Британският вариант на коронавируса с 30% по-смъртоносен?

Рязкото повишаване на заболеваемостта във Великобритания предизвиква притеснения в Европа, където вече, включително и у нас, се открива т.нар. нов вариант на коронавируса. Новата версия с наименование B.1.1.7 и много бързо замества всички останали, тоест вирусът има увеличена способност за заразяване. На брифинг на „Даунинг Стрийт“ Борис Джонсън обяви, че има някои доказателства, че новата версия е и по-смъртоносна. Данните идват от математици сравняващи, смъртността при хора с новата и със старата версия. 

Сър Патрик Валанс, главният научен съветник на британското правителство, казва, че около тези числа все още има доста голяма несигурност и е необходима още работа, за да се получи наистина достоверна справка, но очевидно е притеснително, че има повишаване на смъртността. Има хипотези, че новият вариант е с 30% по-смъртоносен. Разликата идва, когато се разглеждат всички с позитивни тестове, но анализирайки само болничните данни не се установява увеличаване на смъртността, съобщава BBC.

В САЩ считат, че през март британският вариант ще бъде доминиращ сред американците. Значение имат осемте мутации в гена на спайк протеина, който се използва от вируса, за да навлиза в човешките клетки. Въпросите, които възникват от тези мутации, са дали вече преболедувалите ще имат имунитет срещу новата версия и дали ваксините ще работят. Когато се сравнява имунната реакция на британския вариант с тази към оригиналния ухански вирус, се установява, че няма биологично значима разлика в неутрализиращата активност. Изследователите обаче са привлечени най-вече от N501Y мутацията, която се намира в особено важен регион, наречен рецептор-свързващ домейн, който се прикрепя към клетката. Експерти дават следното образно обяснение: при типичния коронавирус върхът на спайк протеина прилича на парче за пъзел, което обаче не е съвършено подходящо; той се заключва в човешките клетки, но доста хлабаво, затова понякога може да отпадне и да не зарази клетката; мутацията N501Y изглежда, че усъвършенства елемента от пъзела, като му позволява по-плътно да прилепне и по-успешно да инфектира. 

Британският вариант има още 16 други мутации, част от които променят последователността на белтъците, но е възможно те да нямат особено значение. Учените тепърва ще установяват какъв е случаят с всяка една мутация. Mистериозна мутация е изтрила 69-ата и 70-ата аминокиселини в последователността на спайк протеина, което позволява на вируса да инфектира по-успешно. Експерименти показват, че формата на спайк протеина е променена така, че прави закрепянето на антителата по-трудно. На определени едни и също места в генома на коронавирусите често има делеция и учените започват да ги наблюдават много внимателно, за по-доброто разбиране на еволюцията на коронавирусите.

Какво казват от фармацевтичните компании, производители на ваксини? Moderna съобщава, че тяхната ваксина експресира спайк протеина по цялата му дължина, позволявайки генерирането на неутрализиращи отговори на антитела към множество домейни на протеина. „Спайк протеинът е дълъг 1273 аминокиселини. Последният британски вариант включва до осем промени в аминокиселините на спайк протеина, което представлява по-малко от един процент разлика от спайк протеина, кодиран от ваксината на Moderna. Планираме да проведем тестове, за да потвърдим активността на ваксината срещу всеки щам, но имаме увереност, че ваксината ни е ефективна“. 

От Pfizer заявяват, че е малко вероятно британският вариант да избегне ваксиналния ефект. Лабораторни изследвания показват, че вирусът се неутрализира.

На 12 януари на среща на Световната здравна организация стотици научни експерти и изследователи обсъдиха най-важните въпроси, свързани с мутациите на SARS-CoV-2. Два дни по-късно СЗО свика и Комитета за извънредни ситуации, който призова да се положат глобални усилия за секвениране на повече геноми на SARS-CoV-2, за да се подпомогне проследяването на мутациите. Голяма загриженост пораждат вариантите на коронавируса, възникнали в Южна Африка и Бразилия. Две от мутациите, E484K и K417N, създават притеснения, защото се счита, че може да се развие значителен риск от повторна инфекция. Учените определят варианта като „имунно бягство“ и твърдят, че може да направи антителата по-малко ефективни при унищожаването на вируса. В Южна Африка установяват, че 48% от кръвните проби на хора, които са преболедували вече, не показват имунен отговор към новия вариант на коронавируса. Другата половина, около 52%, все пак показват някакъв отговор, но това са хора, които са били по-тежко болни, хоспитализирани и са развили много силен отговор към вируса. Южноафриканските учени са тествали вариантът 501Y.V2 с новите мутации, използвайки кръвна плазма от възстановени пациенти, и са установили, че версията е устойчива на неутрализиращите антитела, образувани от предишна инфекция. Изследванията обаче анализират само някои елементи на човешкия имунен отговор.

Генетичният вариант, наричан P1, на коронавируса в Бразилия има около 20 мутации, три от които повишават вниманието на учените. Бумът на заболели хора в район, в който е имало високо количество болни от предишната вълна, около 70%, поражда истинска тревога. В същото време няма категорични доказателства, че вирусите с тези мутации избягват по-лесно имунния отговор, пише списание Science. Засега има само хипотези. 

Джеси Блум, еволюционен биолог от „Центъра за изследване на рака Фред Хътчинсън“, счита, че нито една от мутациите няма да позволи на вируса да избегне изцяло имунния отговор, но че вирусите ще търсят предимство, което обяснява и вълната в Манаус, Бразилия. 

Шейн Кроти от Института по имунология в Калифорния също мисли в подобен ред: 

„Докато някои мутации показват, че вирусът избягва моноклоналните антитела, то ваксините и естествените инфекции водят до широк имунен отговор, насочен към много части на вируса. Би било истинско предизвикателство за един вирус да избегне това“.   

Но въпросите дали наличните ваксини в момента ще действат върху вирусния вариант от Южна Африка и Бразилия остават. Здравният съветник на Белия дом д-р Антъни Фаучи заяви, че сегашните ваксини ще са по-малко ефикасни срещу южноафриканската мутация, но ще са в някаква степен ефикасни и допълни, че ако ефикасността падне от 95% на 80% е по-добра защита, отколкото 0% защита при неваксиниран човек. Вирусите мутират, когато се репликират, така че най-добрата защита остава бърза, мощна и широко обхващата ваксинационна кампания.