Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще превърнем ли отпадните води във възможност

Водата втора употреба - реалност в близко бъдеще

Еврорегламент за „рециклираните“ води за напояване в селското стопанство влиза в сила след две години

Снимка: БГНЕС

Повторната употреба на вода не е екзотична идея, а реална перспектива и колкото по-бавно правителствата разберат това и адаптират икономиките си към тази реалност, толкова по-сериозни проблеми ще имат. Тезата е на експерти, които наблюдават управлението на световните водни ресурси. В света вече има държави, които инвестират сериозно в рециклирането на вода за напояване в селското стопанство. Европа сега създава правила, по които това да се случва, а в България примерите за употреба на „рециклирани“ отпадъчни води са по-скоро изключение.

До 2035 година производството на храни ще нарасне с 60%, за да бъдат задоволени нуждите на населението. Експертите прогнозират, че световното търсене на вода ще скочи с 50 на сто в следващите 30 години. 70% от потреблението на сладка вода в света се дължи на земеделието. Така водната криза се оказва реален риск, а по-предвидливите вече мислят как да се справят с него.

Австралия е единият модел за справяне с проблема. Ключът е определянето на цена на водата и превръщането й в търговски продукт. Друг модел е Израел, който счита водните си ресурси за въпрос на националната сигурност. Над 40% от земеделските нужди от вода в Израел се задоволяват чрез отпадъчни води. В Европа светлият пример е Испания.

В Андалусия се намират 27% от пречиствателните станции на Испания. От всички пречиствателни станции в тази област 6% от влизащите в станцията отпадъчни води на изхода се използват за напояване. Количеството възлиза на 40 милиона кубически метра вода за сезон, разказва доц. Стефан Шилев от Аграрния университет в Пловдив. Той е и ръководител за България на европейски научно-изследователски проект за устойчиво пречистване на води и възможности за повторната им употреба в земеделието.

Снимка: БГНЕС

Засега България не е сред най-проблематичните страни по отношение на водата, но е добре да започнем да мислим в перспектива, смята Шилев.

„Наводненията, засушаванията, неравномерното разпределяне на тези ресурси, на валежите – трябва да се приспособим към тези климатични промени, в частност към недостига на вода“, подчертава доц. Шилев. „Въпреки че България е относително богата на сладки води, този недостиг за водоснабдяване на населението е факт в редица области.“

На все повече хора ще се налага да разберат какво означава воден стрес – да се черпят повече водни ресурси, отколкото се възстановяват от природата.

Снимка: БГНЕС

Европейският регламент, който определя минимални изисквания към рециклираната вода, употребявана за напояване в селското стопанство, влиза в сила след 2 години. А дотогава трябва да изработим модели, по които да се стимулират всички заинтересовани лица по веригата, отбелязва Стефан Шилев.

Основно фермерите, основно фирмите които се занимават с пречистване на отпадъчни води, така че тази вода да бъде по-атрактивна за тях.“

Стимулите преподавателят вижда в ценовата конкурентноспособност на регенерираната вода и в намаляването на административната тежест. Държавата може да помогне например като намали таксата за издаване на разрешителното за повторно използване на вода, както и да се помисли за подпомагане на фирмите, пречистващи водата, която пък после се използва в селското стопанство.

Министерството на земеделието  Снимка: Ани Петрова, БНР

Земеделското министерство в следващия програмен период би могло да даде допълнителни точки по мерките, когато се използват регенерирани води, коментира доц. Стефан Шилев.

У нас има примери за използване на „рециклирана“ вода, те са основани на личния интерес на съответния предприемач, пояснява той.

„Основно ги има в розопроизводството. Водата, която след парната дестилация, след пречистване отново се използва за напояване на розовите насаждения. Тази вода няма никакъв смисъл да отива в реката, при условие, че може да се използва за напояване.“

Снимка: ЕПА/БГНЕС

За да се превърне изключението в правило и у нас, са необходими законови промени и пари. В момента няма създадена възможност от пречиствателната станция да се напоява някаква земеделска площ, категоричен е доц. Шилев.

Ние трябва да гледаме на тази отпадъчна вода като една възможност, не като нещо, от което трябва да се отървем“, коментира преподавателят Аграрния университет в Пловдив.

Според европейския регламент най-високата степен на пречистване на водата е необходимо за културите, които се използват за храна в сурово състояние. Най-ниско качество на водата се предвижда за техническите и енергийните култури.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Методи Лалов

Адв. Методи Лалов: По случая "Кожухаров" е подавана неправилна информация към вътрешния министър

  "Ще накараме институциите да работят. Всеки заслужава да има процес, който да му осигури истината". Това заяви пред БНР адвокат Методи Лалов, който пое защитата на непълнолетен участник в побоя, при който пострада старши комисар Николай Кожухаров, ръководител на Областната дирекция на МВР в Русе. Повдигат обвинения на задържаните за..

публикувано на 10.09.25 в 10:05

Шекеринска: Русия и тероризмът остават най-директните и дългосрочни заплахи

Русия и тероризмът остават най-директните и дългосрочни заплахи. Това е посочила Радмила Шекеринска по време на втория ден от посещението си в България.  Свързаността между страните в Югоизточна Европа е и фактор на колективната сигурност на НАТО в региона. Това е казал президентът Румен Радев на срещата си номинираният от РСМ зам.-генерален..

публикувано на 08.09.25 в 19:39
Даниела Тонева

След нападението: Екоактивистката Даниела Тонева отива в парламента

Екоактивистката Даниела Тонева, чийто дом в кюстендилското с.  Шатрово беше замерян с камък, а колата ѝ беше нацапана с боя, ще отиде в парламента, за да представи пред журналистите, а и евентуално - пред депутатите, проблемите и ситуацията с ТЕЦ "Бобов дол". Това каза тя за БНР.  Еколози, активисти граждани я подкрепят, дават ѝ да разбере,..

публикувано на 08.09.25 в 10:53
проф. Даниел Вълчев

Проф. Даниел Вълчев: Правителството е в режим на оцеляване

Цялото интервю на Снежана Иванова с проф. Даниел Вълчев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.

публикувано на 07.09.25 в 13:48
Манол Генов

Манол Генов: Черно море подобрява качеството на морската вода

Липсата на вода се дължи предимно на климатичните промени и заради неадекватно управление на водния сектор. Инфраструктурата е собственост на няколко министерства, а МОСВ контролира подземните води - имаме Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката, напоителна система, посочи в интервю пред БНР министърът на екологията Манол..

публикувано на 07.09.25 в 11:17
Мила Томова - Прусийска

Книгата "Родителството с обич и граници": Как да възпитам уверено, сърдечно и отговорно дете

Ако някога сте се питали: Нормално ли е поведението на детето ми , как да поставям граници, без да се скарам, как да запазя спокойствие, когато ме провокира, как да възпитавам уверено, сърдечно и отговорно дете , то книгата "Родителството с обич и граници" е точно за вас.  Така се обръща към читателите Мила Томова - Прусийска , автор..

публикувано на 06.09.25 в 08:15
Богдан Милчев

Богдан Милчев: Нужна е здрава ръка, която да сложи ред на пътя

От 7 септември започват да глобяват пешеходци, които говорят по мобилен телефон на пешеходна пътека . За подобно нарушение ще плащаме по 100 лева . За да се счете, че е извършено нарушение, мобилното устройство за комуникация трябва да се използва по време на пресичане. " Не е това, че държим в ръката си телефона, ако не говорим..

публикувано на 05.09.25 в 08:54