Църквата чества Обрезание Господне и паметта на св. Василий Велики

На първи януари православната Църква чества един от 12-те велики празници - Обрезание Господне, свързан с кръщението на Иисус Христос. Вярващите почитат и паметта на Свети Василий Велики, един от най-големите християнски мислители и философи. С него е свързана е литургията, наречена „Василиева“. 

В патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ тази сутрин беше отслужена тържествена архиерейска Света литургия и молебен за новата 2021 г.   

Службата беше оглавена от главния секретар на Синода, епископ Герасим, който е и председател на църковното настоятелство на храма. Той отправи богослов от името на патриарх Неофит, а хората се помолиха в храма за здраве.

Патриаршеското послание на патриарх Неофит беше прочетено от западно и средноевропейския митрополит Антоний:

„Това изпитание, на което бяхме подложени през 2020-та година, много скоро да отмине, те отново хората да се възвърнат към нормалния начин на живот - с повече вяра, упование в Бога и още по-твърди и непоколебими в житейския си път и изпълнени с много любов към Бога, към човеците и към самите себе си“

Василиева литургия имаше и в църквата „Света неделя“. Службата там беше оглавена от епископ Поликарп, викарий на софийския митрополит.

Първият ден от новата година събужда копнежа за по добър и справедлив живот. Протойерей Илиян Алексиев, предстоятел на столичния храм „Рождество Богородично“ призовава да посрещнем празника с надеждата, че несполуките и огорченията са останали зад гърба ни.

„Ние имаме вярата, че ще преминем през това изпитание, че това нещо наистина ще премине от лошо към побеждаващо добро“.

Нека си пожелаем новата година да бъде във всичко по добра от старата.

„Любовта побеждава страха. Нека да се обичаме, да си вземем поука от всичко, което премина, но нека да не умножаваме страха, а напротив, чрез любовта да го победим и така да посрещнем новата година“.

Имен ден имат над 134 000 българи, от които 80 000 са мъже.

Свети Василий е един от най-големите християнски мислители, философи и писатели. Получил е образованието си при най-прочутите учени на своето време, а по-късно като епископ бил изявен книжовник и просветител. Написал е много църковни книги, включително и литургия, наречена на негово име „Василиева“, която се пее през всички неделни служби на Великия пост, на Василовден и други празници.

На този ден вярващите се обръщат към Създателя с вяра и упование да благослови настъпващата нова година и с молитва тя да бъде успешна. 

В народните традиции днешният празник се свързва и с обичая сурвакане.

На днешния ден в Силистренско се прави млечна баница, разказва етнологът Йордан Касабов. В нея се слагат дрянови клончета, предварително наречени за късмет, здраве и успех.

"Суровачницата е от дрянова пръчица, с пуканките, със сушените чушки, с атрибутите, които показват нашата първична същност, затова българите от древни времена казват дряновица-боговица. Тя е и лечител, тя е и закон".

На този ден в Добруджа се ладува на мълчана вода. Това, което момите в други райони на страната правят на Лазаровден и на Еньовден. Символиката в дните обаче не свършва на първи януари.

"Втори януари църквата го е нарекла Свети Силвестър, когато група ергени се събират и незнайно вечерта изчистват обора на даден стопанин. Това са ергени, които харесват дадената мома от дома и отиват да почистят обора, но на една бележка пишат каква трапеза да им подготви стопанина, за да ги посрещне".

На този ден, както и на Игнажден се вярва, че какъвто човек пръв ти влезе в къщата, такава ще е и годината.