Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Конкорд“: Закуска в Лондон и обяд в Ню Йорк - възможно ли е отново?

45 години след първия полет с пътници на свръхзвуковата машина гледаме към песимистичното настояще и мечтаното бъдеще на авиотранспорта

2
Конкорд
Снимка: REUTERS

21 януари 1976 г. 

Първият полет с пътници на борда на „Конкорд“. Приказката, луксозното изживяване, приключението, продължило 27 години започва. За да се приземи окончателно на 26 ноември 2003 г., когато е прощалният полет на свръхзвуковата машина.
Дали може да очакваме ренесанс? Никой не знае. Една иновативна идея и провален бизнес модел, казват икономисти от времето на най-силните години на свръхзвуковия самолет, прекосяващ Океана само за три часа и половина.
В „Изотопия“ се понасяме високо в небесата. Говорим си за бляскавата и трагична история на „Конкорд“, вечната мечта и стремеж за скъсяване на разстоянията, както и за приземените от коронакризата самолети.
журналистът Николай Петров минути, след като е летял на борда на Airbus A380
За свръхзвуков авиокоментар си поканихме журналиста от програма „Хоризонт“ Николай Петров, който има отявлени интереси и познания в областта на гражданската авиация. 

Уникалността на проекта „Конкорд“ 

„Конкорд“ сбъдва мечтата на човек не просто да лети, а да го прави два пъти по-бързо спрямо другите самолети. И това се случваше близо 30 години, казва Николай.
Да стигнеш от Париж или Лондон до Ню Йорк за три часа и малко, при положение, че се лети нормално между 6 и 7 часа, си е тръпка“, продължава журналистът. Стойността на тръпката е няколко пъти по-висока от тази за обикновен полет, но със сигурност си е заслужавала. 

Бързо и с чар

Няма как да не обърнем внимание на дизайна на „Конкорд“. Тези широки криле и провесеният нос, който придава отличителен характер на машината.
Прилича малко на игла с този чупещ се нос при кацане и при излитане. Всичко е в името на максимално добрата аеродинамика. За да лети с такава скорост, не трябва нищо да му пречи. Затова и комфортът в салона не е толкова добре изразен в сравнение с другите авиолайнери. Тук има един много тесен фюзелаж, влизаш като в някаква тръба. Ако го сравним с Бойнг 747, който има 10 седалки на ред в конфигурация 3-4-3, тук имаме само две от едната и две от другата страна. И само 120 седалки в целия салон. Така че при „Конкорд“ комфортът беше несравнимо по-малък, продължава Николай Петров. По думите това, което е карало много хора да плащат високата цена да летят с „Конкорд“, е самото изживяване: да летиш с 2200 км/ч на 18 км височина и да стигнеш два пъти по-бързо от другите самолети, както и високият клас на обслужване вътре.
Скъпата поддръжка, високият разход на гориво, катастрофата от 2000 г., при която загиват всички на борда плюс няколко души на пистата, сянката на 11 септември 2001 г., покачването на цените на петрола. Това са основните обстоятелства, които катализират окончателното приземяване на „Конкорд“ от двете компании, които извършват полети с него - Air France и British Airways.

Конкорд
Лошата слава го прави прочут

Щеше ли да е толкова забележителен и легендарен „Конкорд“, ако нямаше това лошо стечение на обстоятелствата и тези неблагоприятни фактори, които се струпват през годините?
Николай Петров отговаря: „Щеше, защото така или иначе до ден днешен той щеше да е единственият свръхзвуков пътнически самолет. Скоростта на масовите самолети, с някои малки разлики, е 900 км/ч., а на „Конкорд“ е над два пъти по-висока. Така че той щеше да продължи да е уникален“.

Според журналиста в един момент „Конкорд“ просто е станал прекалено скъп и без нито един авионцидент дори, поредицата от събития незибежно води до края на свръхзвуковата приказка.

И все пак не единственият

В разгара на Студената война от другата страна на Желязната завеса, още през 1968 г. има свръхзвуков самолет. Това е машината Ту-144, която полита тестово за първи път през декември същата година, като по този начен изпреварва с два месеца първия полет на „Конкорд“.
Животът на Ту-144 е кратък, разказва ни Николай. 

Ту-144
Когато „Конкорд“ прави първия си полет с пътници през 1976 г., съветският самолет вече лети, но изпълнява карго полети - превозва пощи и товари. Малко след това полита и с пътници, но този му живот продължава кратко. Оказва се, че машината има много несъвършенства, като високият разход на гориво, силен шум в салона и проблеми в аеродинамиката.
Николай Петров ни припомня, че има два тежки инцидента с Ту-144 по време на авиоизложения. Това отрежда на съветската машина само няколко години живот, по време на които изпълнява само вътрешни полети в рамките на СССР. Един от тях е Москва - Алмати (днешен Казахстан).
 
И така „Конкорд“ надживява Ту-144 с близо 30 години. 

Не слагаме кръст на свръхзвуковата мечта

Надежда за нов тласък на свръхзвуковите пътнически пътувания наскоро даде американската компания Boom Supersonic. Тя представи в края на миналата година първия си демонстрационен самолет X-B1. Изпитанията с него трябва да започнат през тази година. 
„Колкото и трудна да е поддръжката на такива самолети, колкото и скъпо да излиза, ще има нужда от тях. В един момент на човек няма как да не му се прииска отново да стига толкова бързо от една точка до друга. Където е текло, пак ще тече и където е летяло - пак ще лети“,смята Николай Петров.

Вие не отлитайте, а чуйте цялото интервю с жулналиста от Хоризонт Николай Петров за легендата „Конкорд“, бъдещето на авиопревозите и как се става авиофен доживот.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Американски историк с книга за българската история

"Строители на държавата от степта: История на Първата българска империя" - това е новата книга на американския историк Ерик Холси, който от години живее в България. Книгата излиза на английски език.  " Възходът на Първото българско царство се дължи на подходящ момент. Византия е в упадък. Със сигурност има и голям елемент на късмет ", коментира..

публикувано на 20.10.25 в 12:37

Омагьосаната гора оживя в детското отделение на Кюстендил

Камелия Пешева, студентка по анимационно кино в Нов български университет, и нейната сестра Бояна Василева, учител по графичен дизайн, създадоха стенописа „Омагьосаната гора“ в родния си град Кюстендил. Проектът е част от европейския конкурс „Лечебна природа – анимация за щадяща и грижовна детска болнична среда“, в който Камелия бе финалист...

публикувано на 19.10.25 в 06:24

Детски фигури за безопасност по софийските улици

В София бяха поставени 10 детски фигури в реален размер на пет опасни пешеходни пътеки. Тази инициатива, озаглавена „София – град за децата“, бе реализирана от младежката организация „Сдружение РЕД“. Целта беше да се привлече вниманието на обществото и институциите към проблемите на пътната безопасност и да се подчертае необходимостта от..

публикувано на 19.10.25 в 06:15

Португалия привлича все повече български туристи

Все повече българи избират Португалия за своята следваща дестинация. Туристическите агенции у нас отчитат засилен интерес през последните години – тенденция, която се наблюдава и в световен мащаб. Какво прави тази атлантическа страна толкова привлекателна? Земята на корка, фадото, великите мореплаватели и богатата история привлича не само с красиви..

публикувано на 19.10.25 в 05:55
Виолин Калчев и Огнян Добриков

Българите са били най-добрите майстори на пушки кремъклийки в Османската империя

Знаете ли, че в Османската империя най-добрите майстори на пушки кремъклийки били българите. Това не е измислица, за да се тупаме в гърдите и да се самонавиваме колко сме добри и велики. Показват го документите в изследователския труд на двама, както те сами себе си определят - любители историци. Двамата са от Варна - Виолин Калчев и..

публикувано на 18.10.25 в 06:00
На голямата сцена на Народния театър „Иван Вазов“ се провежда концерт на японски барабани тайко. София, 8 октомври 2025 г.

Откъде идва интересът в България към далечна Япония?

Отбелязват се 35 години от създаването на специалност Японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тържествата ще са на 17 октомври, а лекция на проф. Цветана Кръстева - преводач, преподавател и основател на специалността Японска филология, ще има на 16 октомври. "Студентите бяха малко, но елитни. Всички се развиха много..

публикувано на 14.10.25 в 11:12

Дом за възрастни в Монтана приветства първа столетничка

Първата столетничка си има дома за възрастни хора в монтанското село Владимирово. Райна Мадова стана на 100 години и бе почетена за рождения си ден с торта, свещички и баница. От 10 години баба Райна Мадова е част от дома за възрастни хора в село Владимирово. Тя е от Бойчиновци, работила е в цеха за макарони, разказа Румяна Милетиева, която е..

публикувано на 13.10.25 в 22:25