Пандемията Covid-19 сложи отпечатъка си и върху медиите. Най-малкото тя роди буквално лавина от информация за здравните, икономическите и социалните последици от вируса, както и ръст на медийната консумация. Извади на дневен ред с нова сила въпроса с отговорността и качеството на журналистиката,както и на мястото и ролята на обществените медии. В същото време се ускориха световни тенденции, започнали преди няколко години, като например освобождаването на редакционни помещения с цел намаляване на разходите и преминаване на журналистите в режим на работа „хоум офис“. Анализаторите Георги Лозанов, Орлин Спасов и Иво Инджов коментираха пред БНР отражението на коронакризата върху медийната среда и какво се случва в полето на журналистиката в условията на пандемията.
Според Иво Инджов, университетски преподавател и експерт по политически комуникации, могат да се обособят поне три забележими тенденции на промяна в медиите и в журналистиката в условията на пандемията COVID-19, макар и с уговорката, че списъкът не е изчерпателен и още няма убедителни научни изследвания, които да потвърждават или отхвърлят тези наблюдения:
"Първата тенденция е инфодемията - информацията по отношение на епидемията. Втората тенденция - ръст на медийната консумация - е шанс медиите да се докажат с качествена информация и с проверени експертни мнения. Третата тенденция е необходимостта да се преосмислят бизнес моделите, защото се срива пазарът на търговска реклама, а това поставя всички медии в много силна зависимост и необходимост да търсят нови модели за финансиране. Стават все по-актуални и дискусиите за новата роля на държавата по отношение на финансирането на медиите".
И част от тази тенденция е затварянето на нюзрумовете:
"Тук идва въпросът какво ще се случи с журналистиката, когато журналистите не общуват помежду си", коментира Инджов.
На фона на тези предизвикателства според експерта ще расте ролята на обществените медии и в частност на Българското национално радио:
"Ролята на качествената журналистика и на утвърдените обществени медии да противодействат чрез качеството на информацията и надеждността на експертите, които избират".
Медийният експерт Георги Лозанов е категоричен, че пандемията се отрази изтощително на медиите, защото както и лекарите, те са на първа линия. Освен това и отказът на бизнеса от рекламните бюджети в кризата си казва думата. Той смята, че финансовите източници няма да идват толкова по законите на пазара, колкото през сферите на влияние:
"Колкото в по-сложно икономическо положение са медиите, толкова по-зависими стават от капитали, които ги търсят като пазар на влияние. В резултат на това се извършиха големи трансформации в телевизиите. Пример е Нова телевизия. ... Новите собственици правят една мощна концентрация на собственост, не само в сферата на телевизията, но и на вестни, които доскоро се свързваха с Пеевски, а и "Виваком". Това, за мен, е рискована концентрация. ... Обществените медии, колкото и да са свързани със сменящите се мнозинства в парламента, са във фокуса на общественото внимание - все повече хора имат съзнанието, че това са техните медии, те ги издържат, затова е високо изискането от тях и им дава в момента водеща роля по отношение на независимата журналистика. Особено БНР, което е доказало, че може да отстоява собствената си независимост".
Орлин Спасов, медиен анализатор преподавател във Факултета по журналистика, определи пандемията като повратен момент не само за българските, но и за глобалните медии. И че медиите се оказаха в ситуация, в която отговорността им нарасна и трябваше да решават няколко проблема:
"Ненадеждната информация по отношение на пандемията, но и често политически манипулираната информация по отношение на пандемията. ... Много от медиите започнаха по-трудно да се справят икономически".
Относно медийното съдържание медиите трябваше да се адаптират към кризата:
"Да адаптират самата си програма към пандемията, което беше свързано с по-малко инвестиции в производство на медийно съдържание".
Спасов коментира, че беше медийно произведен и един интересен феномен, а именно – много силното поляризиране на общественото мнение по отношение на Covid-19:
"Видяхме силата на медиите да формират общественото мнение".
Репортаж на Мария Костова в предаването "12+4" можете да чуете от звуковия файл.
В Русе за 13-та поредна година отвори врати кризисната трапезария за бездомни и скитащи хора. Трапезарията на Българския червен кръст в Русе е на улица "Гурко" и е с капацитет за 40 души, но през студените дни се осигурява храна за 50. Всеки от бездомните и скитащи хора получава супа консерва с различна храна и материали за личната си хигиена. "Това..
Днес е вторият ден от 12-то издание на кампанията "Килограм доброта“, организирана от Българската хранителна банка. През целия ден пред 6 магазина на една от големите хранителни вериги в страната доброволци ще събират закупените от хората дълготрайни продукти като ориз, боб, леща, макарони, олио. Пред БНР Цанка Миланова, която е изпълнителен директор на..
Премиерът на Република Ирландия и лидер на партията "Фина Гейл“ Саймън Харис заяви, че е още рано да се каже колко места ще спечели неговата партия след проведените в петък извънредни общи избори. Преброяването на гласовете продължава и резултатите се очаква да бъдат обявени най-рано днес късно вечерта. Започна преброяването на..
За период от шест месец над 20 студенти от България, Северна Македония, Франция и Германия преминават през четирите страни в търсене на отговора от преподаватели, дипломати, депутати и обикновени хора. Според французина РиянТаш българите и северно македонците могат да използват примера на Франция и Германия. „Аз мисля, че на първо място..
Румъния гласува днес на парламентарни избори. Вотът се провежда в атмосфера на безпрецедентно политическо напрежение в страната, което бе предизвикано от изненадващия резултат на президентските избори миналата неделя, спечелени от националиста и проруски кандидат Калин Джорджеску. Парламентарните избори в Румъния се смятат за решаващи не само..
Основният лихвен процент спада до 3.04 на сто през декември, изчисли Българската народна банка. Миналия месец основната лихва бе на ниво 3.22. Показателят е технически, но ясно отразява тенденцията при лихвите. Основната лихва е важна за изчисляването на лихвата върху просрочените задължения.
Очаква се днес Европейската комисия, известна като комисията "Фон дер Лайен 2", да встъпи официално в длъжност, след като на 27-ми ноември получи зелена светлина от Европейския парламент. Самата Урсула Фон дер Лайен беше одобрена за председател за втори път през юли. Мандатът на комисията е до 31 октомври 2029 година.
Стотици населени места са на воден режим. Потърпевши са около 200 хил. души към момента. В някои села имат вода по 2-3 часа на 5 дни. Най-тежка е..
Увеличиха се възможностите на президента да действа като партиен лидер . Това заяви пред БНР Ренета Инджова, бивш служебен премиер. Силви Кирилов..
Част от партиите интуитивно или инстинктивно да искат нови избори заради възможността ако Пеевски продължи да расте, санитарният кордон около..