Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Утопичният коридор №8 и несъстоялият се път към Скопие

Снимка: БГНЕС

На пътя София - Скопие явно „не му е писано“ и няма добра съдба, каза в предаването „Хоризонт до обед“ Любомир Пожарлиев. Той работи в Института по регионална география в Лайпциг, изследовател е на транспортните мрежи и мобилността в постсъветското пространство. 

Пътят София – Скопие е част от транспортен коридор №8, от предприсъединителен инструмент, приет в Хелзинки през 1997 г. „С пряка сила касаеше България преди влизането й в ЕС и по същия начин касае силно Македония и Албания актуално, но в крайна сметка той е препоръчителен - това не е проект на ЕС и той трябва да бъде разглеждан като различен от Е-мрежата, например както Е-79“. 

Раздорите около македонската идентичност по времето на бивша Югославия са се отразили и върху транспортната визия, посочи експертът. 

Никога направлението за Скопие не се превръща в реален приоритет нито за Югославия, нито за България. Имаме натрупана сериозна историческа традиция този път да не се случи, както в железопътния му вариант, макар и съществуващ, така и в пътния. Важно е да се каже, че той бива мислен по онова време, вероятно и до ден днешен, основно за превоз на товари и стоки. Не бива мислен за регионална или трансгранична мобилност, която да свързва двете държави, а бива мислен функционално – като възможност за преминаване на камиони и товарни влакове“. 

Част от Коридор №8 в неговия жп вариант.  Снимка: БГНЕС

Косово, Македония и Босна и Херцеговина до последно остават в рамките на Югославия изостанали и недобре интегрирани в рамките на федерацията, коментира Любомир Пожарлиев. Транспортната несвързаност е едно от измеренията. Примерът е с магистралата „Братство и единство“, която свързва големите столици – Любляна, Загреб и Белград, но само минава покрай Скопие.

Пожарлиев прогнозира в бъдеще да има по-голям интерес и от страна на Сърбия, и от страна на Северна Македония към по-голяма интеграция с България като член на ЕС. „И толкоз. Оттам насетне преминаваме към национална интерпретация на кое е важно и кое не е важно“. 

Любомир Пожарлиев е доктор по история и културология.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Нина Цанева

Нина Цанева за инициативата "Посланици на културата"

В ефира на "Нощен хоризонт" Нина Цанева, дългогодишен водещ на икономическто издание на програма "Христо Ботев" на Българското национално радио, представи инициативата "Посланици на културата" . Кои са българските посланици на културата на 2024 г.? Започна новото издание на кампанията "Българските посланици на културата"..

публикувано на 15.11.24 в 12:07
Владимир Темелков

Дигитализират ключови административни услуги в Пловдив

Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги.  С въвеждането на системата ще има..

публикувано на 15.11.24 в 11:01
д-р Людмил Тумбев

В Ловеч откриват дневен стационар за детско–юношеско психично здраве

В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..

публикувано на 15.11.24 в 07:35

Фалшивите петдесетолевки вече са повече от двайсетолевките

Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..

публикувано на 14.11.24 в 09:29

Денят на народните будители беше отбелязан и в Израел

Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..

обновено на 10.11.24 в 13:26

Обучени екипи търсят изгубени хора в Израел

Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..

публикувано на 10.11.24 в 07:06

Най-голямата ямболска църква „Св. Николай Чудотворец“ ще посрещне храмовия си празник с реставрирани икони

Най-голямата  ямболска  църква „Св. Николай Чудотворец“ ще посрещне, след по-малко от месец,  храмовия си празник с реставрирани икони. Зографът Андрей Крясков е посветил своя талант, опит и знания за възстановяването на светите образи в иконостаса на катедралния храм. Андрей Крясков е на 33 години,  роден е в молдовския град Тараклия, но от 17..

публикувано на 10.11.24 в 06:36