Едуард Лукас: Затварянето на Навални е повратен момент, Путин не губи контрол

„Затварянето на Алексей Навални е повратен момент в много аспекти. Заради прилагането на сила. Бих казал, че станахме свидетели на най-широкото разгръщане на репресивния апарат в Русия, откакто падна комунизмът. А това показва, че режимът управлява повече чрез всяване на страх, отколкото със съгласие и одобрение. Това е повратен момент и за опозицията - заради безпрецедентния брой демонстрации на различни места из цяла Русия. Протестът обедини широк спектър от хора. Не всички те са поддръжници на Навални, но всички са противници на Путин. Не съм сигурен обаче, че е повратен момент за бъдещето на режима. Путин вероятно ще остане на власт още известно време“. Това каза в предаването „Събота 150“ британският журналист Едуард Лукас. 

Случилото се с Навални и масовите арести на протестиращи оставя впечатлението обаче, че властовата хватка на Путин отслабва. И реакцията му в този смисъл е логична - длъжен е да демонстрира сила. Изненадващо ли е, че се стигна до тук?

Не съм сигурен, че Путин губи контрол. Това, което губи, е влиянието си върху съзнанието на руснаците, върху лоялността им. Мисля, че на хората вече им идва до гуша от него. До гуша им е дошло от корупцията, от бруталността на полицията, от стагнацията и икономическите проблеми, от международната изолация, от помпозността и абсурдността на режима. Но Путин все още държи властта - у него са оръжията, парите. Той разполага с лоялни сили, които бият, наказват и затварят всеки, който им се опълчи. И не виждам в момента нито разцепление на върха, нито рушене в основите на режима. А дали е изненадващо случващото се? Очаквам го от 20 години. Доволен съм, че се случва. Но това не е достатъчно.

Лех Валенса - емблематичният полски антикомунист, съветва руснаците не да се борят срещу личности, а да се стремят към смяна на системата. Но какво би означавало това, като имаме предвид, че големите промени в Русия обикновено се случват с гръм и трясък - с болшевишка революция или пък с разпадане на държавата - Съветския съюз.

По отношение на историческия детерминизъм съм скептик. Това, че нещата веднъж са се случили по един начин, не означава, че в бъдеще няма да се развият по-различно. Русия се промени доста. Десетки милиони руснаци днес и помен си нямат от комунизма. Малко са тези, които действително си спомнят страха. Трябва да си бил възрастен преди 1983-а, за да ти е останала травма от Съветския съюз - от доносниците, от ГУЛАГ, от репресиите, от всички подобни ужасии. Русия се променя. Според мен слабото място на режима са регионите. Защото не регионите, а големите градове привличат повечето облаги от путиновия икономически модел. Икономическите проблеми в регионите делегитимират целия политически експеримент на Путин. Когато не получаваш икономически облаги, е много по-лесно да видиш политическите недостатъци. Затова бих наблюдавал внимателно губернаторите и кметовете в регионите: кога ще решат, че този режим е обречен и че е по-добре да се пристъпи към промяна по-рано, отколкото по-късно. Оттам, според мен, ще дойде политическата промяна.

Не трябва ли различен тип международна солидарност с руснаците, за да се промени статуквото?

Абсолютно. В момента имаме парадокс - режимът в Москва театралничи, представяйки се за противник на Запада. Обаче в същото време праща децата си да се образоват на Запад, праща и парите си да бъдат инвестирани там. От друга страна виждаме и на Запад да се представят като противници на Путин. Страни като Германия, Великобритания, Америка са много петимни да издават прессъобщения, санкционни списъци и прочие, без да правят нищо, което наистина би променило нещата. 

Ако наистина искаме да сме твърди по отношение на Русия, би трябвало да направим нещо по отношение на руския природен газ. Например, да спрем строежа на „Северен поток 2“. Трябва да направим нещо срещу руските мръсни пари, които се наливат в лондонското Сити и в страни като Австрия, Лихтенщайн, Швейцария, а също и в Америка - на пазарите за недвижими имоти в Ню Йорк и Маями. Трябва да погнем банкерите, адвокатите и счетоводителите, които правят възможни тези сделки. Те трябва да признаят какво вършат, да ни помогнат да открием парите и да ни дадат възможност да пратим на съд лицата, замесени в тази престъпна дейност. Ние на Запад обаче нямаме волята да сторим това. Затова и застъпничеството ни в полза на Навални пред Путин не е особено ефективно. 

Така, както описахте нещата, нищо няма да се промени. Или?

Нещо, което Путин със сигурност не може да стори, е да спре времето. Той остарява и като остарява, става все по-малко ефективен и все по-малко популярен. Веднъж решат ли, че той си отива, хората ще почнат да планират в съответствие с тази нагласа. Режимът е колкото твърд, толкова и крехък. Веднъж ако се пропука, ще се срине доста бързо. Има нужда от по-дейна опозиция - по-дейна, отколкото сега. Има нужда от истинска кампания сред хората, от истинска организация. Демонстрациите сами по себе си не са достатъчни. Нужна е профсъюзна организация - такава, каквато беше толкова ефективна в Полша през 80-те години на миналия век.

Трябва да помогнем на руската опозиция не само със санкции, но и чрез медиите, с образование и финансиране. Например чрез университети в Прибалтика или в България за руснаци, които са били изхвърлени от своите учебни заведения и не могат нито да преподават, нито да провеждат научните си изследвания.

Можем да направим страшно много неща, стига да поискаме. Иска ми се западните държави да започнат да гледат на тези проблеми наистина сериозно. Един ден ще победим. Путин няма да живее вечно. Но трябва да сме сигурни, че това, което ще дойде след Путин, ще е по-добро, а не по-лошо от него.

Не мислите ли, че руската опозиция има нужда от изпъкващ лидер. Навални не е толкова голям, колкото един Борис Немцов например?

Познавах Борис Немцов. Познавам и Алексей Навални, макар и не толкова добре. Мисля, че той в момента играе ролята на символичен лидер. Той обединява всички руснаци - от левицата, от десницата, монархисти, хора с какви ли не политически пристрастия. Всички са против корупцията. Битката с нея е силна обединяваща кауза за опозицията. Едновременно с това се иска правото на политически избор. Веднъж щом се появи истинска политическа конкуренция с адекватно медийно отразяване на кандидатите и равен достъп до ефир и до финансиране, тогава руснаците ще могат да избират. Може би ще предпочетат Навални, а може и да не го предпочетат. Но поне ще има избори, каквито има в България - хората ще могат да избират лидерите си, а не някой да им казва кое е добро за тях. Виждам Навални по-скоро като преходна фигура, не непременно като следващия президент на Русия. В крайна сметка руският народ ще реши.

Има ли морална дилема пред Запада по отношение на ваксината „Спутник V“? Руснаците твърдят, че това е над политиката и че е нещо, което сближава, а не разделя. Вярвате ли им?

Бих прегледал по-внимателно научните данни, макар те да изглеждат много добре. „Спутник V“ беше създадена доста бързо и с доста повече от обичайната потайност. Така че първо бих се уверил, че всичко е наред. В крайна сметка обаче трябва да признаем, че Русия е свръхсила в науката и в културата. Да признаем този факт и да го приветстваме! В течение на много години руснаците са постигнали удивителни неща и в науката, и в технологиите, и в културно отношение. Ако четем с удоволствие поезията на Анна Ахматова и романите на Борис Пастернак и на Достоевски и ако обичаме да слушаме Шостакович, с готовност би трябвало да се възползваме и от научните постижения на Русия. Това не означава непременно, че трябва да харесваме режима и неговата политика. Много е важно да не изпадаме в сляпа омраза към всичко руско. Аз обичам руския език, руската култура, руските книги. Харесвам и руснаците. И те трябва да знаят, че фактът, че не харесваме режима, не означава, че не харесваме самите тях.