Кой ще носи отговорност за ваксинирането на хора с деменция и умствена изостаналост

В някои от домовете социалните работници на този етап отказват да поемат отговорност за ваксинацията на хората, които не могат да направят самостоятелен избор за имунизация и имат множество придружаващи заболявания. Проблем се очертава и с декларациите за информирано съгласие, които са задължително условие преди поставянето на доброволната ваксина.

На този етап няма и яснота къде ще бъдат направени ваксинациите – в социалните домове или при личните лекари. 

Десетки са домовете, центровете за настаняване от семеен тип, преходните и защитените жилища в област Велико Търново, в които предстои домуващите и персоналът да бъдат доброволно ваксинирани срещу Covid-19. От РЗИ Велико Търново съобщиха, че на този етап имат декларирано съгласие от 137 души от персонала и от 419 от настанените в социалните институции за ваксинация, но не и отговор на въпроса какъв процент е това. 

Най-проблемна се очертава предстоящата имунизация за хората с умствена изостаналост и болните с деменция. Заради естеството на заболяването си тези хора не могат да направят самостоятелен, осъзнат и информиран избор за ваксинация, защото не разбират за какво става въпрос. Вариантите са два – близките да вземат решение, а за хората без близки изборът се прави от социалния работник или ръководството на социалната институция.  

Пред тази дилема са изправени домът, преходното жилище и центърът за настаняване от семеен тип за пълнолетни с умствена изостаналост във великотърновското село Церова кория, където 42-ма души персонал се грижат за 71 болни с интелектуални затруднения. Проблемът е комплексен, пояснява Нина Ненкова, директор на трите социални институции в Церова кория: 

„Хората не са само с умствена изостаналост, те имат и съпътстващи заболявания, имат поддържащи терапии. Говорим за една комбинирана патология. Трябва да бъде съобразено общото им здравословно състояние със специфичните им особености. Информираното съгласие, което трябва да бъде подписано, дори на тези, които близките ги представляват, те не живеят в Церова кория, те живеят в страната. Те го дават по телефона като съгласие, а трябва да има писмен документ. Има такива, които категорично отказват на този етап“.  

Едва десетина процента от персонала и не повече от 20 на сто от домуващите в трите социални институции за хора с умствена изостаналост засега са с положително становище за доброволна антиковид ваксинация.  

Още по-сложно става с хората, които нямат близки, коментира Нина Ненкова.  

„Техният законен представител е служител на дома, той не е медицинско лице. Тук отговорността е съвсем различна от това да вземеш решение за себе си или за детето си. Трябва много добре да бъдат обмислени. На този етап ще се въздържим за тези хора, защото голяма част от тях имат алергии, голяма част от тях имат онкологични заболявания, съпътстващи, имат автоимунни заболявания. За мен решението за поставяне на ваксина трябва да бъде на лекарите, а не наша, на социалните работници.“

Ситуацията се заплита още повече, когато дойде денят Х за ваксинацията, предупреждава Нина Ненкова, ръководител на трите социални институции за пълнолетни с умствена изостаналост в Церова кория. 

„Къде ще бъдат ваксинирани, кой ще ги ваксинира? Ако ще е личният лекар – личният лекар на потребителите е един, а на персонала са различни на тези хора, които са заявили. Впоследствие обаче – наблюдението на тези хора, това е друг тънък момент. При нас са с умствена изостаналост и голяма част от тях са с глухонемота, невладеещи жестомимика. Обратната връзка е много деликатна и специфична. Кой ще проследи състоянието им в последствие? Те не са в състояние да кажат какво им е. После кой ще носи отговорността – този, който се е подписал“. 

Подобен е и проблемът с ваксинацията в дома за възрастни с деменция в село Горско Косово в община Сухиндол. Управителят Вера Дукова изтъква, че са проведени разговори с домуващите, както и с техните близки по телефона. В дома за дементноболни също има потребители, които нямат близки и за тях решението за имунизацията е на ръководството. Взето е на принципа риск печели, риск губи.

„Риск винаги има от всяка една ваксина. Но ако погледнем от другата страна на нещата, че това все пак са достатъчно възрастни хора, изложени са на риск, тъй като имат редица други заболявания, които, ако бъдат заразени с Covid, биха се усложнили и довели до тяхната смърт, смятаме, че това е по-доброто решение“. 

38 са дементноболните в дома в Горско Косово. През миналата година са починали 18 от домуващите. Нямаме причина за смъртта Covid, уверява Вера Дукова и уточнява, че досега домът се е опазил от заразата, случаите са били два - на перачка и на готвачка от персонала. За 20 от домуващите близките са изпратили по пощата писма, в които със свободен текст дават съгласието си за ваксиниране, допълва Вера Дукова. Служителите в дома за дементноболни не са единодушни в желанието си за имунизацията. 

„Всеки е на различно мнение. Има хора, които са за ваксинацията. Има хора, които ще откажат ваксиниране. Да кажем, че 50 на 50 е процентът на хората от персонала, които желаят да бъдат ваксинирани на този етап, други предпочитат да изчакат малко във времето“.  

Най-лесно се очертава да се случи имунизацията в старческите домове. В област Велико Търново най-големият дом за възрастни хора е „Венета Ботева“. В късната есен коронавирусът засегна 21 души от 59-членния персонал и 35 от потребителите, като 12 от възрастните починаха от заразата, която усложни придружаващите им заболявания. В старческия дом във Велико Търново са останали 100 жени и мъже, казва управителят Зорица Радловска. 

„От персонала има по-голяма активност. Почти 50% от колегите са изявили желание за ваксинация. При възрастните хора може би страхът от придружаващите заболявания - една трета от домуващите. И аз съм сигурна, че след като мине първата вълна, ще има още повече желаещи. Явно хората искат да видят какво ще се случи как ще се случи, а и доста скоро преболедуваха“. 

Хората от старческия дом във Велико Търново са благоразположени и си чакат ваксинацията. 

„Моята лична лекарка изрично ме е предупредила да се ваксинирам. Каквото има да минава, то ще мине. И в кафез да се скрия, пак ще дойде. Спасението е ваксината“. 

„Аз съм един от първите по желание. Аз спортувам и затова при мен нещата са малко другояче. Но болестта не прощава на никого – нито на спортиста, нито на лекаря“. 

„Ние сме го изкарали с моя съпруг много тежко. Всеки си преценява, някой може да има нещо, което да го спира, съобщават по медиите за алергии. Всеки за себе си преценява. Ние сме преценили, че трябва. Аз съм в рискова група с белодробно заболяване“. 

„Вдигнах температура, никакъв апетит нямах, никакви силички нямах. Това трае цял месец, даже и половина. Такова нещо съм изживяла. Не мога да си помисля, че втори път мога да го изживявам. Получила съм съвет от медицинските лица. Затова реших, че трябва да се ваксинирам“. 

Желание, въпроси и опасения има, чакат се отговорите и ваксините.