти печелят изборите, значи в обществото са настъпили промени

Без миграцията нямаше да има крайна десница - това важи не само за Австрия, а изобщо за европейските десни популисти, които без съмнение са във възход. През цялата седмица след парламентарните избори в Австрия, спечелени от крайнодясната "Партия на свободата", обществената дискусия се върти около това как да бъде изолирана една демократично..

публикувано на 05.10.24 в 11:45
 Ирина Николова

Ирина Николова: Програмата по метода "Кастрирай и върни" не работи

Проблемите в общинското предприятие "Екоравновесие" могат да се решат само, ако всички работим заедно. Имаме нужда от доброволци да ни помагат, за да се справим с наследените проблеми. Това заяви кметът на София Васил Терзиев след протест на защитници на правата на безстопанствени кучета , проведен на 12 септември.  На 30 септември беше открита..

публикувано на 05.10.24 в 08:00

Има ли план как да пренастроим енергетиката?

Пропуснахме 10 години възможността, така че да подготвим енергетиката ни за днешната ситуация. Сега имаме сблъсък на лобита. Тези средства, които се гласуват по ПВУ, няма да отидат като инвестиции в адаптация на въглищния район . Това каза енергийният експерт Илиян Василев в интервю пред БНР.  Според него без въглищни централи не..

публикувано на 04.10.24 в 16:23

МВнР призова българите в Иран незабавно да напуснат страната

Министерството на външните работи призовава българите в Иран незабавно да напуснат страната заради нарастващото напрежение в региона. От ведомството препоръчват на сънародниците ни да се придържат стриктно към инструкциите за сигурност на местните власти, редовно да се информират за обстановката, да избягват военни обекти или струпване на..

публикувано на 03.10.24 в 10:12

Младите българи излизат от дома на родителите си на 30. Защо?

Българите напускат дома на родителите си средно на 30 години, или 4 години след средното за ЕС, сочат данните на Евростат за миналата година. Сънародниците ни се нареждат след връстниците си от Хърватия, Словакия и Испания и делят четвъртото място с младите италианци. Средната възраст, на която младите хора избират да живеят самостоятелно..

публикувано на 03.10.24 в 06:38
Евелина Славкова

Евелина Славкова: Българските младежи са песимисти за света, но оптимисти за България

Българските младежи са песимистични за света, но оптимисти за България . Това каза пред БНР Евелина Славкова, социолог от Изследователски център "Тренд", която коментира изводите от проучването  "Младите хора в България - ментални рискове, предизвикателства и перспективи": "Българският младеж е оптимист за развитието на България, оптимист за..

публикувано на 02.10.24 в 16:48