Лина Комилева: Икономическата извънредна ситуация ще надживее пандемията

Европейската централна банка взе решение да увеличи пандемичната програма за спешни покупки с 500 милиарда евро, като по този начин програмата достигна 1 трилион и 850 милиарда евро. Удължен бе и периодът на действието ѝ - до март 2022 година. Дори и онези, които не са изкушени от финансовата тематика, ясно чуха посланието - трудностите все още предстоят пред икономическото възстановяване. 

Как да се справим с тях и защо във Франкфурт се задава нова битка между „гълъбите“ и „ястребите“ - или онези, които предпочитат по-твърдите мерки срещу умерените в убежденията си централни банкери?

Макар и размерът, с който бе увеличена пандемичната програма за спешни покупки, да не изненада никого, въпросът бе дискусионен сред експертите и сред централните банкери, твърдят източници на Ройтерс. Още преди последното заседание на Управителния съвет част от анализаторите, които следят отблизо политиката на Европейската централна банка, коментираха, че би било по-разумно да се говори за 300 или 400 милиарда евро допълнителни стимули. Други твърдят, че на масата за преговори дори са били нови 750 милиарда евро, но винаги търсещата компромис Кристин Лагард е успяла да укроти „ястребите” с отстъпка до постигнатия окончателно размер. 

„Програмата трябва да бъде спряна веднага, след като пандемията си отиде”, е казал цитираният източник, близък до „ястребите“ във Франкфурт или онези, които не подкрепят толкова голям обем от покупки на дългови активи и биха предпочели „по-стегната” политика от страна на Франкфурт. Пандемичната програма бе удължена, но гуверньорът Кристин Лагард даде ясно да се разбере, че Франкфурт е готов на максимална гъвкавост - и ако ситуацията се влоши, и ако се подобри. 

В специално интервю за „Събота 150” Лина Комилева, главен икономист и управляващ директор на G+ Economics, обясни: 

„В очакването на по-агресивна координирана фискална политика в Европа, ЕЦБ продължава да разчита на финансови стимули и количествено увеличаване на паричната политика, за да стимулира възстановяването на икономиката. Конкретната цел този месец беше да се поддържат очакванията за продължаваща силна ликвидност на финансовата система в бъдеще. Икономическата извънредна ситуация ще надживее пандемията, продължавайки нуждата за по-ниски лихвени проценти за по-дълго време“.

Макар и да подобри минимално прогнозата си за състоянието на икономиката тази година Франкфурт влоши очакванията си за 2021 година, когато ръстът ще бъде с 3,9 на сто вместо с 5 на сто, каквато бе предишната прогноза на банката. За 2022 година - прогнозата е повишена от 3,2 на 4,2 на сто. Макар и обнадеждени от процеса по одобрение на ваксините икономистите и финансистите не носят розови очила: 

„Имаме добри причини да вярваме, че в края на 2021 година с цялата несигурност на прогнозата ще сме постигнали значителен стаден имунитет, за да може икономиката да започне да функционира в по-нормални условия... Ясно е, че индустрията се възстановява. Обобщените числа показват много силен резултат. От друга страна секторът на услугите все още е много потиснат от необходимостта от спазване на социална дистанция и другите рестрикции, което му пречи да ускори възстановяването си“, обясни Лагард. Именно в това намират аргументи „гълъбите” във Франкфурт - или онези, които са убедени, че подкрепата трябва да продължи в пълен обем, докато кризата не е окончателно зад гърба ни. 

Гуверньорът, която за разлика от своя предшественик Марио Драги търси консенсуса, бе попитана за протичането на дискусията между централните банкери: 

„Това, което взехме като решение, беше предусетено още през октомври, когато дискутирахме монетарната политика. Става дума за рекалибриране на инструменти, които ние определяме като най-ефективни, за да отговорим на обстоятелствата, предизвикани от пандемията. Имайте предвид, че ние взехме решение именно да пренастроим тези инструменти - говоря за програмата за спешни покупки, която бе създадена за отговор на пандемията и третата серия от целеви операции за дългосрочно рефинансиране“. 

Това е ключов инструмент, с който осигуряват значително по-благоприятни условия за банките, за да разполагат с достатъчен ресурс. Срокът му е удължен с 12 месеца - до юни 2022 г., а Франкфурт ще направи още три предложения за програмата догодина, обясни Лагард. А какво ще кажете за водещите лихви на ЕЦБ? 

„Има важни причини за запазването на сегашните рекордно ниски нива на лихвите на ЕЦБ особено по време на втората вълна на пандемията. Един съюз, който страда прекалено високи нерепродуктивни спестявания и на хроничен недостиг на ръст във вътрешния пазар, в сравнение с другите водещи икономически райони, правилната икономика е да се позволи на реалните лихви да паднат, за да се стимулира продуктивността на капитала... Приоритет е да се защити растежът на икономиката в еврозоната“, заяви Лина Комилева. Именно тази теза бе защитена и от Кристин Лагард: 

„Мисля, че монетарната политика и фискалната политика, одобрена на европейско ниво и на регионално ниво в отделните държави вървят ръка за ръка, за да се осигури достатъчен доход и подкрепа, включително гаранции и съществуващия мораториум. Крайната цел е да се подпомогнат всички сектори, за да могат да преминат през пандемията. Те трябва да прекосят този мост без да претърпят катастрофа. Именно затова им трябва подкрепа. Мисля, че монетарната политика играе важна роля, за да осигури достатъчно финансиране за тези сектори и да не се стигне до високо ниво на неплатежоспособност“. Коментира вчера Лагард, но мнозина анализатори виждат началото на една дълга битка. Самата Лагард, която определи себе си като „сова” с идването си във Франкфурт, поддържа умерен тон и се придържа към мандата на Европейската централна банка, който е свързан с ценовата стабилност. И тук обаче не липсват дискусионни въпроси, например - дали не е крайно време да се промени инфлационната цел от близо, но под 2%.

„Инфлацията в еврозоната е твърде ниска от твърде много време, което ограничава способността на ЕЦБ да стимулира растежа на икономиката, защото поддържа постоянно лихвите в долната граница“, допълни Лина Комилева. 

Към което може да се добави и темата с курса на еврото, която се следи отблизо от Франкфурт, както самата Лагард заяви. 

Някои държави, сред които Италия, например, заговориха за възможността за опрощаване на дългове - нещо, което е против правилата, по които функционира Европейската централна банка. Възможен ли е обаче пробив и необходим ли е такъв?

„Ако най-добрата надежда е за дълго и неравномерно икономическо възстановяване от коронавируса поне от няколко години, нивата на дълга ще останат високи дълъг период от време. Ще е необходимо да имаме по-силен растеж след пандемията... Важният въпрос е растежът на икономиката, а не размерът на дълга. Еврозоната се нуждае от силно възстановяване, което осигурява икономическата интеграция“, допълни Комилева. 

Независимо с колко голям оптимизъм гледат на ситуацията, всички са категорични в едно - възстановяването ще бъде неравномерно, каквато бе и позицията на отделните държави преди кризата с коронавируса. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.