Има работещи модели за контролирано заливане - защо не се прилагат у нас

Наводнени къщи, залети пътища, разрушени мостове и водопроводи, скъсани диги. Това са част от последствията след водното бедствие в Благоевградска област, която пострада от приливните вълни на реките Струма и Места и от контролираното изпускане на язовирите. Най-сериозно засегнати са общините Гоце Делчев, Хаджидимово, Сатовча, Банско, Сандански, Благоевград, а малката община Струмяни обяви частично бедствено положение. 

Сигналите на живеещите в наводнените селища хора за разрушени диги и безконтролно експлоатиране на реките за добив на баластра и пясък, доведоха на място премиера Бойко Борисов, а вчера Върховната административна прокуратура се самосезира и назначи проверка. 

Могат ли да се предотвратяват щетите от водното бедствие, които в момента комисии, назначени от кметовете по места, описват, за да искат финансова помощ от Междуведомствената комисия към Министерския съвет? 

Тя разказа пред БНР, че заедно с Природен парк „Персина“ в Белене са били отделени територии, в които при високи води се практикува контролирано навлизане на водата. 

„Получават се едни прекрасни водни огледала. Това нещо работи вече няколко години."

Инж. Димитрова посочи, че това е направено в период с големи дъждове.

Какъв е механизмът? Когато има контролирано заливане, водата се насочва към определените територии.

Най-големият ефект е, че ще се залива предварително определена територия, която в летния период може да се използва за напояване, така няма да се заливат къщи и земеделски земи от късането на дигите на произволни места. 

Трябва да се разработи проект, който да определи наклоните, мястото, което ще се залива, откъде ще се пуска водата, обясни Людмила Димитрова в предаването „Преди всички“. Трябва да се видят нивата и къде колко трябва да се изкопае, да се определи територия за контролирано заливане, за да има оттичане, допълни ландшафтният архитект. 

Димитрова даде пример с практиките в Гърция, където много рационално се използват придошлите води. Проектът не е толкова сложен, категорична е тя.

От една страна определените територии се „жертват“, но от друга страна те са спасение за бъдещето, защото ни очакват и други подобни катаклизми.

И за Струма, и за Места това е напълно възможно, посочи Людмила Димитрова.

Реките трябва да се прочистват само от храсти и боклуци, но не и от големите дървета, които са естествена дига и намаляват силата на прииждащата вода, изтъкна още специалистът и определи като грешка изсичането на такива дървета по поречията заради разчистването на речните корита. 

Ландшафтният архитект декларира готовност за участие в официални проекти на институциите в тази насока, „само и само да се прекрати това нещо и да се тръгне по един правилен път“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.