В условията на социална изолация и дистанционно обучение изкуство се прави трудно, казват студентите и техните преподаватели от факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. В точно тези трудни времена две студентки от Тутракан, носещи едно и също име - Симона Йорданова, направиха за великотърновския филиал на Съюза на българските художници мозайки, с които да обновят сградата на местното представителство.
Симона Станиславова Йорданова и Симона Веселинова Йорданова са на 21-годишна възраст, студентки трети курс изобразително изкуство във Велико Търново. Бунтарският им дух отказва да приеме ограниченията, наложени от пандемията, да учат и да правят изкуство дистанционно. Под ръководството на професора си Владимир Аврамов и асистента д-р Даниел Иванов те направиха мозайки, с които се обогатява сградата на великотърновското представителство на Съюза на българските художници. Да се твори дистанционно е объркващо, споделят Симона и Симона:
„Наистина е много трудно, комуникацията е трудна. При нас трябва да има жив контакт, да се коментират проекти, да се казват грешки и позитиви в обучението“.
„Възможността, която имахме да реализираме нашите мозайки беше от огромно значение за нас, благодарение на нашите преподаватели. Човек като иска винаги намира начин, винаги може да се успее“.
Дистанционното обучение е безумно за творците, казва проф. Владимир Аврамов от катедра „Стенопис“ във факултета по изобразително изкуство във Великотърновския университет, под чието ръководство двете студентки направиха мозайките:
„Целта оправдава средствата, както се казва. Беше ни невероятно трудно през този драматичен за твореца период, тъй като му бяха орязани крилете, реципрочно ръцете. Той нямаше възможност да работи. Няма какво да се лъжем - онлайн обучението е една химера, много лош заместител на истинското творчество. В определена степен и мотивира младите хора. След тримесечно висене пред компютъра и напътствия - ръката наляво или надясно, им се иска наистина да хванат четките или клещите при мозайката и да реализират нещо, което остава трайно“.
Мозайките за Съюза на българските художници на двете Симони са забележителни, казва асистентът д-р Даниел Иванов:
„Мозайките им са на изключително високо ниво. Вътрешно не съм убеден, че те осъзнават колко високо са вдигнали летвата не само за нашия факултет, изобщо за вузовете и доста добро световно ниво“.
Мозайката на Симона Станиславова е поставена на входа на СБХ във Велико Търново. Тя е като указателна табела, в чиято основа са преплетени длани, разказва за творбата си студентката по изобразително изкуство:
„Нейното предназначение е да информира, че тук е сградата на СБХ. Избрах ръцете да са основната водеща тема в мозайката, защото човек комуникира по много начини, чрез мимики и жестовете на ръцете са част от тези неща. Ръцете изобразяват същите букви като СБХ, само че на езика на глухонемите, чрез жестомимичния език, защото изкуството е навсякъде и просто трябва да го видим“.
„Ключът към…“ е именувана мозайката на Симона Веселинова, която посреща от вратата посетителите във великотърновския дом на художниците:
„Като това може да е ключ към познанието. Това е тайнството на ключа, че има две функции - отключване и заключване. Това може да е заключването на личния живот, на тайните. Може да се отключат много неща - може да отключите пътя към успеха, може да отключите щастието към близките си в дома“.
Мозайките на Симона Йорданова и на Симона Йорданова са невероятно предизвикателство за творчество в условията на изолация, коментира професор Владимир Аврамов:
„Първите дни те стояха прави, докато работиха. Респектът от техниката или респектът от невидимото, от неизвестното по някакъв начин ги сковаваше чисто физически. След това стана един невероятно органичен контакт, който преля от мозайката в тях и от тях в мозайката. При едната Симона освен чисто дамски качества, тя е и много мощен двигател. Мозайката ѝ е много силно плакатна и открояваща се като един знак.
Ключът на другата Симона отново е загадъчно, там е мистика. Тя самата е толкова загадъчна. Ключът може да е заключващ ключ на безумието на съвремието, навътре или навън, нагоре или надолу, ключът към всичко, ключът към творчеството“.
Пандемията и породената от нея икономическа криза неминуемо се отразяват и върху творците. Трудно е, но не се отказваме, защото една врата се затваря, а друга се отваря, казва д-р Даниел Иванов:
„Тъй като аз работя в сферата на стенописа, аз не съм в галерията, а съм на мястото, и доста поръчки отпаднаха, тъй като чисто финансово самият инвеститор решава, че не е сега моментът да се случи това, което той иска, и лека-полека доста поръчки отпаднаха. За сметка на това други хора се амбицираха. В момента се занимавам основно с мозайка, в църковните изкуства творя. Наскоро завърших фасадата на Кремиковския манастир. Предстои реализация чрез сдружение „Аврамов“ на манастира в Горна Малина“.
Ограниченията на пандемията имат и положителни страни, споделя младият творец Симона Станиславова Йорданова:
"Когато не бяхме в изолация и течеше нормалният начин на живот, самото ежедневие беше страшно забързано, много задачи, много работа, а така се потапяш в себе си и можеш да намериш себе си, в някаква степен, а това за един творец е много важно“.
Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.
Владина Цекова е обиколила над 70 държави , продуцент е на телевизионни предавания. Била е фотомодел, рекламен директор , има стаж и като детска учителка. Автор и сценарист е на филма за професор Минко Балкански "Моето име е Минко" . Владина Цекова е родена в семейство на глухонеми родители , майката е по рождение с това състояние, а..
Ще ви поведем на една разходка по калдъръмените улици в Стария град на Пловдив, където с красотата си примамват емблематичните за града възрожденски къщи. В една от тях се пазят тайните на фармацията. Прекрачвайки прага ѝ ще попаднете в Старинната аптека "Хипократ" и ще разберете как в края на 19 и началото на 20 век са се приготвяли..
Днес от 18.00 ч. във Военния клуб в София ще бъде представен документалният филм на Поля Станчева "И стигнаха до края на света", посветен на българската диаспора в Аржентина. Станчева е бивш генерален директор на БНР. Тези българи са заминали преди 100 години . В онзи момент много европейци тръгват към Аржентина. Аржентина им подарява земи и..
Следващата история ще ни отведе на едно място в Брюксел, където странно или не, традиционната българска баница е предпочитана пред гофретите и кроасаните .Това специално място е пекарна "Добруджа", където по стари български рецепти, които се предават от баща на син , се правят баници, тутманици, козуначени кифли и принцеси. Оказва се, че..
"Шест маратона на шест континента": инициативата, която е част от каузата "Бягай с множествена склероза", вече е започна! Зад гърба на Гергана Василева – маратонец и автор на кампанията, вече са два от континентите: Европа и Северна Америка. Гергана Василева - маратонецът с множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите..
Новият филм на Пон Джун-хо "Мики 17" вече е на екран и в България. Премиерата му бе на 31 януари в Южна Корея. Своеобразно завръщане на голям екран за режисьора, взел "Златна палма" и "Оскар" с "Паразит", но дали научнофантастичната черна комедия ще подсили ефекта "халю" по света, а и у нас? Самият Мартин се..
„В дни като този се радвам, че съм заместник-кмет точно в този ресор, защото образованието и младите хора са приоритет на кмета Васил Терзиев. Това не е първият работен ден за строителите, а началото на една нова визия за младежките политики в София – визия, която поставя младите в центъра на вниманието и им дава възможност да се развиват и да..
Идеята за разкриване на хранителни магазини в пощенските станции е все по-обсъждана, мненията са противоречиви, а разискванията по темата вече..
Необходима е сериозна работа с полицаите, за да не смятат случаите на насилие над животни за смешни. Това заяви за БНР ветеринарят и дългогодишен..
Как и за колко се работи в "Български пощи"? Въпросите за условията на труд и заплащането в Националната пощенска служба вълнуват не само хилядите..
Ясно