Пандемията Covid-19 сложи отпечатъка си и върху медиите. Най-малкото тя роди буквално лавина от информация за здравните, икономическите и социалните последици от вируса, както и ръст на медийната консумация. Извади на дневен ред с нова сила въпроса с отговорността и качеството на журналистиката,както и на мястото и ролята на обществените медии. В същото време се ускориха световни тенденции, започнали преди няколко години, като например освобождаването на редакционни помещения с цел намаляване на разходите и преминаване на журналистите в режим на работа „хоум офис“. Анализаторите Георги Лозанов, Орлин Спасов и Иво Инджов коментираха пред БНР отражението на коронакризата върху медийната среда и какво се случва в полето на журналистиката в условията на пандемията.
Според Иво Инджов, университетски преподавател и експерт по политически комуникации, могат да се обособят поне три забележими тенденции на промяна в медиите и в журналистиката в условията на пандемията COVID-19, макар и с уговорката, че списъкът не е изчерпателен и още няма убедителни научни изследвания, които да потвърждават или отхвърлят тези наблюдения:
"Първата тенденция е инфодемията - информацията по отношение на епидемията. Втората тенденция - ръст на медийната консумация - е шанс медиите да се докажат с качествена информация и с проверени експертни мнения. Третата тенденция е необходимостта да се преосмислят бизнес моделите, защото се срива пазарът на търговска реклама, а това поставя всички медии в много силна зависимост и необходимост да търсят нови модели за финансиране. Стават все по-актуални и дискусиите за новата роля на държавата по отношение на финансирането на медиите".
И част от тази тенденция е затварянето на нюзрумовете:
"Тук идва въпросът какво ще се случи с журналистиката, когато журналистите не общуват помежду си", коментира Инджов.
На фона на тези предизвикателства според експерта ще расте ролята на обществените медии и в частност на Българското национално радио:
"Ролята на качествената журналистика и на утвърдените обществени медии да противодействат чрез качеството на информацията и надеждността на експертите, които избират".
Медийният експерт Георги Лозанов е категоричен, че пандемията се отрази изтощително на медиите, защото както и лекарите, те са на първа линия. Освен това и отказът на бизнеса от рекламните бюджети в кризата си казва думата. Той смята, че финансовите източници няма да идват толкова по законите на пазара, колкото през сферите на влияние:
"Колкото в по-сложно икономическо положение са медиите, толкова по-зависими стават от капитали, които ги търсят като пазар на влияние. В резултат на това се извършиха големи трансформации в телевизиите. Пример е Нова телевизия. ... Новите собственици правят една мощна концентрация на собственост, не само в сферата на телевизията, но и на вестни, които доскоро се свързваха с Пеевски, а и "Виваком". Това, за мен, е рискована концентрация. ... Обществените медии, колкото и да са свързани със сменящите се мнозинства в парламента, са във фокуса на общественото внимание - все повече хора имат съзнанието, че това са техните медии, те ги издържат, затова е високо изискането от тях и им дава в момента водеща роля по отношение на независимата журналистика. Особено БНР, което е доказало, че може да отстоява собствената си независимост".
Орлин Спасов, медиен анализатор преподавател във Факултета по журналистика, определи пандемията като повратен момент не само за българските, но и за глобалните медии. И че медиите се оказаха в ситуация, в която отговорността им нарасна и трябваше да решават няколко проблема:
"Ненадеждната информация по отношение на пандемията, но и често политически манипулираната информация по отношение на пандемията. ... Много от медиите започнаха по-трудно да се справят икономически".
Относно медийното съдържание медиите трябваше да се адаптират към кризата:
"Да адаптират самата си програма към пандемията, което беше свързано с по-малко инвестиции в производство на медийно съдържание".
Спасов коментира, че беше медийно произведен и един интересен феномен, а именно – много силното поляризиране на общественото мнение по отношение на Covid-19:
"Видяхме силата на медиите да формират общественото мнение".
Репортаж на Мария Костова в предаването "12+4" можете да чуете от звуковия файл.
Не знам как ще изглежда този мандат, нямам отговор, но да чакаме разрешаване на конфликта в Близкия Изток , не знам след колко време, но рисковете за българите се увеличават. Днес най-големият риск е просто да чакаме ситуацията да се реши от самосебе си. Наясно съм с мотивите и целите на властите в Сана. Така евродепутатът Елена..
Среща на вътрешните министри от България, Румъния и Австрия в Будапеща може да развърже възела "Шенген", пишат австрийски медии. Домакин на срещата на 22 ноември е унгарското европредседателство, потвърди австрийското министерство на вътрешните работи. "Движим се по правилния път, но още не сме стигнали целта", коментира австрийският..
Конфедерация на труда "Подкрепа" излезе със специална позиция по повод жалбата, която Асоциацията на индустриалния капитал в България внесе до Върховния административен съд за отмяна на правителственото постановление за ръста на минималната заплата на 1077 лева от 1 януари като незаконосъобразно. Според синдиката мотивите на..
Европа трябва да си стъпи на краката във военностратегическо отношение и победа на Харис би дала време на този процес, докато изборът на Тръмп би лишил от време този процес. Това каза пред БНР дипломатът Стефан Тафров и подчерта , че интересите на Европа са интереси на България. Кремъл иска победа на Доналд Тръмп , защото "той е..
Обстановката в Каталуния се нормализира след проливните дъждове в Барселона и Тарагона. Голяма част от трафика по пътищата и движението на влаковете са възстановени. Железопътният превозвач Renfe съобщи, че всички влакове се движат нормално с изключение на композициите до Салоу и Порта Вентура. Две пътни отсечки в Тарагона остават затворени..
ЦИК изпраща на прокурор видеозаписите от броенето в 7 избирателни секции заради разминаването с протоколите с резултатите. Иска се прокурорите да проверят дали са налице данни за съставяне на документи с невярно съдържание, съобщи председателят на ЦИК Камелия Нейкова: "В случай че бюлетините, които са в чувалите, след тяхното преброяване не..
" Според мен ще има нещо като ГЕРБ плюс. Кои ще бъдат участниците в правителството предстои да видим, но то ще е с хоризонт от максимум година ". Това обясни пред БНР Диян Божидаров, журналист от вестник "Сега". Има големи разломи и лично неразбиране между самите участници в политическия процес , смята той. "Червените линии са..
"Не може да не се гордеем, че ние сме тези, които водим едни нации на Антарктида". Това заяви пред БНР председателят на Българския антарктически..
Непрекъснато трябва да се говори за психичното здраве. Това обясни пред БНР Албена Дробачка, ръководител на къща "Скрити лайкове". Пространството..
" В случая с изчезналите гласове на "Величие", които ние открихме и се появиха, първоначално аз получих един сигнал за секция в Пазарджик, където..