Кристиян Одендал: Време е да помислим за реформа на дълговите ограничения

„Табуто падна“. Това коментира за предаването „Събота 150“ Кристиян Одендал, икономически анализатор в Центъра за европейски реформи в Берлин, по повод вестникарска статия под заглавие: „Пакт за Германия след пандемията“. На цяла страница в реномирания „Ханделсблат“ шефът на кабинета на германския канцлер с ранг на министър Хелге Браун поставя под съмнение темела на германската финансова политика - залегналата дори в Конституцията „дългова спирачка“. Тя ограничава държавния дълг на Германия до 0,35 процента от Брутния вътрешен продукт. В момента заради пандемията и свързания с нея огромен държавен дълг спирачката е отпусната. Хелге Браун обаче говори за нейната дълготрайна модификация. 

Свещената крава „дългова спирачка“, гордостта на Волфганг Шойбле, с която християндемократите печелеха вот след вот. Точно тя ли трябва да падне жертва на пандемията, се питат не само редовите християндемократи? 

„Ние също сме объркани. Това не е нито моята позиция, нито на икономистите и на бюджетарите в ХДС“, лаконичен беше шефът на парламентарната група на управляващите Ралф Бринкхаус след излизането на статията, разбунила духовете в Берлин. 

В момента Германия може спокойно да трупа дълг, и го прави - правителството използва възможността, която предвижда Конституцията, и временно отмени действието на дълговата спирачка. Когато германците са записвали „дълговата спирачка“ в Конституцията си, не са и подозирали, че ще ни връхлети пандемия. Икономическият анализатор Кристиян Одендал се връща назад във времето: 

„В много държави ограничаването на дълга е опит да се „вържат ръцете“ на управляващите. Такова правило в Германия имаше още преди финансовата криза. Това „златно правило“, както се наричаше, позволяваше тегленето на кредит от държавата само за държавни инвестиции. През 2009 г. това правило беше затегнато - тогава в Конституцията беше записана т.нар. „дългова спирачка“, която забранява дългът да надвишава 0,35 процента от брутния вътрешен продукт. В цялата вселена на фискалната регулация това е значително ограничение“. 

Социалдемократът Олаф Шолц, вицеканцлер и финансов министър, а от скоро и кандидат-канцлер на партията си, отдавна пледира за отмяната на ограничението за поне още една година. За следващата неговото ведомство, което идния месец трябва да представи бюджетния план за 2022-ра, очаква около 60 милиарда евро нов дълг - това е значително повече от лимита, записан в Конституцията. Пандемията вече продължава по-дълго, отколкото предполагаха всички преди година, а това неминуемо ще забави икономическото възстановяване и връщането към обичайните данъчни приходи. Социалдемократите категорично се противопоставят на отнемане на социални придобивки, но пък си представят по-високи данъци за супер-богатите. Точно това е неприемливо за консерваторите. Все отнякъде обаче трябва да дойдат приходите, които да запълнят дупките в хазната. Така вероятно е разсъждавал Хелге Браун, шефът на кабинета на Ангела Меркел, пишейки статията си за времето след пандемията. И след Ангела Меркел. 

„Хелге Браун разбра, че пандемията ще влияе на фискалната ситуация в Германия по-дълго, отколкото смятахме първоначално. Обикновено такива ограничения като „дълговата спирачка“ могат да бъдат временно отменяни по време на екстремни кризи. И Германия направи точно това. След кризата обаче все някога трябва да се върнем към правилата на играта. Хелге Браун правилно очаква, че фазата между отмяната на дълговото ограничение и връщането му ще продължи по-дълго. Така че реакцията му е напълно правилна и аз го подкрепям. Инструментът „дългова спирачка“ трябва да се реформира и да се предвиди преходен период между отмяната му и връщането към ограниченията. Това не може да стане от днес за утре. Това в никакъв случай не означава дестабилизиране на германската икономика и още по-малко отмяна на „дълговата спирачка“ като политически инструмент. Става дума за модификация на това правило във време на тежки кризи“. 

За да се приеме това предложение, е необходимо две трети мнозинство в двете камари на парламента - в Бундестага и в Бундесрата. При моментното разпределение на политическите сили в Германия това е невъзможно. Защо тогава изобщо да се подхваща тази дискусия? 

Трябва да водим тази дискусия, защото „дълговата спирачка“ е малко демоде. Тя влезе в сила през 2009 година, във вихъра на дълговата, финансова и икономическа криза. Към онзи момент германският дълг растеше в продължение на 20 години. Пределно ясно беше, че трябва радикално да намалим дълга си, за да не изгубим контрол над процеса. Оттогава обаче много вода изтече. Лихвите паднаха под нулата, икономиката ни се възстанови много бързо и устойчиво. Икономическият ръст през последните десет години е висок. През това време дългът толкова бързо спадна, че вече не представлява проблем. На този фон „дълговата спирачка“ се превръща в проблем. Защото тя буквално е спирачка, или най-малкото пречка за смислени инвестиции, например в екология. Затова смятам, че този инструмент вече се превръща в отживелица, дори вредно обстоятелство. Така че трябва да водим този разговор, дори и да се проточи във времето. 

Този разговор със сигурност ще се превърне във водеща предизборна тема в Германия. Роберт Хабек, съпредседателят на Зелените, които се смятат за най-вероятният коалиционен партньор на християндемократите след вота през септември, си позволи дори насмешлив коментар на идеята за отмяната на дълговата спирачка: 

„Много е странно: шефът на кабинета на канцлера и Зелените споделят обща идея, а управляващата партия им забива нож в гърба“. 

Одендал коментира: 

„Мога да си представя, че Зелените ще превърнат реформата на „дълговата спирачка“ в ключова предизборна тема. След парламентарните избори през септември със сигурност ще бъде тема на коалиционните преговори с Християндемократическия съюз. Така че за мен предложението на Хелге Браун може да се разглежда и от тази гледна точка. Неговата партия ХДС също трябва да започне обсъждането на дълговото ограничение“. 

Статията е подписана от шефа на кабинета на Ангела Меркел, но като съдържание повече приляга на вицеканцлера ѝ и финансов министър, социалдемократът Олаф Шолц. Защо Меркел не остави тази работа на него? Защото за всички е извън всякакво съмнение, че тайният автор на идеята за реформиране на „дълговата спирачка“ всъщност е тя.

При един толкова важен въпрос като „дълговата спирачка“ Хелге Браун никога не би си позволил да напише статия, без да я съгласува с Ангела Меркел. Дори си мисля, че Меркел е инициаторът на статията, защото тя много добре осъзнава, че на изборите вкопчването в догматичната дългова политика ще донесе само негативи на християндемократите. Предполагам, че чрез шефа на кабинета си Меркел опипва почвата в ХДС. 

Опипва почвата, казвате. Унищожителен беше коментарът на новоизбрания председател на управляващия Християндемократически съюз Армин Лашет: „Когато на членове на правителството им хрумне да променят Конституцията, е редно преди това да го обсъдят с партията и парламентарната група“, е заявил потенциалният бъдещ канцлер пред депутати на ХДС. Определи „дълговата спирачка“ като едно от най-големите достижения на Германия, което позволява сегашното харчене на пари. 

Не мисля, че Лашет има твърди идеологически убеждения по отношение на фискалната политика. Той е министър-председател на провинция Северен Рейн Вестфалия, на която „дълговата спирачка“ създава сериозни проблеми, ограничавайки публичните инвестиции. Лашет е прагматик. Сега трябва да намери начин да обедини различните групички в ХДС и от тази гледна точка реакцията му беше очаквана - разбира се, че ще размаха пръст на човека в канцлерството, който се опитва да реформира „свещената крава“ на ХДС. Мога да си представя, че след изборите, в рамките на коалиционните преговори със Зелените, Лашет може да постигне добър компромис, като хем запази „дълговата спирачка“ като инструмент, хем я отпусне в две ключови области - за инвестиции в опазването на климата и за по-дълъг преходен период след дълбоки кризи. Според мен преобладаващата част от избирателите на Християндемократическия съюз могат да преглътнат такъв компромис. Просто, защото времената са такива. Но Лашет няма да свали картите си преди изборите в края на септември. Защото „дълговата спирачка“ е гордостта на консервативните избиратели на ХДС и Лашет няма да рискува преди вота. 

Подобно на Лашет, и другият спряган претендент за канцлерската номинация на управляващите, баварският министър-председател Маркус Зьодер, без колебание заклейми идеята за отмяна на „дълговата спирачка“: 

„Само с увеличаване на дълга или дори с увеличаване на данъците няма да издържим дълго. Германия се нуждае от сериозна финансово-политическа концепция. Затова съм сдържан в коментара си. Подкрепям временната отмяна на дълговата спирачка, но не и ликвидирането ѝ“. 

Кристиян Одендал: 

Баварските министър-председатели винаги защитават малко по-различна позиция, защото от години Бавария е икономически най-силната провинция и провинцията, която на практика подпомага икономически по-слабите. По тази причина във фискалната политика баварците винаги са защитавали по-твърда линия. Зьодер обаче не е закостенял орех и е в състояние да тръгне по път, който ще му донесе политически дивиденти. Така че и при него като канцлер в коалиция със Зелените „дълговата спирачка“ вероятно ще бъде отпусната за екоинвестиции. А това може да привлече избиратели, които все още се колебаят. Или с други думи - по отношение на „дълговата спирачка“ между Лашет и Зьодер няма голяма разлика. 

Говорим за Германия не само от интерес към тази страна, а и защото процесите в най-силната европейска икономика имат пряко отражение върху ЕС. Колко дълга е сянката, която хвърля финансовата политика на Берлин върху еврозоната? 

Европейските правила за ограничаване на дълга общо взето стъпват върху германската „дългова спирачка“. Така че, какво ще реши Германия, е от ключово значение за Европа и дълговата ѝ политика. В цяла Европа в момента се намираме в сходна позиция - навсякъде дълговите ограничения са отменени. Въпросът е как ще ги върнем? Още преди пандемията да ни застигне, на Италия й беше трудно да спазва правилата. А след ковидкризата ще ѝ е още по-трудно, да не кажа невъзможно. Затова трябва да намерим изход. И е важно какво ще реши Германия, защото от това зависи, как ще действат останалите страни в ЕС. Това може би също е мотивирало Ангела Меркел да организира въпросната статия в „Ханделсблат“. Защото за Европа е жизнено важно да се възстанови бързо от кризата. Фискалната политика ще има водещата роля в този процес. Просто трябва да сме по-гъвкави, и мисля, че Ангела Меркел си е научила урока от финансовата криза. Не бива да повтаряме грешката прекалено бързо да се върнем към остеритет, който на практика задуши икономическия растеж след финансовата криза. 

Какви са Вашите прогнози? Колко дълго ще се възстановява европейската икономика? Тоест, докога дълговите ограничения трябва да останат в сила?

Трудно е да се правят прогнози и не бих искал да говоря за срокове, както често правят политиците. Истината е, че никой не знае. Ще приключи, когато европейската икономика се възстанови напълно. А това може да отнеме време. В края на 2019 година инфлацията в еврозоната беше около 1 процент. Лихвите - отрицателни. Това са индикации, че живеем във време на спадащо потребление. Докато се възстанови балансът, ще мине време. Но сега е времето да помислим за реформа на дълговите ограничения. 

В Париж винаги следят особено осторожно, какви решения взима Берлин. Радват ли се в Елисейския дворец, че строгата финансова дисциплина на германците се пропуква?

О, да! Французите винаги са следвали различна фискална политика. Интересно е развитието на Германия и Франция от финансовата криза насам. Тогава двете държави имаха сходни икономически показатели, включително и по отношение на държавния дълг. Франция обаче предпочете по-прагматичната политика и не признаваше дълговите ограничения на Евросъюза. А Германия обратно, силно се консолидира. От това Германия спечели много. Франция винаги е настоявала Германия да промени финансовата си строгост. Така че, когато от канцлерството идва предложение за разхлабване на „дълговата спирачка“, в Елисейския дворец може само да потриват доволно ръце. И да очакват промяна в цяла Европа. Ако в края на политическата си кариера Меркел успее да прекърши фискалната догма на Германия, би било наистина богато наследство.