Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Физика на изтънелия свят или за плътността на младата българска поезия

18-годишният Александър Габровски разказва за стихосбирката си „И скакалците сънуват“



Някъде бях чел, че и скакалците сънуват

Тази вечер
един човек сънува,
че е скакалец,
че прехвръква,
подскача из шумоляците,
жълти треви
безгрижен и чист,
свободен от работа,
жена и деца,
от задължението си да мие чиниите
всяка вечер,
след като те се нахранят.
Тази вечер
един скакалец сънува,
че е човек,
че си има ръце и крака
с по пет пръста,
ходи на работа,
живее с жена и деца,
мие чиниите, след като те се нахранят.
Що за интересно битие - 
си мисли скакалецът.

Това е откриващата творба в новата книга на младия поет Александър Габровски.
Стихосбирката със заглавие „И скакалците сънуват“ излезе наскоро. Трудно може да не забележим как поетичната мелодика извира и скача от страниците. Като скакалец.
Младият стихоплетец пише от много малък, побеждава в редица национални литературни конкурси.  През 2018/2019 г. печели националната стипендия „С усилия към звездите“ към фондация „Културни перспективи“. Това събитие среща Габровски с писателя Георги Господинов.
Георги Господинов

„Истинска радост е да откриеш и работиш с такъв поет. Прочетете тези стихове, името ще запомните сами“, пише Господинов в бележка на задната корица на книгата. Той е редактор на стихосбирката, ментор и откривател на 18-годишния Александър.

Скакалците започват да скачат

„Най-хубавото на всеки нов поет е, че той се появява без да пита, без да го подготвят институции, без да има очакване за него. И това е прекрасно.“, казва Георги Господинов и си спомня за изгряването на Александър Габровски:
„Когато има талантлив човек, той веднага си създава откриватели около себе си. Радостта за мен беше да забележа, че в неговите стихотворения има и добро, и лошо. Той беше на 16 г., когато изпрати творбите си. Имахме доста колебания, защото когато залагаш на много млад човек не знаеш дали златните песъчинки са само песъчинки, или от тях може да се направи малка пирамида, нещо по-голямо. Дали това е просто изблик на някаква възраст и няма ли после да спре?“ Не, няма.

Анатомия на откритието

„Процесът беше дълъг - доста редактирахме, махахме, слагахме, рязахме. Ако някой има романтичната представа, че просто сядаш и написваш 30 гениални стихотворения без да има нужда да се работи много над това, това е малко измамна представа“, казва Георги Господинов. 
По думите му важна част от работата с младия поет са разговорите за литература. Александър получава съвет: „В началото е много четене, ама наистина много. Всякакви извинения от типа - „не чета, за да не се влияя“, не важат. Напротив - четенето изработва език, чувствителност към думите.“

Малък, но важен списък за четене от прохождащи поети:

„Атанас Далчев, Христо Фотев, Иван Теофилов, както и съвременна поезия. От световната поезия бих препоръчал Бродски, Томас Елиът, Лорка, съвременна английска и американска поезия, Жак Превер. Ето един малък списък за начало", съветва Георги Господинов.

Премълчаното говори повече от написаното

„Съветваше ме да не обяснявам, а да оставя загадка за читателя, значението на някои от стихотворенията“, разказва Аександър за работата с Георги Господинов. Поетът допълва, че преди е обичал да наслагва в произведенията си много епитети, много образи. С времето обаче стиховете му стават по-кратки: „Това скъсяване беше естествен процес - работа с премълчаното, което е много важно в поезията.“ 

Александър споделя, че поетичната муза го спохожда в час, по улицата, навсякъде. „Най-интересно е вечер, когато човек си легне. Съзнанието се отпуска и започват да изплуват всякакви неща, които през деня си чул. Тогава си на границата между съня и будното състояние. Виждаш картини и просто изкача нещо. Ставаш, трябва да го запишеш. На сутринта може дори да не разбереш какво си имал предвид.“

Младият поет пише, но и чете. „В момента редувам съвременна с класическа литература. Последно прочетох „Лолита“ на Набоков и „Непосилната лекота на битието“ на Милан Кундера. 

От създаване на поезия към любимите малко по-дълги жанрове. В момента Александър пише разкази: „Падам си доста по Сюрреализма, но се опитвам до известна степен да го държа приземен. Последният разказ, който писах, беше за производител на сънища. Той създава различни илюзии, като ги взима от бунището за кошмари, където хората захвърлят своите най-смущаващи представи. Той ги събира и ги опитомява, опитва се да ги превръща в нещо друго, като запазва индивидуалността им."

Индивидуалност със сигурност не липсва на Александър, но къде се крие магията на създаването на поезия, как така младите поети четат нас през стиховете си и останало ли е нещо за четене?

Георги Господинов: Александър има в стихосбирката си едно стихотворение, в което се казва „и нас някога ще ни открият, ще ни позлатят“. Надявам се, че за младите не се превръщаме в мигновени изкопаеми, а има какво да прочетат в нас. Ако има нещо, ще ми се то да е усърдието, с което не сме се отказали да вървим по пътя, по който сме си избрали. Това е доста дълъг път - пътят на писането. Не е работа с внезапно хрумнала ни и прекрасна метафора, след което зарязваме, получаваме десет минути внимание и нататък вече ни омръзва. Това е път, при който има дълго стоене сам вкъщи, дълга битка и работа с дума, която не ти идва. След това това трябва да застанеш и да продължиш да стоиш зад това, което си написал. В добрия случаи след теб тръгват читатели - хора, за които ти по някакъв начин се чувстваш отговорен. И това е тежест - да напишеш следваща книга, която да не е по-лоша от предишната. Това са неща, които вече и на Александър му предстоят. 

Изтъняване и уплътняване на света

Георги Господинов разкрива подробности около избора на заглавие за поетичната книга на Александър Габровски. „До последно се чудихме между двете фрази - „И скакалците сънуват“ или „Изтъняването на света“. В крайна сметка решихме да е първото, защото пасва много на стила и на смяната на гледни точки, която Александър прави в тази книга. Мисля, че и читателите уловиха смисъла - колко е важно това усещане за изтъняването на света“. 

Младите поети ли са тези, които трябва да го уплътнят, пита „Изотопия“. Отговаря й авторът на „Физика на тъгата“: 
„Всички ние, защото става въпрос за изтъняването на смисъла. И младите, и ние сме от тази изтъняваща страна на света. Стоим върху изтъняващия лед на света, така че е необходимо взаимно усилие. Не трябва да забравяме, че всички сме в една лодка и няма извинение нито за едните, нито за другите. 

Цялото интервю с младия поет Александър Габровски и с писателя Георги Господинов може да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кадър от видео, публикувано от SpaceX, показващо тестов полет на Starship при втория опит за изстрелване на SpaceX в Бока Чика, Тексас, САЩ, 20 април 2023 г.

Директорът на НАСА Бил Нелсън за бъдещето на космическите програми

"Когато отидете в космоса…." директорът на НАСА Бил Нелсън се срещна с ученици и студенти . Посещението на Нелсън у нас беше част от европейската му обиколка. Защо НАСА се връща на Луната след 50 години? Как го прави с почти три пъти по-малък бюджет от преди. И дали войната в Украйна би била пагубна за отношенията между космическите сили? Много..

публикувано на 03.11.24 в 07:30
Проф. Радка Аргирова

Проф. Радка Аргирова: Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен

Вирусологът професор Радка Аргирова е потомствен лекар. Успява ли да се справи в живота с вирусите? "Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен. Те ме карат непрекъснато да чета, да уча, да съм нащрек. Трябва винаги да бъда във висша форма. Първо, защото никога не знаеш точно кога какъв вирус ще се появи. Второ, точно кога кой..

публикувано на 03.11.24 в 06:53
Атанас Капралов, поет и директор на Националния литературен музей

Атанас Капралов: Доста от гробовете на наши класици са оставени в забвение, немилост, тревясали

Днес се навършват 110 години от кончината на поета Пейо Яворов . Той умира на днешната дата през 1914 г. Години след смъртта му драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията. Мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да привличат изследователи и публично внимание. " Пейо Яворов е един от великите поети..

публикувано на 29.10.24 в 09:52
Д-р Петко Загорчев

Д-р Петко Загорчев: Великият диригент на човешкия организъм е ендокринната система

" Ендобиогенна медицина е един нов дял в медицината, един нов подход към лечението на човешкия организъм, сподели в "Нощен Хоризонт" д-р Петко Загорчев , началник на Спешно отделение в гр. Шумен. "Тя съчетава в себе си трите съставки - ендобиогенис - тоест вътрешното движение на биологичните функции в човешкия организъм на метаболитно клетъчно..

публикувано на 29.10.24 в 09:11

Да кукуригаш, но да не съмне. Борю Зевзека, петелът на българския хумор

33 Христови години делят онзи 10 октомври от 10 октомври 1977 г., когато на екран излиза филмът "Авантаж" на Георги Дюлгеров . И в "Авантаж" има петел, и той има чувство за хумор, но не се разпорежда в курника, ами го разпореждат към затвора. Лазар Касабов Петела е джебчия със свободолюбив дух по времето на комунизма. Не случва в..

публикувано на 24.10.24 в 17:03
Антон Порязов

Антон Порязов: За пътя до Холивуд и за скитащата актьорска душа

Той се е снимал в не една или две световни, а и български продукции .  Антон Порязов е част не само от сериали като "Откраднат живот" и "Столичани в повече“, но играе рамо до рамо със световни звезди във филми като "300: Възходът на една империя" и "Непобедимите 3" : " Пътят ми до Холивуд започна от 2012 година , когато реших да последвам детската..

публикувано на 21.10.24 в 21:10

Между Испания и България Ралица Тодорова издава детски книжки

Между България и Испания една врачанка успява да издаде детска книжка "Приказки в рими". Тя е Ралица Тодорова и е на 36 години. Работи като библиотекар в читалището във Враца. Вдъхновението да пише римувани истории за малчугани идва от работата ѝ с деца в библиотеката. Преди това е била изкушена от любовната лирика. Сега живее в..

публикувано на 20.10.24 в 06:53