Коментар на Петър Волгин: Има ли статуквото алтернатива

Целта на управляващите елити винаги е била да придобият колкото се може по-голям контрол върху инструментите на властта. Днес това се прави не чрез насилие или диктатура. Измислени са много по-ефективни техники за контрол над хората. Най-важната стратегия, която използват управляващите, е да ни убедят, че живеем в най-добрия от всички възможни светове. Че няма смисъл да се съпротивляваме на статуквото, защото всичко извън него е по-лошо. Всеки опит да бъде потърсено решение на проблемите, който излиза извън познатите клишета, бива заклеймен като „екстремизъм“ или „популизъм“. Целта на тази стратегия е хората да загубят всякакво желание за съпротива. Да бъдат убедени, че най-доброто и най-безопасното поведение е съгласието със съществуващите порядки. 

За подкрепата на статуквото е мобилизирана огромна армия от политици, „независими“ експерти, медии, тинк-танкове. Всички те денонощно внушават на аудиторията колко опасна е всякаква промяна. И това се прави във всички държави. Както в най-могъщите, като Съединените щати, така и в не чак толкова значимите, като България. И ако случайно статуквото бъде пробито, както се случи с избора на Доналд Тръмп за президент преди четири години, „дълбоката държава“ прави всичко възможно, за да си върне изгубените позиции. Много показателен е именно случаят със Съединените щати. Понеже Тръмп беше противник на либералния елит и този елит направи всичко възможно, за да не допусне преизбирането му. Четири години беше внушавано на избирателите колко са се объркали, когато са гласували за такъв човек. Американските граждани постоянно биваха призовавани „да се поправят“ и да гласуват за „правилния“ кандидат.

И в крайна сметка тази стратегия се увенча с успех. Беше избран „правилният“ кандидат, Джо Байдън, човекът, който половин век е част от управляващото статукво във Вашингтон. И заедно с него на висшите позиции в управленската пирамида се връщат всички онези добре познати лица от администрациите на президентите Клинтън и Обама, които през последните четири години търпеливо изчакваха своя час. Идеята, че Съединените щати могат да вървят по друг път, различен от този, начертан от либералните елити, беше отменена. Статуквото отново взе връх.

На пръв поглед изглежда, че политическата ситуация в България няма нищо общо с американската. Само че като се замислим малко по-дълбоко, ще установим, че и на двете места се води една и съща битка. Управляващите у нас не спират да твърдят, че нямат алтернатива. Че никой освен тях самите няма капацитета да управлява добре страната. Че ако някоя друга политическа сила дойде на власт, ще настъпи чудовищен разпад на държавността. Разбира се, нищо оригинално няма в подобна теза. Преди 20 години, например, всемогъщият тогава СДС твърдеше, че само той знае как се управлява и ако бъдат сменен, всичко щяло да отиде по дяволите. А какво стана на практика? Дойде царят, изпрати СДС-то в политическото небитие и от това никакъв катаклизъм не произтече. Тъкмо обратното. При управлението на НДСВ страната стана значително по-нормална и демократична. Ето защо, не бива да вярваме на управляващите, които и да са те, че нямат алтернатива. Винаги има алтернатива. Никой няма монопол върху професионализма. А и в крайна сметка не елитите, а ние, обикновените граждани, решаваме кой заслужава да управлява. И колкото по-често сменяме управляващите, толкова по-добре.