Спомен за голямото сърце проф. Чирков

„Завистта съсипва България, защото е продукт на примитивност и липса на възпитание“. Това казваше често проф. Александър Чирков. Най-известният български кардиохирург си отиде от този свят във вторник. Вчера във Варна беше поклонението пред лекаря със световна слава, направил у нас първата трансплантация на сърце преди повече от 30 години.  

Проф. Чирков неведнъж е цитирал едно американско проучване, според което оптимистът живее 17 години повече от песимиста и че е доказано, че завистливите, злобните и отмъстителните хора умират по-рано:

„Залагам на хора, които вършат градивна дейност. И когато съм залагал на такива хора, съм успявала“. 

Проф. Чирков споделяше, че присаждането на сърце не е шивашка работа – да го вземеш от едно тяло и да го сложиш в друго. Нужен е не само огромен екип от специалисти, който да работи в пълен синхрон, а да са лекари с морал – не просто да познават тялото на човека, а да го направят щастлив и да са сигурни, че повече няма да страда. 

Момчето от Лом, завършило медицина в началото на 60-те години и емигрирало почти веднага в Западен Берлин, специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. През 1984-та се връща в България с 16 лекари от Германия, за да създаде болница „Св. Екатерина“ и за да извърши две години по-късно първата сърдечна трансплантация в България и в Източния блок на 11-годишния Иван Сарафски от Кърджали. Годината е 1986-а, а денят 14-ти май.

Една от големите каузи, на която се беше посветил в последно време проф. Чирков, беше да построи във Варна модерна болница и често говореше в интервюта за тази своя мечта. 

Пациентите на проф. Александър Чирков са хиляди. Не малко са и хората, които не е оперирал, но на които също е променил живота. 

Мария Ландова – преподавател в Художествената академия и майка на актрисата от театър „Българска армия“ Ели Колева, вижда проф. Чирков само веднъж, но срещата е съдбовна:

„Има такива редки срещи в живота. Не става дума за животоспасяваща операция, а трябваше да взема съдбовно решение, свързано с раждането на второто ми дете, защото първото трябваше да раждам в специализираната клиника за сърдечни заболявания и бяхме на косъм - аз и детето ми. Казаха ми тогава, че по чудо сме се спасили и че не трябва да имам второ дете. Животът обаче поднесе такава възможност, но страхът беше огромен. Трябваше да се прегледам при най-добрия. Изключително уморен, но любезен, с много енергия. Отдели ми време и ми каза, че животът е по-силен, струва си и човек не трябва да се страхува, смело напред. Така се появи втората ми дъщеря“. 

През всичките години, докато работи, проф. Чирков слуша в операционната: 

„Моцарт, защото музиката му е вълшебна... Музиката винаги ме придружаваше в моите работи“. 

Страстта си към Моцарт проф. Чирков признава в едно интервю, което пази Златният фонд на радиото от 1986-а – същата година, в която България влиза в световните медии заради новината за присаденото сърце на 11-годишния Иван. 

Голяма част от кардиологичните центрове у нас се ръководят от негови ученици. Те имат обща визитка – школата на проф. Чирков.