Нашествие от мисии за изследване на Марс

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Добромир Видев с проф. Цветан Дачев за предаването „Хоризонт до обед“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Космическата сонда „Амал“ (Надежда) от Обединените арабски емирства навлезе в орбитата на Марс. Още два безпилотни космически апарата - на САЩ и на Китай, се очаква да достигнат до Марс в близките дни, като китайската сонда „Тянвън 1“ би трябвало да навлезе в орбитата на Марс днес. И трите мисии започнаха през юли. 

„Очакваме три мисии до Марс сега – арабска, китайска и американска. На всеки 18 до 24 месеца Земята и Марс застават в такива позиции, че пътуванията се съкращават с два месеца, от 9 на 7 месеца, и така пътуванията стават по-евтини, затова сега има едновременно три мисии“, посочи в предаването „Хоризонт до обед“ проф. Цветан Дачев от Института за космически изследвания към БАН. 

„Сондата „Амал“ има за цел да предостави пълната картина на марсианската атмосфера, а "Тянвън 1“ ще изследва също атмосферата, като ще остане известно време там. Европейският съюз готви нова мисия – „ ЕкзоМарс 2022“, която се очаква да кацне на Марс през 2023 година. Тя е съвместна с „Рускосмос“. Изстрелването ще стане от руска ракета, на повърхността на Марс ще стъпи една руска платформа, а от нея ще излезе един европейски роувър“, допълни проф. Дачев. 

„Всички искат да изследват Марс, защото това е интересна планета, а и защото Илън Мъск мечтае да колонизира Марс, което за мен е неизпълнимо за момента. Кацането на Марс е най-голямото предизвикателство, защото гравитацията е много голяма, а там има много тънка атмосфера, която пречи на свръхзвуковите парашути на американците и не могат да се използват за кацането, затова се включват нови ракетни двигатели, които да намалят скоростта. Чак тогава се включва и кранът, който да сложи марсохода на повърхността“.

Проф. Цветан Дачев също обясни, че всички правят свои мисии, за да имат собствени данни, защото не може да се каже, че американците ще споделят своите данни с останалите.

„А в две от европейските мисии България участва със свои космически прибори. Тези български уреди изследват радиационната обстановка на кораба и в околността, както и от галактическите космически лъчи, които са най-опасните от радиационните емисии в космоса. Защитата от тях е практически невъзможна. Данните ги събираме и в нашия Институт. С помощта на нашия уред ще можем да видим как галактическите лъчи преминават през атмосферата на Марс - нещо което не е правено досега“.