В тази книга има много истории, в които читателят може да се огледа и да научи нещо за себе си и собствения си род, казва Капка Касабова пред БНР. Тя определя книгата като пътешествие във времето и изключителната география на Охрид и Преспа.
„Семейната, родовата история – този въпрос защо някои места са закодирани в нашите гени, е само началото, само един портал към по-голямата, многогласна, полифонична история на Югозападните Балкани.“
„Въпросите бяха много. Един от тях е каква болка носим със себе си“, споделя Капка Касабова за процеса на пътуване, преоткриване и описване на този регион. Именно така започва пътешествието – с вглеждане в семейната история и родова линия и болката, която носят те.
„Аз го наричам едно пътуване по пътищата на войната и мира. Тази тема изплува като една от основните. Болката, търсенето на лечение, войната, енергията на конфликта изобщо и търсенето на прошка, на хармония. Това е голяма тема на Балканите като цяло.“
Изучавайки хората, историите, паметта и дори екологията на региона на Охрид и Преспа, Касабова се е сблъскала и с други въпроси.
„Как можем да продължим да живеем по-безгранично в свят, който като тези две езера е разсечен от абсурдни граници? Преспа е споделена между три държави, Охрид между две. Тези водни граници (те са невидими, но са в главите на хората) ми се струват много символични за нашето време.“
Едно от големите открития в края на едно творческо пътуване, каквото е написването на книга, е откритието за невероятната пъстрота и богатство на Балканите, която трябва да бъде повод за радост и празненство, а не за разделение, подчертава Капка Касабова.
„Моите книги са за Южните Балкани. Всъщност нациите са нещо сравнително скорошно, всички сме омешани, България не е просто едно население в рамките на България, така както Турция не е, Македония и Гърция не е. Има едно преплитане и омешване, което е точно противоположните на тези брутални, абсурдни и еднозначни граници. Всъщност ние, балканските хора, сме многозначни, ние сме многовалентни, ние сме полифонични и затова сме интересни.“
Касабова очертава темата за балканската травма и нейната наследяемост и как като индивиди, семейства и нации обработваме това неосъзнато наследство.
Книгата, върху която сега работи – „Еликсир“, продължава по стъпките на „Граница“ и „Към езерото“ както географски, така и тематично. Сюжетът отново се разполага в трансгранична география – поречието на Места. „Тази книга по-радикално се обръща към темите на заболяването и търсенето на лек и е по-езотерична в известен смисъл, по-природна“, разказва още тя в предаването „Хоризонт до обед".
„Тъгата и носталгията са опасни емоции, трябва да имаме едно наум, когато изпитваме тъга и носталгия по нещо, което е далече и което е идеализирано. Тъгата за юга е много символична за изгубения рай, който всички търсим по свой си начин", отбелязва още писателката.
Капка Касабова е родена през 1973 година. Заедно със семейството си емигрира в Нова Зеландия през 1992 година, а от 2005 г. живее в Единбург, Шотландия.Въздействието на Държавна сигурност е разрушително по отношение на общността , в конкретния случай - на църковната общност, но това се отнася и за много други общности. Това каза пред БНР историкът и университетски преподавател проф. Момчил Методиев, който представи книгата си "Разрушаване на общността", която е новото заглавие в утвърдената..
На 11 май - в деня, в който почитаме паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий, библиотекарите празнуват своя професионален празник. С богата културна програма служителите на Столична библиотека отпразнуваха своя професионален празник в Деня на Европа – 9 май. Беше представено стихотворението „Похвално слово“ изпълнено от неговия..
Врачански ученици от училищен клуб по фотография подредиха изложба със снимки, които показват модернизираната пешеходна зона на града. Изложбата е част от националната инициатива "Детективи на европейски проекти", която се изпълнява от областните информационни центрове у нас по проект на Европейската комисия. Фотосите са подредени в изложба,..
Ловеч - град с много история . Мястото, на което се дава началото на Второто българско царство. Градът, който е провъзгласен за революционна столица от Апостола на свободата. Там, където великият майстор Кольо Фичето изгражда единствения по рода си на Балканите "Покрит мост", градът е наричан "Алтън Ловеч" - Златен Ловеч. Тук..
В една стара телевизионна реклама за колбаси се казваше, че Павликени е хубав край с хубави хора. Така е, не е само в рекламата. А хората, особено в павликенските села, са гостоприемни и отлични кулинари. В село Дъскот жените правят единствените в региона мариновани яйца , нещо като киселите краставични, но не съвсем. Своя пристан в..
В Силистра професор Петър Стоянович представи новото си изследване "Царска България (1879 - 1946) – Българският владетелски двор" , написан в съавторство с доц. д-р Ивайло Шалафов. Това е първата и единствена книга, посветена на историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор от времето на т.нар. Трето Българско царство...
Участието на България редом със Съветската армия в битките в края на Втората световна война е спасило страната ни от разпарчетосване. Това мнение изразява 98-годишният доц. д-р Иван Сечанов, който скоро трябва да навърши 99 години. Той е председател на Съюза на ветераните от войните на България. " Война повече не трябва да има . В момента..
Певицата Катя Близнакова, която преди години изпя народната песен "Лиляно, моме" - песента, която се превърна в нейна емблема и стана любима на..
Единственият изход е отстраняване на президента , изказа мнение пред БНР икономистът Красен Станчев. В предаването "Преди всички" той коментира..
Ако си политик, който иска да има политическо бъдеще, ще следваш мнозинството от българските избиратели. В чл. 1 от Конституцията пише, че решенията..