Имахме възможност да разговаряме с Петър Вълчанов. Третият филм, който той режисира в тандем със съпругата си Кристина Грозева, стана следващото българско предложение за чуждоезичната категория на наградите "Оскар". Това е "Бащата" - пирамида от смешни случки, породени от загубата на близък човек. Повече от десет години Грозева и Вълчанов правят такова реалистично, социално, достъпно, тъжно-весело кино.
В доминирания от американските блокбъстъри кинопазар спъваните от ограничено финансиране и някои национални комплекси за малоценност български филми трудно намираха пътя си към зрителите. Новата вълна от режисьори, сред които Грозева и Вълчанов, Стефан Командарев, Камен Калев, Милко Лазаров, Павел Веснаков и много други успяха да счупят калъпа и формираха международно признато течение. Тази година например "Бащата" получи голямата награда в Карлови вари - едно от най-престижните европейски киноотличия.
Грозева и Вълчанов стигнаха до одобрението както на високопарните критици на "Ню Йорк Таймс" и "Варайъти", така и до това на обикновените български зрители. Как? С простички истории за учителки, кантонери, графични дизайнери, пиари и стари художници, които търсят пътя си в странната ни действителност. Двамата успяват и в нещо друго, което невинаги се получава в социалното кино - да държат зрителя под напрежение с историите си.
Как се случва всичко това може би ще разберете от думите на самия Петър Вълчанов в интервюто му за "Изотопия".
За "Бащата" - първият от пълнометражните им филмите, който не е вдъхновен от вестникарско заглавие
"Поставихме си предизвикателството да разкажем за загубата на близък човек с горчива усмивка. "Бащата" е вдъхновен от случка от моя личен живот. След смъртта на майка ми една съседка се обади и каза, че е получила съобщение от телефона на майка ми. Оказа се недоразумение с мобилните връзки - съобщение, което стоеше непрослушано и даваше сигнали на телефона на нашата съседка. Много неща са вътре - преодоляването на отчуждението, този омагьосан кръг, в който чувството на вина пречи на комуникацията, а пречупената комуникация води до още чувство за вина. С времето осъзнахме и че "Бащата" е филм за Майката. Тя е катализаторът на действието, божественият персонаж, това, че не я виждаме, засилва това внушение."
Политиката и абсурдът в "Урок" и "Слава"
"Политиката е част от времето, в което живеем. Но е само част. Историите ни са вдъхновени от това, което виждаме и преживяваме, усещане. Няма нещо, което тенденциозно искаме да заклеймим чрез усещането ни за времето. Водим се преди всичко от импулса и усещането ни как да изградим една история. Не даваме приоритет на "какво искаме да кажем"."
Трилър-писането
"За нас е важно историята да ни вълнува - всяка сцена да я изгражда, всяка една сцена да поражда следващата. Да ни е интересно, да ни вълнува и да вярваме на това, което снимаме. Има, разбира се, специфики в изграждането на една драматургия - нещо, за което сме и учили, и дълго време сме работили. Трябва обаче да има баланс между осмислянето на тези правила и интуитивния творчески импулс. Отделно на снимките нещата се трансформират и вече като режисьор трябва да изведеш духа и усещането на текста. Особено в първите опити се случва да се опиташ да снимаш едно към едно (спрямо сценария) и не се получава, защото е просто механична регистрация. Отиваш на снимките и виждаш, че това, което си си представял, не се получава, просто защото работиш с живи хора и си в истинска среда, не си в средата на своята фантазия."
Новото българско кино и връзката му със зрителя у нас
"Необходимостта от това да четеш книги, да разглеждаш картини, да гледаш филми, да се обогатяваш духовно зависи от нас хората, а живеем във време, в което се казва: "Това не ми го рекламираха, не го видях". От това отношение хората закърняват като личности. Появи се и разделението на "фестивални" (награждавани, но тежки и високопарни - б. р.) и "зрителски" (гледаеми) филми, което е пълна глупост. А българското кино е в стабилен подем - сещам се за селекцията на последния филм на Камен Калев в Кан; селекцията на филма на Павел Веснаков на един от престижните филмови фестивали, този в Кайро; заедно с "Бащата" излязоха филмите "Сестра", "Котка в стената", "В кръг" на Стефан Командарев - всички тези филми имат изключително много зрители по света. В Холивуд всички се борят за премиера във Венеция, Торонто. У нас това изкуствено противопоставяне е защото някой се дразни, че друг има успех извън България, от което се получава противопоставяне в самата гилдия. Това е ретроградно и недалновидно."
Търсенето на по-лесни емоции на екрана
"В световен план филмите, които масово вървят по кината, се връщат към зората на киното, когато то е било панаирджийско забавление. От друга страна в интернет, чрез различните платформи, чрез връщането към сериалите, минисериалите, киното продължава да се развива. Има и по-голям достъп до европейски филми, азиатски филми, независимо американско кино. Продължават да се правят стойностни филми и включително благодарение на фестивалите, те стигат до по-широк кръг от публика."
Препоръките за хубаво кино, с което по-лесно да преживеем Covid-затварянето, защо българските актьори изглеждат странно на екран, що за "Триумф" ще е следващият филм на дуото, вдъхновен от "дупката" в Царичина - всичко това можете да чуете в звуковия файл.
Фолклорният концерт на хор "Ваня Монева", дирижиран от нейния създател, маестра Ваня Монева, е един от акцентите в културната програма в съботния ден във Велико Търново. Световно известната ни диригентка се завръща в родния си град за творческа изява след три десетилетия . Концертът на хор "Ваня Монева" е част от тридневния фестивал "48 часа..
Не се случва често на концерт солистът да бъде настойчиво канен от публиката за повторни поклони буквално след всяко свое изпълнение от самото начало до финала на програмата, далеч преди да е дошло времето за бисове. Всъщност, в десетилетната си практика не помня случай, подобен на този с Гала концерта “Sole e amore“ с участието на оперната..
Да погледнем живота откъм светлата му страна предлагат от Дома на хумора и сатирата в Габрово. Тази вечер в 18.00 часа в зала "Стефан Фъртунов" откриват изложба на съвременни български художници наивисти. Подредени са почти 90 платна от близо 30 художници , които се срещат за първи път. Творбите са от 70-те и 80-те години до наши дни...
"Любовчията" – така е озаглавено ученическото представление на форум-театър "Свободни електрони", което ще се изиграе тази вечер в Сливен в зала "Сливен" от 19.00 часа. Събитието е част от програмата на Младежки дом – Сливен, посветена на Международния ден на младежта. Театралната постановка с отворен край поставя на вниманието на публиката..
На 5 август вечерта, паралелно с предаването "Алегро виваче" по програма "Хоризонт", в ефира на радио Би Би Си 3 във Великобритания вървеше прякото излъчване на концерт от богатата програма на фестивала "Би Би Си Промс", който се провежда от 18 юли до 13 септември. И точно тогава на сцената, като солистка на Националния оркестър на Би Би Си Уелс под..
Проф. Александър Йосифов e една от големите личности в нашата музикална култура - композитор, диригент, педагог в НМА „Проф. П. Владигеров” и Нов български университет в София, общественик. На 12 август, той можеше да отпразнува своя 85-и рожден ден, но си отиде от този свят през 2016 г. Сред многото дейности, в които проф. Йосифов влага времето и..
Българският филм "Денят, в който тя ще се роди" е включен в официалната селекция на Международния фестивал на късометражното кино в Корча , Албания. Сценарият е на журналиста Емил Спахийски и румънския режисьор Богдан Мурешану, чийто последен филм "Новата година, която така и не дойде" е селектиран в състезателната секция "Хоризонти" на..
" Консервната промишленост в България може би е пред своя край. Скоро на рафтовете в магазините ще се предлагат кисели краставички от Индия, печени..
Срещата в Аляска е своеобразен подарък към Тръмп, който ще бъде легитимиран като посредник и стратег на този изход от войната, а същевременно и..
Лекари, медицински сестри и персонал от Държавната психиатрична болница в Ловеч са подложени на натиск и тормоз от директора на лечебното заведение..