Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Зад маската на „Звездното дете“ на KISS

Пол Стенли разказва откровено за битието си на и извън сцената в автобиографичната си книга, излязла на български език

Пол Стенли по време на концерта на KISS The Legends of Rock в Португалия през юли 2018 г.
Снимка: EPA/MANUEL DE ALMEIDA/БГНЕС

Искате най-доброто, получавате най-доброто. Най-горещата група на света.

KISS

Всяко шоу вече четири десетилетия започва така.

Ярки прожектори, пироефекти, тежък грим, костюми, обувки на висок ток, сценични образи: Демонът, Звездното дете, Космическият човек и Човекът котка. 
Със всичко това сме свикнали да свързваме една от най-великите, най-влиятелните, и боготворени до истерия групи, променили лицето на рок музиката - KISS.
Какво обаче има отвъд блясъка, платинените албуми, разпродадените концерти, екзалтирани до крайност тълпи фенове. 

„Звездното дете“ на KISS Пол Стенли разказва откровено за всичко в автобиографичната си книга, прясно излязла на български език - „Музиката - моят грях без маска“ (изд. Hybrid books). Декорите на живота, славата, жените, страховете, затварянето, кошмарите, терзанията, проваления брак и откритото по-късно щастие.

Корицата на автобиографичната книга на Пол Стенли
физически недъг и трудно детство
На сцената и извън нея има две неща, които са определящи за живота на родения през 1952 г. в „Манхатън“, Ню Йорк Стенли Бърт Ейсен, както е рожденното име на Пол Стенли. Първото е физическият недъг, с който се ражда - деформация на дясното ухо, водеща до пълна глухота от тази страна. Другото, са отношенията в семейството, където по думите на Стенли има „липса на топлина и привързаност.“  Деспотична майка и раздразнителен баща, които не са щастливи заедно. Не се подкрепят помежду си, не подкрепят и децата си. 

„Бях почти парализиран от страх, понеже наоколо нямаше никой, който да ми каже, че съм в безопасност“, спомня си онези години Стенли. „Всеки нов ден означаваше да се справям със свят, за който не бях подготвен, и да разшифровам неизказаните послания вкъщи“. 
Китарата, уредбата и концертите, на които ходи, представляват социалния живот на затворения младеж. 
Пол Стенли

Високо, високо

Мащабът, перспективата, погледът на Пол Стенли - това е движещата сила за окомплектованата четворка Пол Стенли, Джийн Симънс, Ейс Фрийли, Питър Крис.
На първия от серията три дебютни концерта - в Куинс на 30 януари 1973 г. идват по-малко от десет души. 

„Въпреки това се раздавахме напълно и направо изкъртихме мивките - знаехме, че винаги ще помним това шоу“, спомня си Стенли. 
Следващите шоута са също пред същия брой публика. Момчетата сами носят оборудването си и го превозват с взет под наем ван. Пол Стенли пише за този период в биографията си: „Винаги бях искал солиден саунд - две китари, които да мачкат народа като валяк. И до известна степен бяхме постигнали нещо подобно. Но в същото време ни липсваше тежест, значимост.“ 

Трябва да се звучи „солидно“, продължава Стенли и споделя раздразнението си от поведението на барабаниста Питър Крис, който благодарил на приятелите си, че са дошли и соло китаристът Ейс Фрийли, който „се разплямпал на микрофона“.   
Пол Стенли продължава: „Искаш да бъдеш малък и незначителен? Поздрави Тони и Гуидо, които са дошли да те видят. Искаш да бъдеш огромен? Направи необходимото впечатление, без значение колко хора стоят пред теб. Взаимодействай с публиката, все едно си в Медисън Скуеър Гардън. Тогава взех твърдото решение, че вече аз ще водя групата на сцената. Ще бъда нейният говорител. 
Исках KISS да бъде църква. Точно така! Рокендрол църква. Ще чуя ли амин?“

Пол Стенли във вихъра на живите изпълнения на KISS


Примамливата сладост на славата

Въртележката се завърта стремглаво и още след първия албум KISS започват сериозно да набират скорост. Стенли се докосва до рокендрол живота, за да го почувства като свой дом и да се вкопчи в него: "жени, ресторанти, тв предавания, тежкарски хотели и всички онези благинки и удобства, които вървяха ръка за ръка с успеха".
Но пристрастяващата лепкава сладост на звездния живот предизвикват страх у Пол Стенли, който пише в книгата си: "Молех се, изпълнен с ужас какво ще се случи, ако някой реши да раздигне масата, преди да съм вкусил от всичко. Дори трохите бяха толкова прекрасни. Господи, не ми отнемай все още всичко това."

Рок групите имат фенове, KISS имат армия.



Армията на KISS

Рок групите имат фенове, KISS имат армия. Димитър Лашев вече над 30 години е в редиците ѝ. „Изотопия“ го издири, откри и го върна в тийнейджърските години, когато един видеозапис променя усещането му за рокендрол завинаги: "Бях около 13-годишен, беше някъде 85-а, 86-а година, когато един съсед и приятел донесе у нас видеокасета с концерта на KISS. За първи път въобще гледах концерт на рок група. Тогава се влюбих в KISS и досега си ми е голямата любов." 
Не е съвсем лесна работа да си фен на KISS по време на годините на Социализма у нас. Когато приятел на Димитър му рисува гръб на KISS - най-якият в Младост 4 по думите на Димитър, който твръди, че това е и най-КИСС-арският квартал на София. Заради двете гръмотевици в надписа, напомнящи нацисткото SS Димитър е привикан в милицията за обяснения. 
"Трябваше да пиша обясениня дали не съм против строя и дали съм нацист", спомня си Димитър. 

Джийн Симънс и Пол СтенлиОставяме обществено-политическите особености у нас и се качваме отново на сцената. Първото и засега единствено гостуване на KISS у нас е през 2008 г. Създанията на нощта отново предвидиха София за коцерт на 18 юли тази година в рамките на турнето End of the World Tour, но заради пандемичната ситуация отмениха всички дати в Европа. 
Явно ще го караме на разкази - затова питаме Димитър какво е усещането да си на концерт на KISS? 
"Ходил съм на концерти на други групи, но тези на KISS са друга планета, няма място за сравнение", казва той. 

Измества ли шоуто музиката? 

Преди да ми отговори Димитър, Пол Стенли вече има мнение по въпроса.
"Може да имаш красива кола, боядисана с як металик и сума ти хромирани части, но ако двигателят ти е скапан, автомобилът ще стои на място. Бяхме осигурили достатъчно добър двигател и печелехме публиката на своя страна със силата на нашите четири личности и с музиката, която създавахме."
Ето какво мисли и Димитър от армията фенове на бандата:
"Изживяването е уникално, когато отидеш на концерт на KISS и видиш на живо парче, което си слушал безброй пъти", казва Димитър от армията фенове на бандата. Това да си част от редиците ѝ не е въпрос на младежки увлечения или настроения, продължава той:  "Никога не съм срещал човек, който да каже "слушах KISS като млад и им бях фен". Няма такова нещо. Всеки един, който някога е харесвал KISS, ще продължава да ги харесва и ще продължава, докато се свърши света за него."

Материалът за автобиографичната книга на Пол Стенли „Музиката - моят грях без маска“ може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доброто, което окрилява

През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..

публикувано на 09.01.25 в 11:28

Как да разпишем и постигнем своите "50 цели за 2025" с Анастасия Карнаух

Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..

публикувано на 06.01.25 в 18:43
Интериорният и продуктов дизайнер инж. Лора Денева

Как да поканим у дома Мока Мус, съветва дизайнерът Лора Денева

"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс  Мока Мус  буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..

публикувано на 06.01.25 в 15:33
Коледен базар в град Познан, Полша.

Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..

обновено на 06.01.25 в 09:09

Мануела Панаретова: Нека опитаме да запазим мир и баланс в отношенията

Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..

обновено на 06.01.25 в 07:45
Таня Лий, Джегук Лий и синът им Дамин Лий.

Таня Лий: Нека запазим хубавото си отношение и грижата един за друг

Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..

обновено на 06.01.25 в 05:56
Силсила Махбуб

Силсила Махбуб: Нека имаме щастлива година, в която българите избират да останат тук

В Афганистан Новата година – Навруз , всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..

обновено на 06.01.25 в 05:12