Назначаването на духовник в българска църква в Истанбул - казусът остава отворен

Назначаването на духовник на Вселенската патриаршия в българската църква в Истанбул „Свети Йоан Рилски“ остава като отворена тема. Преди седмица старозагорския митрополит Киприан заяви пред БНР, че едва през юни Българската православна църква научава, че сънародниците ни край Босфора ще останат без свещеник от есента. Коментарът бе направен по повод упреците, отправени от представители на църковните среди, според които закъснялата реакция и бездействие от страна на Синода е причината патриарх Вартоломей да назначи на овакантеното място свой клирик, вместо да приеме духовник от България.  

Оказва се обаче, че писмо от Истанбул е постъпило в Синода още през пролетта. 

В ефира на програма "Хоризонт" говорителят на Светия Синод митрополит Киприан категорично заяви, че Църквата ни не е безучастна към този казус, а инициатива не е била подета по-рано, защото Патриаршията ни късно разбира за намеренията на досегашния свещеник иконом Ангел Велков да се прибере в България: 

Негово Високопреосвещенство проследи и хронологията на събитията Но пропусна да отбележи една съществена подробност. БНР научи, че Светият Синод е бил уведомен още през март, не от църковното настоятелство, а от самия отец Ангел, който изпраща писмо от Истанбул, адресирано до патриарх Неофит. 

В писмото духовникът съобщава, че ще остане на служение в Турция до септември и се обръща с думите: „Искам още отсега да Ви уведомя и Вас за това мое намерение, за да има достатъчно време да обсъдите в Светия Синод въпроса за нов свещенослужител, който да бъде изпратен на моето място, ако такъв бъде поискан от църковния вакъф“.  

По информация на "Хоризонт" писмото е получено в канцеларията на Светия Синод, но въпросът през пролетта не е поставен на дневен ред. Навярно поради Covid пандемията, заради която не са провеждани заседания.  

Едва през юни Светият Синод прави първите стъпки и предлага овакантеното място да бъде заето от йеромонах Панкратий, игумен на Шипченския манастир. Предложение, отхвърлено от вселенския патриарх, който назначава свой клирик – архимандрит Харалампий Ничев. 

Светият Синод все още не е излязъл с официална позиция по този казус. Към момента Българската църква е в изчаквателна позиция. Изпратено е писмо до Вселенския патриарх, в което се прави опит кандидатурата на архимандрит Харалампий да бъде оспорена със следния аргумент – той е станал клирик на Вселенската патриаршия без официалното решение на Българската църква за прехвърляне на неин духовник в друга юрисдикция. Това ще бъде един безуспешен опит, коментира богословът професор Иван Желев:

"Българската църква няма легален или канонически ход, по който да си потърси правата и да ги възстанови. В дипломацията хората не чакат някой да им отговори, а отиват на крака". 

Междувременно председателят на българското църковно настоятелство в Истанбул Васил Лиазе, коментира пред БНР, че напрежение сред българите край Босфора няма и заяви, че общността очаква духовните водачи на двете църкви да решат този казус. Лиазе подчерта, че църковният вакъф не е прекъсвал своята връзка с Българската патриаршия и след окончателното завръщане на отец Ангел в България в писмена кореспонденция до Светия Синод църковното настоятелство е поискало на служение да бъде изпратен свещеник от България.  

"Поискахме отец от България, но не ни пратиха. После от Вселенския патриарх поискахме Харалампий. Много сме доволни от него. Харалампий е много добър човек - той е чист българин. Ако българският патриарх или Вселенският решат да пратят друг - ние нямаме нищо против", каза Лиазе.

През октомври църковният вакъф е взел решение до нормализирането на обстановката, свързана със световната пандемия, архимандрит Харалампий да продължи да служи в българските храмове в Истанбул. 

На въпроса загубва ли общността своето българско самосъзнание, Лиазе пламенно отговори: 

"Такова нещо не може да стане!". 

Коментар бе потърсен и от председателя на Съюза на Тракийските дружества в България Красимир Премянов: 

"Посегателство на нашите исторически права е неприемливо. Нашата страна трябва да защитава своите интереси. Трябва да се активират действията на българската дипломация и на Светия Синод, за да бъде възстановено статуквото и традицията и този пост да бъде зает от духовник от Българската православна църква".

И допълва, че православният свят не трябва да остава равнодушен към църковната дейност на Вселенския патриарх Вартоломей: 

"Той се опитва да води поставянето на православието в подчинена позиция спрямо католицизма".

Позициите на Българската православна църква все още не са безвъзвратно загубени, обнадежден е Премянов.

Липсата на ясна позиция от страна на Светия Синод може да се тълкува като сериозно отстъпление. За необходимостта от спешни действия, призовава и богословът професор Иван Желев допълва: 

"Не трябва да чакаме. Ние трябва да се погрижим за тези хора - те са наши сънародници. Всичко може да се постигне, но трябва някой да си свърши работата. Един ден на някого ще му тежи на съвестта".

Репортаж на Еленица Маринова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.