Художникът Андрей Даниел във фотоизложбата, посветена на последните 7 години от живота му

Автор на снимките е журналистът и негов приятел Стефан Джамбазов. Това са 28 кадъра, които показват проф. Андрей Даниел как твори в ателието си, как преподава на студентите си и как е видял чрез живописта близките си.

„Фотоизложбата е пътуваща, скоро ще бъде показана и на други места в България, а и зад граница, разказа в „Хоризонт до обед“ Стефан Джамбазов.

„Има нещо символично в това, че събитието идва в навечерието, когато се навършва една година от кончината на големия художник и преподавател – на 24 януари. И то на място, което може да се каже, че бе дом на Андрей Даниел през годините – в срещите и контактите с колегите си и студентите в Националната художествена академия“.

Галерия „Академия“ е поредната спирка на тази пътуваща изложба, след показването на част от нея на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол и цялостно - във фоайетата на културния дом „Борис Христов“ в Пловдив, по време на „Пловдив джаз фест - 2020”. Но тук, освен, че е знаково място за проф. Андрей Даниел, е и първо показване на изложбата в София, реализирана по проект на фондация „Въпреки“ с подкрепата на Национален фонд „Култура“, Програма „Публики“. 

„Тази изложба е опит за кратък репортажен разказ с визуални акценти от последните седем години на големия художник, преподавател и мъдрец проф. Андрей Даниел /1952 – 2020/. Имахме щастието да се виждаме по–често по различни поводи в тези последни негови години освен заради приятелството, но и във връзка с нашия сайт и фондация „Въпреки”, сподели още Джамбазов.

„Разговорите и срещите ни бяха свързани с подготовката и откриванията на негови изложби, както и на учениците му, на които изключително държеше. Обикновено говорим за първите седем години в живота на един човек. Но тук снимките показват някои моменти от последните седем – също важни и магични от земния му път. В тях за Андрей имаше много положителни емоции – признания, работа в Академията в София и филиала в Бургас, но и тежко боледуване. Но той не се предаде на болестта и работеше, и преподаваше до края… И беше щастлив. Защото твърдеше и вярваше, че хората на изкуството трябва да синтезират смисъл. „И ако не се научим да измисляме смисъл, да синтезираме за себе си и за околните, за много големи групи хора смисъл, то това съществуване ще бъде по-скоро някакъв вид вегетация”, припомни си още Стефан Джамбазов.

Още по темата в звуковия файл.