Ваксини, наука, политика

Унгарската поръчка на 2 милиона дози от руската ваксина „Спутник V“ е само един от аспектите на това, което изглежда като криза на доверието във ваксинационния процес в Европейския съюз. Статистиката показва увеличаване на дела хора, които биха се имунизирали срещу Covid-19. То обаче е съпътствано с липса на сигурност относно скоростта на процеса. Американската компания „Пфайзер“ намали първоначално заявените доставки за Европа в края на този месец с обещание да ги увеличи в близко бъдеще. Доставките от втората одобрена ваксина - „Модерна“, към момента изглеждат ограничени заради по-малкия производствен капацитет на компанията. Следващата седмица се очаква одобрение за съвместната разработка на „Астра Зенека“ и Оксфордския университет, но дори с нейните доставки властите в различните страни не смеят да говорят за масова ваксинация преди април. 

В същото време европейците наблюдават  как страни от останалия свят, например в съседна Турция, започват стотици хиляди ваксинации дневно с неодобрените за Съюза руски и китайски средства. А дори страни членки, макар и да става въпрос за опортюнистично настроената Унгария, показват недоверие в европейския механизъм. Над всичко това е надвиснала и сянката на новите щамове на коронавируса.

Ще се забърза ли ваксинационният процес в Евросъюза и какво влияние върху него имат предшестващите пандемията политически борби? 

Каква отговорност може да се потърси от фармацевтичните компании, ако не изпълняват ангажиментите си? 

Рискува ли Брюксел пореден удар по геополитическия си имидж, ако не се справи достатъчно добре с ваксинацията? 

Отговорите в предаването „Събота 150“ даде дългогодишният германски евродепутат от управляващия Християндемократичен съюз Петер Лизе - лекар и член на здравната комисия в Европейския парламент. 

Какви са очакванията ви от предстоящото следващата седмица разглеждане на одобрение за ваксината на „Астра Зенека“ в Европейската агенция по лекарствата? Колко близо сме до трета ваксина?

Аз съм голям оптимист по въпроса. Това, което чувам от експертите, е, че ваксината е добра. Данните са убедителни. Тя не е нискокачествена. По-малко ефективна е от ваксините на „Пфайзер“ и „Модерна“, но е много по-ефективна от достъпните ваксини срещу грип. Има технически въпроси, които трябва да се уточнят, но не знам някой да очаква ваксината да не бъде одобрена.

По време на дебат по темата в Европейския парламент вие казахте, че не е време за развенчаване на фармацевтичните компании, без които не бихме имали никакви ваксини. Това е безспорно, но виждаме проблеми - най-напред „Пфайзер“ намали доставките без предупреждение. Ваши колеги изтъкнаха, че важни детайли от договора с компания от вашата страна, „КюърВак“ остават неясни. Отстрани започва да изглежда сякаш политиците могат да станат заложници на производителите. Така ли е? 

Аз също съм ядосан, че „Пфайзер“ не съобщиха достатъчно рано за проблемите с доставките. Това беше голяма грешка. Самата компания е като силно лекарство - работи, но има странични ефекти. Страничните ефекти от нейното участие са по-големи от тези на ваксината им. Но „Байонтек“ е малка компания и им беше необходим партньор, който да е способен да проведе клиничните изследвания с такава скорост и да дистрибутира ваксината в глобален мащаб. 

Има разговори на високо ниво между представители на компаниите и Европейския съюз. Не всичко е перфектно, но ето, вашата страна, България, започна ваксинация по-рано от Турция и с по-добри ваксини. Качеството на „Байонтек“, „Модерна“ и „Астра Зенека“ със сигурност е по-добро от това на китайските ваксини, които се използват в Турция.

Членството в Европейския съюз е голямо предимство, когато много страни по света дори не знаят кога ще могат да започнат ваксинация. Има и богати страни, които не са започнали, като Япония. 

Ние скоро ще имаме още ваксини. Не е само „Астра Зенека“, „Джонсън и Джонсън“ също ще публикуват информация следващата седмица. Тяхната ваксина е само в една доза, така че с 400 милиона дози ще могат да бъдат ваксинирани 400 милиона души. Можеше всичко да стане по-бързо, но критикуващите трябва да се замислят колко е трудно да се преговаря от името на 27 държави, всяка с притесненията си. Но ако една компания като „Пфайзер“ направи грешка, моето мнение е, че трябва да понесе последствия.

Руската ваксина кандидатства за европейско одобрение тази седмица. В страни като България може да се чуе въпрос защо Евросъюзът не говори за одобрение на руски и китайски ваксини, а същевременно дори страна членка като Унгария поръчва от тях. Експертите предупреждават за липсата на достоверни данни за тази ваксини, но за много хора остава и усещането, че пречките са политически. Ще бъде ли одобрена руската ваксина? 

Може да бъде одобрена. Руските учени са добри, проблемът е в политиците им. През август правителството им одобри ваксината при клинични изпитания върху по-малко от 100 души. В тези на „Пфайзер“ и „Байонтек“ участваха 44 000 души. Това е важно за Европа - няма как да кандидатстваш с недостатъчни данни. Ако сега имат нужните данни, ще получат одобрение. Но предвид количествата от „Астра Зенека“ и „Джонсън и Джонсън“, тя може да се окаже излишна. 

Що се отнася до Унгария, това беше политическо решение на Виктор Орбан и се съмнявам, че в крайна сметка ще му е от полза.

Ваксинацията е въпрос и на доверие. Там руската ваксина беше одобрена извънредно бързо и без нужните изпитания. Ако съм унгарец, не бих имал доверие на правителството, бих вярвал на европейската агенция и ваксината на „Астра Зенека“, която ще пристигне през февруари. Не разбирам нуждата да се избърза с руските доставки.

Още една причина за предишния въпрос - искащите ваксинация в Европа наблюдават как Турция, например, започва 500 000 имунизации дневно с китайската ваксина на „Синовак“, а в техните страни масово ваксиниране не би започнало преди април. 

Безопасността и скоростта трябва да са приоритети едновременно. Не можем да избързваме за сметка на безопасността, защото идеята е да постигнем реален имунитет. Ако процесът не е сигурен, самите хора няма да имат доверие в него. Китайските ваксини са по-несигурни, знаете и за изследването в Бразилия, според което ефективността им е 50 процента. Сигурен съм, че до лятото ваксина ще е предложена на всеки български и европейски гражданин, а до март ще сме ваксинирали медицинския персонал и рисковите групи в Съюза, стига самите хора да проявят желание. 

Какви са инструментите на Европейския съюз да търси отговорност на компаниите при забавяне в доставките и други проблеми? 

Имаме договори и ясни заявки на компаниите за размера на доставките. А освен това ние сме най-големият световен пазар и съм сигурен, че това послание ще се отправя отново и отново на високо ниво - ако се отнасяш зле с Европа, ще понесеш последствия. Така че има и законови, и политически средства, и съм сигурен, че компаниите са получили послания, които ще разберат. 

Изживяваме ли обаче този ваксинен национализъм, от чиято поява толкова се притеснявахме? Питам, защото през седмицата видяхме предупреждения и от Световната здравна организация, и от Европейския съвет, че ваксините не достигат до страни, които не могат да си ги позволят. Смятате ли, че Европейският съюз пропуска шанс да е глобален лидер, потенциално оставяйки ролята на Русия и Китай? 

Това е важен въпрос. От една страна трябва да се погрижим най-напред за нашите граждани. Сигурен съм, че ще е трудно да обясниш на някого в България, че ваксините ще се забавят, за да можем да изпратим и към Африка. Трябва да стигнем до момента, в който всеки желаещ в Европейския съюз може да очаква ваксина в следващия месец, а впоследствие да помогнем на съседите си. 

Европейският съюз е инициатор на механизма за глобално ваксиниране Ковакс. В момента той не работи добре, но съществува, а шестте договора на Европейския съюз за доставка на ваксини включват клаузата, че ще споделим ваксините с нашите съседи и по-бедни страни. Сигурен съм, че стотици милиони хора в Западните Балкани, Украйна, Молдова и на други места ще получат от тези ваксини.