Димитър Караджов e български композитор, автор на няколко опери, поставяни в чужбина, но у нас напълно непознат. В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отбелязваме 135 години от неговото рождение на 18 ноември 1885 г.
Димитър Караджов е роден в Пловдив. Музикалното си образование получава във Виена, Дрезден и Берлин, като най-голям принос при оформянето му като творец има Резничек, но в творчеството му се усеща влияние от Рихард Щраус, Рихард Вагнер, Макс Регер, както и от френските експресионисти. Търсенията на Караджов са в областта на съвременната музика - вероятно той е първият български модернист.
За първи път концерт с негови творби прозвучава у нас на 12 декември 1919 г. в Народния театър, а следващата седмица и във Военния клуб. Свири Гвардейският оркестър под диригентството на Маестро Атанасов. В списание “Везни“ излиза рецензия за коцерта, подписана от Людмил Стоянов, в която четем:
“Богата и разнообразна мелодия, в която капризите на един модерен дух внасят чувствени емоции на някой минал или бъдещ свят. В нея няма нищо еклектично, нищо, което да напомня шаблон - светкавичен и необуздан, на места като Щраус, морен и сластен в своито източни мотиви - като Шуман и Римски-Корсаков, той им, все пак нещо напълно свое и близко нам - това е неговата славянска меланхолия.“
Въпреки че Караджов живее във Виена, той поддържа връзки с кръга около Гео Милев - на българските модернисти. За него Гео Милев отбелязва: „Композитор с огромна музикална култура“. През 1914 г. Караджов композира музикалната пантомима „Младият крал“ - либретото е на Теодор Траянов по творбата на Оскар Уайлд. Пантомимата е поставена във Виенската Фолксопер и е играна 14 пъти. Създал е и още няколко опери: „Дъщерята на Пилат“, “На морския бряг, “Милкана“ (приета в репертоара на Будапещенската опера), “Антигона“. Композира симфонична и камерна музика.
Има и литературни произведения - от замисления триптих „Златоструй“ през 1921 г. издава на немски език драматичната поема „Светицата“ с илюстрации на прочутия Оскар Кокошка. През 1920 г. той се връща в България, воден от мечтата си да създаде културен център в София, в който да има сграда за оперен театър, концертна зала и помещение за оперна музикална академия, и всичко това със собствени средства. Единственото нещо, което иска от Нардното събрание, е да му се отдели терен в центъра на София. Мотаят го две години и накрая, когато разрешават строежа, той внезапно умира - на 23 януари 1923 г., само на 48 години.
Тъжно е, че една такава светла личност като Димитър Караджов е напълно забравена - липсват партитурите на творбите му, почти нищо не се знае за живота му, дори и този невероятен жест - да построи културен център в София - никъде не се споменава. Питам се... толкова ли много композитори с европейска известност имаме, че да можем така, с лека ръка, да ги подминаваме?
Ютия, която се загрява от горещи въглени; грамофон, който свири с механична енергия от лост като манивела; ръчна шевна машина; газени лампи - това са част от експонатите от изложбата „Модерният бит от края на XIX и началото на XX век“ в Регионалния исторически музей във Враца. Експозицията включва малко показвани предмети от богатия..
Фолклорният концерт на хор "Ваня Монева", дирижиран от нейния създател, маестра Ваня Монева, е един от акцентите в културната програма в съботния ден във Велико Търново. Световно известната ни диригентка се завръща в родния си град за творческа изява след три десетилетия . Концертът на хор "Ваня Монева" е част от тридневния фестивал "48 часа..
Не се случва често на концерт солистът да бъде настойчиво канен от публиката за повторни поклони буквално след всяко свое изпълнение от самото начало до финала на програмата, далеч преди да е дошло времето за бисове. Всъщност, в десетилетната си практика не помня случай, подобен на този с Гала концерта “Sole e amore“ с участието на оперната..
Да погледнем живота откъм светлата му страна предлагат от Дома на хумора и сатирата в Габрово. Тази вечер в 18.00 часа в зала "Стефан Фъртунов" откриват изложба на съвременни български художници наивисти. Подредени са почти 90 платна от близо 30 художници , които се срещат за първи път. Творбите са от 70-те и 80-те години до наши дни...
"Любовчията" – така е озаглавено ученическото представление на форум-театър "Свободни електрони", което ще се изиграе тази вечер в Сливен в зала "Сливен" от 19.00 часа. Събитието е част от програмата на Младежки дом – Сливен, посветена на Международния ден на младежта. Театралната постановка с отворен край поставя на вниманието на публиката..
На 5 август вечерта, паралелно с предаването "Алегро виваче" по програма "Хоризонт", в ефира на радио Би Би Си 3 във Великобритания вървеше прякото излъчване на концерт от богатата програма на фестивала "Би Би Си Промс", който се провежда от 18 юли до 13 септември. И точно тогава на сцената, като солистка на Националния оркестър на Би Би Си Уелс под..
Проф. Александър Йосифов e една от големите личности в нашата музикална култура - композитор, диригент, педагог в НМА „Проф. П. Владигеров” и Нов български университет в София, общественик. На 12 август, той можеше да отпразнува своя 85-и рожден ден, но си отиде от този свят през 2016 г. Сред многото дейности, в които проф. Йосифов влага времето и..
Срещата в Аляска е своеобразен подарък към Тръмп, който ще бъде легитимиран като посредник и стратег на този изход от войната, а същевременно и..
Да станеш родител не винаги значи да чуеш първия плач в родилната зала . Понякога срещата с детето ти е в малка стая, с много очакване, тихо..
Филмите на ужаса имат доста сериозна аудитория и в България . Това каза пред БНР режисьорът и сценарист на късометражни филми Александър Томов-син,..