Годината, в която Западът полудя

Да мразиш собствената си култура, история и цивилизация никога не е било толкова корпоративно, медийно и социално приемливо, толкова рекламирано, финансирано, маркетирано и пакетирано, толкова пипнато и лъснато, буквално по холивудски, толкова организирано и официално, толкова… правилно? И в същото време така абсурдно и нелепо, така зрелищно глупаво и опасно. Каква драматична и деформирана гротеска само.

Сюрреалистичната, катастрофално странна 2020-а, ни донесе трагикомичната кулминация на ерозиращите процеси на десетилетно култивиран мазохизъм. Западът, през повечето инструменти и елементи на своя тъй наречен елит, действително извърши опит за самоубийство. Тези „със сигурност полудели богове“ наистина се опитаха да го направят. Да затрият хилядолетна цивилизация за няколко седмици на нихилистичен, разрушителен екстаз.

Преувеличение, казвате? Какво толкова е станало? Може. Но може би цивилизационното изтръпване и изтощение е толкова силно и необратимо, че всяка абоминация, диващина, варварщина и свинщина на гърба на западната култура ще се стори незначителна и нормална на програмирания да мрази миналото си малък човек.

В коя зряла, адекватна, трезва и рационална версия на вселената един скандален арест с фатален край в Минеаполис, САЩ, ще доведе до събарянето на вековни статуи в Бристол, Англия. Как така отделен инцидент накара всички западни институции реално и ритуално да коленичат и да капитулират в жалък спазъм на себеомраза?

С какво точно Европейският съюз допринесе за спирането на сърцето на вече митологизирания и канонизиран чернокож мъж Джордж Флойд в края на май, че трябваше да се приема исторически нелепа „антирасистка“ резолюция на най-високо институционално ниво, че и от името на България, за Бога?

Как точно Уинстън Чърчил и Ханс Кристиан Андерсен са виновни за спорните практики при арести на хора с дълги криминални досиета в Минеаполис, че трябваше да се вандализират техните паметници?

Къде, в името на всички богове, е връзката между Колумб и полицейското насилие?

Униформените, участвали в инцидента, са арестувани и чакат дело. Но виновен за случката се оказа целият Запад.

Смъртта на Флойд, разбира се, беше само повод за ескалация на дългогодишно трупаното и синтетично налагано расово напрежение. Без никакви доказателства, че цветът на кожата му е повлиял на поведението на полицаите и че изобщо може да говорим за какъвто и да е било расизъм, целият ад на дълбока и всеобхватна омраза срещу Запада се отприщи. От самия Запад срещу себе си.

Западни медии и западни знаменитости, западни активисти и западни политици, западни лидери на мнение и западни милиардери се наредиха в кръг да скачат и храчат върху историята и културата на собствената си цивилизация.

Рафинираните пропагнадисти изписаха километри с колонки на омразата към всеки аспект на Европейската история. От екрани и първи страници бумтяха и бумтят паролите на мазохизма - колониализъм, расизъм, ксенофобия, „бяла привилегия“, „токсично мъжество“… А екстремистите на терен се погрижиха за физическото предаване на посланието – „мразим ви, защото мразим себе си“.

Десетки опожарени градове и квартали, дузини убити хора, милиарди загуби и нанесени щети, хиляди осквернени паметници и парчета история. Безчет безразборно нападнати случайни хора на улицата и по заведения. Масови протести и обири по време на пандемия, но официално подкрепени от Световната здравна организация и която се сетите още институция. Разгръщане на ритуали по публично унижение. Тълпите спират хора и ги карат да коленичат, докато се отричат от миналото и историята си. И те, разбира се, го правят. Страх, подчинение, конформизъм, коректност… от онази, политическата. Антирасистки демонстрации, преливащи в откровено и расистко насилие. И всичко това после е извинено, изкривено и оправдано по високите медийни трибуни.

Екстремизъм, гримиран като полезен и необходим активизъм. Корпорации наливат милиарди долари дарения в организации, които с уличните си фракции са изпотрошили и обрали магазините им и са пребили и сплашили служителите им.

Западът отвърна с подчинение и богат откуп на озъбената омраза. И така си заслужи още възбудена ненавист.

В своя бестселър „Странната смърт на Европа“ Дъглас Мъри пише, че Западът е изгубил вяра в себе си, в своята легитимност, в своите традиции и вярвания. Унизителните картини на капитулация пред тълпите допълнително подплати неговата теза.

С всяка публично съборена и обезглавена статуя през 2020-а Западът ускоряваше снишаването и саморазрушаването си. Всеки коленичил случен човек, накаран да повтаря сектантски напеви за „бялата си привилегия“, откъсваше от достойнството на цяла една цивилизация.

Без да има някакъв заговор, обезумелите тълпи на улицата и корпоративно калкулираните акции по офиси и институции работят в синхрон за превръщането на една дълбока и богата култура в сплашена сбирщина от смълчани потребители. Консуматори на страх, срам, продукти и услуги.

Самоубийство на смисъла в името на илюзията за късче комфорт. Мълчим, съгласяваме се и се надяваме, че ако достатъчно паметници бъдат потрошени и достатъчно книги забранени, тормозът ще затихне. „Нека се навилнеят и намразят на воля“. И така, до другата вълна, а тя е неизбежна.

През тази година дано намерим и ваксина срещу мазохизма. Защото следващият опит за цивилизационно самоубийство може да е окончателно успешен.