Играта на нерви между Байдън и Иран може да струва скъпо на всички

Децата имат една такава игра: двама малчугани се вторачват един в друг и стоят така, докато един от двамата мигне и загуби. По същия начин изглеждат днес побелели дипломати и политици с многолетен опит и във Вашингтон, и в Техеран. И двете страни отдавна са декларирали готовност да съживят ядреното споразумение, торпедирано от Доналд Тръмп през 2018 година. Но ето че вече три седмици, откакто Джо Байдън пое юздите в Белия дом, никой не иска да мигне пръв. Независимо, че залогът е огромен.

В началото на месеца Международната агенция за атомна енергия констатира ново оборудване в ядрените инсталации във Фордо и Натанз, а тази сряда, че в Исфахан е започнало производство на уранов метал - възможен ключов компонент за атомно оръжие. Това са поредните действия на Иран извън ограниченията на Съвместния всеобхватен план за действие от 2015-а година.

Защо се озовахме в тази ситуация? Според Ватанка:

"Всичко опира до национализма. Национализъм има навсякъде по света, но в случая със САЩ и Иран имаме и 42 години кръвна вражда. Национализмът е примесен и с политика - политика във Вашингтон и политика в Техеран. Никой не иска да мигне първи, макар че и двете страни предпочитат преговорите. Проблемът е, че никой не иска да изглежда посрамен, че е отстъпил. Проблемът на Байдън е, че не е сигурен с колко време разполага. Някои от екипа му изтъкват, че иранците разгръщат сериозно и ускорено ядрената си програма и затова е необходимо час по-скоро да се сключи сделка с тях. Други от сътрудниците на Байдън обаче твърдят, че иранците блъфират и не биха рискували американски удар по ядрените си обекти, така че американците имат време и не бива да се връщат паникьосано към сделката от 2015 година. Същите хора вероятно смятат, че преговорите трябва да се разширят, за да обхванат войните в региона и иранските балистични ракети. От всичко случило се досега би трябвало да е пределно ясно, че не може да се очаква включване на въпроса за ракетите и регионалните конфликти в преговорите. Най-доброто, което може да се направи, е да се спаси каквото може от ядреното споразумение от 2015-та, и то възможно по-скоро. Единственият реалистичен подход е да се разделят различните досиета - ядреното досие, регионалното досие, ракетното досие, досието за нарушенията на човешките права в Иран - и след това да се подходи към всяко от тях поотделно".

Френският президент Еманюел Макрон иска точно обратното - той твърди, че през 2015-а година е била допусната грешка, че този път в преговорите трябва да бъдат включени съперниците на Техеран в региона - Саудитска Арабия и Израел. Има ли някаква полза от европейците в развитието на иранския ядрен казус?

"Макрон едва ли е сериозен с това предложение. Едва ли го е съгласувал с иранците. Може би цели да трупа точки в Рияд и Тел Авив, а може би цели да упражни натиск върху Техеран - не знам. Но никой не би приел насериозно мисълта, че иранците ще седнат да преговарят с Рияд или с Тел Авив. Ако го направят, може да сте 100 процента сигурни, че ще кажат: „Добре, нека израелците да дойдат и да си поговорим, но ние искаме да си поговорим за ядреното оръжие на Израел и също така за саудитската ядрена програма.“ Регионът просто не е готов за такива преговори. Политическото развитие все още не го позволява".

Как Европа би могла да съдейства за излизане от сегашната патова ситуация?

"Европа просто не е в състояние да води самостоятелна политика по иранския въпрос. Единственото, което европейците можаха да направят по времето на Тръмп, е да не го следват. На практика обаче Европа не стори нищо, за да облекчи Иран от санкциите. Европейските компании напуснаха Иран, търговията на Техеран с Евросъюза се сви драстично. И така цели четири години единствената политика на ЕС беше „да почакаме и ще видим“. В този момент най-полезното, което европейците могат да направят, е да кажат на Иран високо и ясно: „Европа не може да направи каквото и да било за вас. Трябва да говорите с американците. Европа не е достатъчно силна, не е достатъчно единна и не може да направи нищо, за да реши проблемите ви със Съединените щати. И Европа никога няма да предпочете Иран пред Съединените щати. Ние не можем да имаме нормални отношения с вас, докато нямате нормални отношения с американците“. Европейците трябва да кажат всичко това високо и ясно, така че иранците да не губят време в празни надежди".

Какво ще стане след 21-ви февруари? След тази дата, съгласно решението на Маджлиса, иранските власти могат да ограничат драстично достъпа на международните инспектори до ядрените си обекти. Да очакваме ли безконтролна ескалация?

"Президентът Хасан Рохани и сътрудниците му са разочаровани. Според тях Вашингтон действа твърде мудно. Но 21 февруари е изкуствен срок. Това е част от играта на нерви, която цели да тласне Съединените щати обратно към старата сделка. Не смятам, че 21 февруари ще е критичен момент. Не очаквам нещо сериозно да се случи, освен МААЕ да констатира ограничения си достъп до иранските ядрени обекти. Тогава обаче ще възникне въпросът как ще реагират другите страни по ядреното споразумение - Русия и Китай. Москва вече призовава Техеран към сдържаност. Иранците трябва да се вслушат много внимателно в този призив. Засега те имат подкрепата на Москва и Пекин, но могат без да искат да тласнат руснаците и китайците към Съединените щати и Европа. Това, общо взето, се случи, когато президент бе Ахмадинеджад. С някои решения тогава иранците тласнаха Русия да подкрепи санкционни мерки срещу тях. Можеш да заплашиш, че ще направиш атомна бомба, за да привлечеш вниманието на отсрещната страна. Но направиш ли го наистина, си създаваш всевъзможни заплахи. Очевидната заплаха е от военни действия от американска страна. Вашингтон може да реши да удари някои обекти, за да забави ядрената дейност в тях. Не че Байдън иска да се стига до там, но Иран може да го принуди да го стори".

Според много наблюдатели няма време за губене, защото ако хардлайнерите в Иран спечелят президентските избори през юни, възможността за компромис ще изчезне.

"Има различни мнения по този въпрос. Някои приемат иранските избори насериозно. Аз не ги възприемам по този начин. Изборният процес е напълно контролиран от най-близките сътрудници на аятолах Али Хаменей. Не иранският народ ще решава кой да стане президент на Иран. Така че предположението, че до компромис по ядрената сделка не може да се стигне след юни 2021-ва, показва само неразбиране как действа иранският режим и кой действително държи властта в Иран. Не бива да се тревожим толкова какво ще стане през юни. Това, което би трябвало да ни тревожи, е да не би иранците да решат, че единственият начин да се освободят от натиска, на който са подложени от години, е да се сдобият с ядрено оръжие. Някои представители на властта в Техеран намекват, че именно такива калкулации се правят в момента. И това няма нищо общо с юнските избори. Дали иранците ще вземат такова решение зависи от очакванията им какво е готова администрацията на Байдън да направи за тях".