Истории от Антарктида по време на коронавирус

Репортерът Живко Константинов имаше възможността да се включи в едно необикновено пътуване из далечните земи на старата Гондвана. Той стигнал до Пунта Аренас, Чили и от там пристигнал с военен самолет "Херкулес" на остров Кинг Джордж на Антарктида. Там бил приютен в китайската база, тъй като българската база е на остров Ливингстън.

"Докато чакахме кораб да ни вземе, за да ни закара до там, трябваше да спим няколко дни в китайската база. Точно, когато стигнахме до китайската база влязохме вътре и научихме за коронавиурса, че положението е много сериозно. И именно там в китайската база ни гледаха много странно, защото те очакваха, че може да сме преносители на коронавируса и започна измерване на температура, изолация", каза в предаването "Нощен хоризонт" Живко Константинов.

Красотата на Антарктида оставя без дъх всеки, който е бил там. На Антарктида има растения, подчерта Живко Константинов, който е бил четири пъти на ледения континент. 

"Звуците там са различни от всичко, което сме свикнали - там се чуват ветровете , които са много силни понякога. Когато няма вятър е такава тишина, че чуваш скърцането на ледниците, от които се отчупват айсберги, които влизат във водата, чува се сгромолясване. Това са по-страшните звуци. Най-приятният звук е на пингвините, които крякат и са много забавни, когато започнат да издават тези звуци, като в детска градина".

Най-големият страх е изолацията и това, че разстоянието до България е 15 хиляди километра, изтъкна Живко Константинов:

"Ако не ти хареса и не се чувстваш добре не можеш да си хванеш първия влак, самолет или кораб - има определени дати, на които може да се случи това. Най-трудното нещо е да свикнеш, че си на една замръзнала повърхност, на едно изолирано място, отдалечено от света и най-хубавото е, че ти не си сам, там си с група от учени и винаги, ако изпиташ някаква трудност - психологическа, че си на някакво отдалечено място и не се чувстваш добре, винаги има с кого да споделиш, ако ти се случи нещо подобно".

Всеки отива на Антарктида с мисия.

"В случая аз бях журналист, който отразяваше дейностите в базата, какво правят учените. Аз нямам сериозна планинска подготовка".

Най-страшното е да стъпиш на ледници, които се движат и имат огромни пукнатини, каза Живко Константинов:

"Вързан си за алпинистите, които отговарят за теб, но това е предизвикателство да стъпиш на нещо, което не знаеш колко е дълбоко и най-малкото невнимание може да доведе до инцидент".