„Конкорд“: Закуска в Лондон и обяд в Ню Йорк - възможно ли е отново?

Първият полет с пътници на борда на „Конкорд“. Приказката, луксозното изживяване, приключението, продължило 27 години започва. За да се приземи окончателно на 26 ноември 2003 г., когато е прощалният полет на свръхзвуковата машина.

Дали може да очакваме ренесанс? Никой не знае. Една иновативна идея и провален бизнес модел, казват икономисти от времето на най-силните години на свръхзвуковия самолет, прекосяващ Океана само за три часа и половина.

В „Изотопия“ се понасяме високо в небесата. Говорим си за бляскавата и трагична история на „Конкорд“, вечната мечта и стремеж за скъсяване на разстоянията, както и за приземените от коронакризата самолети.

За свръхзвуков авиокоментар си поканихме журналиста от програма „Хоризонт“ Николай Петров, който има отявлени интереси и познания в областта на гражданската авиация. 

„Конкорд“ сбъдва мечтата на човек не просто да лети, а да го прави два пъти по-бързо спрямо другите самолети. И това се случваше близо 30 години, казва Николай.

Да стигнеш от Париж или Лондон до Ню Йорк за три часа и малко, при положение, че се лети нормално между 6 и 7 часа, си е тръпка“, продължава журналистът. Стойността на тръпката е няколко пъти по-висока от тази за обикновен полет, но със сигурност си е заслужавала. 

Няма как да не обърнем внимание на дизайна на „Конкорд“. Тези широки криле и провесеният нос, който придава отличителен характер на машината.

Прилича малко на игла с този чупещ се нос при кацане и при излитане. Всичко е в името на максимално добрата аеродинамика. За да лети с такава скорост, не трябва нищо да му пречи. Затова и комфортът в салона не е толкова добре изразен в сравнение с другите авиолайнери. Тук има един много тесен фюзелаж, влизаш като в някаква тръба. Ако го сравним с Бойнг 747, който има 10 седалки на ред в конфигурация 3-4-3, тук имаме само две от едната и две от другата страна. И само 120 седалки в целия салон. Така че при „Конкорд“ комфортът беше несравнимо по-малък, продължава Николай Петров. По думите това, което е карало много хора да плащат високата цена да летят с „Конкорд“, е самото изживяване: да летиш с 2200 км/ч на 18 км височина и да стигнеш два пъти по-бързо от другите самолети, както и високият клас на обслужване вътре.

Скъпата поддръжка, високият разход на гориво, катастрофата от 2000 г., при която загиват всички на борда плюс няколко души на пистата, сянката на 11 септември 2001 г., покачването на цените на петрола. Това са основните обстоятелства, които катализират окончателното приземяване на „Конкорд“ от двете компании, които извършват полети с него - Air France и British Airways.

Щеше ли да е толкова забележителен и легендарен „Конкорд“, ако нямаше това лошо стечение на обстоятелствата и тези неблагоприятни фактори, които се струпват през годините?

Николай Петров отговаря: „Щеше, защото така или иначе до ден днешен той щеше да е единственият свръхзвуков пътнически самолет. Скоростта на масовите самолети, с някои малки разлики, е 900 км/ч., а на „Конкорд“ е над два пъти по-висока. Така че той щеше да продължи да е уникален“.

Според журналиста в един момент „Конкорд“ просто е станал прекалено скъп и без нито един авионцидент дори, поредицата от събития незибежно води до края на свръхзвуковата приказка.

В разгара на Студената война от другата страна на Желязната завеса, още през 1968 г. има свръхзвуков самолет. Това е машината Ту-144, която полита тестово за първи път през декември същата година, като по този начен изпреварва с два месеца първия полет на „Конкорд“.

Животът на Ту-144 е кратък, разказва ни Николай. 

Когато „Конкорд“ прави първия си полет с пътници през 1976 г., съветският самолет вече лети, но изпълнява карго полети - превозва пощи и товари. Малко след това полита и с пътници, но този му живот продължава кратко. Оказва се, че машината има много несъвършенства, като високият разход на гориво, силен шум в салона и проблеми в аеродинамиката.

Николай Петров ни припомня, че има два тежки инцидента с Ту-144 по време на авиоизложения. Това отрежда на съветската машина само няколко години живот, по време на които изпълнява само вътрешни полети в рамките на СССР. Един от тях е Москва - Алмати (днешен Казахстан).

 

И така „Конкорд“ надживява Ту-144 с близо 30 години. 

Надежда за нов тласък на свръхзвуковите пътнически пътувания наскоро даде американската компания Boom Supersonic. Тя представи в края на миналата година първия си демонстрационен самолет X-B1. Изпитанията с него трябва да започнат през тази година. 

„Колкото и трудна да е поддръжката на такива самолети, колкото и скъпо да излиза, ще има нужда от тях. В един момент на човек няма как да не му се прииска отново да стига толкова бързо от една точка до друга. Където е текло, пак ще тече и където е летяло - пак ще лети“,смята Николай Петров.