Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Има законодателен пропуск кой плаща здравните осигуровки при принудително излизане в неплатен отпуск

Стойчо Кацаров: Правителството трябва да плати здравните осигуровки

Хасан Адемов: Управляващите нямат воля за законодателни промени заради проблема

Има ли законодателен пропуск кой плаща здравните осигуровки при принудително излизане в неплатен отпуск?

Защо хората, които са в неплатен отпуск заради пандемията, остават без здравни осигуровки и кой трябва да ги поеме? Можем ли да говорим за законодателен пропуск и дали той може да бъде запълнен, ако неплатеният отпуск заради Covid ограниченията не е описан нито като по вина на работника, нито по вина на работодателя, то тогава кой трябва да покрие здравните осигуровки на служителите, когато бизнесът им е затворен?

Това самите работници ли са, както съветват от социалното министерство? Според социалния министър хората трябва да платят здравните си осигуровки за периодите на неплатен отпуск, за да не изгубят насред пандемията и правата си на платено от НЗОК лечение.

„Според мен има празнина в закона и това е трябвало да се предвиди, още когато се е вземало решението за извънредната епидемична обстановка“ - посочи в „Хоризонт до обед“ Стойчо Кацаров от Център за защита на правата в здравеопазването.

Законът казва, че ако работникът излезе по свое желание в неплатен отпуск, той трябва да внесе здравните си вноски върху половината от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица.

В случая обаче работникът не излиза по желание в неплатен отпуск, а по заповед на министъра на здравеопазването и затова отговорността е на правителството, а не на работника, нито на работодателя – а законът за здравното осигуряване въобще не разглежда тази хипотеза и това трябва да се коригира – мина вече достатъчно време да бъде коригиран този пропуск", каза още Стойчо Кацаров.

Решение може да се постигне и тълкувайки съществуващите правни разпоредби – има общ правен принцип – че този, който е нанесъл някому вреда, трябва да я поправи – да кажем - в случая е правителството. 

От друга страна можем да тълкуваме изплащането на компенсации през социалното министерство – тези 24 лв. на ден за хората в неплатен отпуск. Чрез тези компенсации правителството става своего рода работодател – така че правителството трябва да плати и здравните вноски. Като към тези към тези 24 лв. да се добавят още средства -  да станат около 30 лв. компенсациите", коментира още д-р Кацаров.

Според него корекции в закона са необходими, каквото и да се реши.

"Този, който е излязъл в неплатен отпуск, си заплаща здравните осигуровк, според закона и Кодекса на труда, но законодателен луфт има за сегашната ситуация на пандемия", коментира темата пред БНР и д-р Хасан Адемов, депутат от ДПС.


"Трябва да уточним, че когато лицето само е поискало неплатен отпуск, осигуровките са за негова сметка, а когато е със заповед на работодателя - той заплаща. А в сегашната ситуация - правото за един месец неплатен отпуск, после беше удължено на 60 дни, а с последните промени в закона за извънредното положение този срок се удължава до 90 дни.

В тези рамки не се губят никакви осигурителни права - за пенсия, майчинство, но не се предвижда същата хипотеза и за здравните осигуровки и права. Този въпрос не се включва и в закона за здравото осигуряване, който приехме преди малко.

БГНЕС

Този въпрос според мен трябва да се реши в Закона за извънредните мерки. След вашата покана информирах за казуса и председателя на Надзора на НЗОК, с министъра на финансите, с председателя на бюджетната комисия, но решение на бюджетна комисия не се взе."

Адемов допълни, че в момента, ако в рамките на три месеца имаш платени здравните осигуровки за последните три години, тогава не губиш осигурителни права. Има и един друг текст в Закона здравното осигураване, който казва, че когато има начислени дължими, но неизплатени суми, тогава лицето не губи осигурителните си права. Но в нашия случай няма начислени заплати, а има начислени компенсации - което също е абсурдно. И друго абсурдно, прието миналото година - на робатодателя е вменено задължение, ако предприятието е спряно със заповед на държавен орган, той не трябва да допуска работници там - а как тогава те трябва да плащат здравни осигуровки?  това коментира още Хасан Адемов.

Според него управляващите нямат воля да направят корекции в законодателството.

Още по темата в звуковите файлове.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Борис Бонев

Борис Бонев: Постоянните избори водят до блокаж на работата в Общинския съвет

"Не съм съгласен, че София не хубавее. Проблемът е, че не хубавее нито със скоростта, нито с качеството, с което искаме това да се случва. Това, което пречи на София да бъде красив град, е липсата на внимание към детайла ".  Това заяви пред БНР Борис Бонев - председател на групата на ПП-ДБ-Спаси София в Столичния общински съвет.  Той отбеляза..

публикувано на 15.09.24 в 13:07
Николай Стайков

Николай Стайков: Не знаем съдружниците на Пеевски в събирането на политическите трюфели

От разследването "Осемте джуджета" отпреди 4 години остана крилатата фраза за летящото килимче, което някой задейства и в институциите започва всичко да се получава в нечия полза , привидно законно. Летящото килимче продължава да действа, с основен "шофьор" Делян Пеевски . Това каза пред БНР Николай Стайков, журналист от Антикорупционния..

публикувано на 14.09.24 в 14:12

Абсурдните правила за паша в националните паркове - геноцид за животните и бухалка за фермерите

Ще има ли достатъчно пасища за биологичното ни животновъдство или единственият път на фермерите е към унищожаване на стадата и затваряне на фермите? Две министерства и една парламентарна комисия все още не успяват да намерят отговор на този въпрос и решение на проблема с пашуването в националните паркове. Рестрикциите за ползване на..

публикувано на 13.09.24 в 07:02

Светлана Боянова: От браншовите организации да тръгва позицията ни за земеделие

Процедурите, по които се взима българската позиция, трябва да тръгват от браншовите организации , като пък те преди това трябва да направят дискусии на регионално ниво със самите земеделски производители. От там да се оформи позиция, да отива във всички министерства и при българските евродепутати. Това е мнението на Светлана Боянова -..

публикувано на 11.09.24 в 09:43

В "Люлин" ще протестират заради опасно кръстовище

Днес в столичния квартал "Люлин" 5 ще се проведе протест за безопасно движение преди първия учебен. Недоволните ще се съберат на кръстовището на булевардите "Д-р Петър Дертлиев" и "Панчо Владигеров". Причината за протеста са поредица молби към Столична община за обезопасяване на опасното кръстовище , които молби остават нечути. Първата такава..

публикувано на 11.09.24 в 07:13
Снимката е илюстративна

"Дали ще дадем златото, а за нас да останат отровите" - дилема пред три общини в Северозапада

Населението в общините Своге, Ботевград и Мездра е притеснено от проект за десетки сондажи за добив на злато в землищата на редица населени места. Това са селата Бов, Лакатник, Желен, Брезов дол, Габровница, Еленов дол и други в община Своге, Гурково, Краево и Литаково, Ботевградско, както и Зли дол и Оселна в община Мездра...

публикувано на 10.09.24 в 11:52

Д-р Зорница Маркова: До 3-годишна възраст екранното време за децата да е нулево!

Децата и мобилните телефони - темата в рубриката "Училище за родители". Според столичани децата им използват мобилните си телефони най-малко два часа на ден, но може и до 6 часа да достигне това време. Децата до 6 години почти не използват електронни устройства при някои от семействата. На някои от по-малките деца изобщо са им забранени телефоните, на..

публикувано на 10.09.24 в 11:10