Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Виктория Бешлийска: Словото е спасение

| обновено на 29.12.20 в 14:07
Виктория Бешлийска
Снимка: Лозина Владимирова

Писането е чиста форма на спасение. Още когато започна карантината, интензитетът, с който започнах да пиша и да попълвам блога си „По дирите на думите“, стана по-наситен и по-личен. Виждам в словото спасение – да преработваш болезнените моменти чрез изкуството. Цялата болка на тази година – в глобален и в личен свят, мина през това тази енергия да бъде трансформирана в думи“. Това сподели пред БНР Виктория Бешлийска. Дебютният ѝ роман „Глина“ излезе в началото на месеца. 

„Създадена от огъня на думите и пръстта на историята,
„Глина“ е книга за любовта като съзидание и наказание.
За ревността като проклятие.
За мистичната сила на един майстор, който заедно с глината вае съдбата си“. 

Защо млад човек, и то от 21-ви век – толкова дигитален и модерен, поглежда назад към миналото, а не напред към бъдещето? 

„Корените ми се намират в миналото. Като стигнеш до корена на сърцето, там е коренът на духа, здравето, там можеш да бъдеш единствено и само ти. И да бъдеш цяло, ако знаеш как да го подредиш. Няма как да вървиш напред и да виждаш хубавото напред, ако не си цял и не се връщаш към този корен, ако не пренасяш частиците от духа на миналото напред“. 

В предаването „Нощен Хоризонт“ Виктория допълни:  

Импулсът за книгата ми дойде от читателите ми в блога – хората ме насърчаваха да напиша книга. Книгата никога не е била самоцел за мен, стигнах по естествен път до нея. Идеята за сюжета дойде от пътуване до село Бусинци и виждайки керамичните съдове, изложени в музея, се впечатлих от енергията и духа, които носят. Погледнах идеалистично на тях. Надявам се този идеал да усещат и всички, които четат книгата. Искаше ми се да консервирам този дух и да го пратя в бурканче на повече хора. До „Глина“ стигнах през едно пътуване и чрез идеала да се хвърли повече светлина върху забравените български занаяти и закътаните български местенца“.

Първото изречение на един роман - кукичката за читателя

„Когато започнах да пиша, всичко тръгна с първото изречение, следвах интуицията си до момента, в който започнах да следвам героите и те започнаха да ме водят. Историята се изля... Първото изречение на един роман е кукичката. Когато избирам книга, винаги гледам първото изречение, ако то ме грабне, значи това е моята книга. Много е трудно и винаги съм си мислела как ще започна историята, докато изречението не си дойде само – един ден, докато си чистех вкъщи: 

„Никой не помнеше вече как и кога беше дошла Зевна в селото“. 

Героите на романа – хора, думи и чувства

„Глината“ е вечност и метафора на вечността и на човека – за закономерността, която съществува между човека, другите и земята. От момента, в който започнах да мисля върху книгата, знаех, че това ще бъдe моето заглавие и глината се превърна в художествен образ, предопределящ съдбата на останалите герои... Не съм се опитвала да пиша романа на книжовен език, исках да го напиша на жив език. Когато навлязох в дълбочина в епохата и имах на разположение много източници, се оставих словото да води. Опитах се да направя смесица от думи от различни региони, но достатъчно старинни. Оставих се да ме води естественият ритъм на изказ. Понякога конструкциите са по-разговорни и по-песенни... В романа има палитра и смесица от чувства, те не живеят едно до друго, изолирани, преплитат се като сплав. През всяка клетка от телата на героите и през всяка частица от душите им тези чувства текат едновременно. У героите надделява някое чувство, но се вижда, че те са комплексни и сложни, подвластни на противоположни емоции в себе си“.  

Глината е магия 

„Направени сме не от думи, а от кал. 
Шепа от калта ако дадеш на някого, всичко си му дал. 
Ако той ти върне от калта сърце, значи всичко имаш“. 

Глината е магия, създава чувство за връзка със земята, може да те заздрави“, разкрива още Виктория, която е „опитала“ от занаята, докато е писала романа. Сядането на грънчарското колело е завъртяло в нея мечтата един ден правенето на керамични съдове да се превърне в нейно хоби. 

След издаването на дебютния си роман Виктория признава, че се чувства „сладостно изморена“:  

„Удовлетворена от резултата и изтощена от интензивния процес. От написването на първото изречение до излизането на книгата имаше шест месеца... Всички отзиви до момента, които получих, са много позитивни, изпълнени са с благодарност от читателите, че съм успяла да ги пренеса в миналото. Често хората използват думата „магия“, за да определят чувството, което са изпитали, докато четат романа ми“. 

Дивно е майчиното сърце, което дори окъпано в най-кървавата болка, намира утеха. От утеха се ражда светът и човекът роден от утеха, а не от любов, е. Самата любов е утеха и утехата също е любов, ала тя е и повече. Утешаваме, когато лекуваме. Лекуваме, за да спасим. Спасяваме, защото обичаме. Обичаме, защото има какво да дадем. Даваме, защото сме дарени с повече живот. Ето какво е утехата - живот в повече. („Глина“)

Интервюто с Виктория Бешлийска можете да чуете в звуковия файл. 

Виктория Бешлийска е филолог, работила е като учител и редактор на художествена литература, професионалният ѝ път днес е свързан с маркетинга. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Константин Трендафилов или Папи Ханс

Константин Трендафилов - Папи Ханс: Контролът е основното оръжие на насилника

Само за четири дни песента "Татко, влюбих се в мъжкар“ , написана от Папи Ханс и изпята от Деси Слава , събра над 121 000 гледания и хиляди коментари.  "Буквално последните четири дена не правя нищо друго, освен да следя живота на песента в социалните мрежи и дебата, който вече провокира". Това сподели пред БНР авторът на текста..

публикувано на 25.11.25 в 13:20
Красимир Аврамов

Красимир Аврамов - разговор за пътя, гласа и спектакъла, който предстои

Предстои ни среща с един артист, който не излиза често в публичното пространство, но когато го направи, винаги е събитие .  Това е човек, който от години доказва, че талантът, постоянството и смелостта могат да отворят врати към световни сцени и да изведат един български глас до върховете на музиката.  Красимир Аврамов е изпълнител с..

публикувано на 24.11.25 в 12:36

В рубриката "Горещи сърца" гостува Росен Рашев - Рошпака

Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..

публикувано на 23.11.25 в 06:13
Ю Несбьо

Ю Несбьо, ексклузивно за БНР: Писателят трябва да се доближи до всичките си персонажи

Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" .  Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..

публикувано на 18.11.25 в 07:00
Надя Попова

Надя Попова за невидимите нишки между преживяното и въображението

Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..

публикувано на 17.11.25 в 13:46

Проф. Ивайло Търнев: Най-важната ценност е добротата

Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..

публикувано на 16.11.25 в 04:42

18-годишен столичанин с мисия: Младите трябва да са гласът на своя град!

В рубриката " Горещи сърца"  ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал",  казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..

публикувано на 09.11.25 в 06:10