Физика на изтънелия свят или за плътността на младата българска поезия

18-годишният Александър Габровски разказва за стихосбирката си „И скакалците сънуват“

публикувано на 16.02.21 в 16:50

интервю на Лъчезар Вълев с Александър Габровски и Георги Господинов за предаването ''Изотопия''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Някъде бях чел, че и скакалците сънуват

Тази вечер

един човек сънува,

че е скакалец,

че прехвръква,

подскача из шумоляците,

жълти треви

безгрижен и чист,

свободен от работа,

жена и деца,

от задължението си да мие чиниите

всяка вечер,

след като те се нахранят.

Тази вечер

един скакалец сънува,

че е човек,

че си има ръце и крака

с по пет пръста,

ходи на работа,

живее с жена и деца,

мие чиниите, след като те се нахранят.

Що за интересно битие -

си мисли скакалецът.

Това е откриващата творба в новата книга на младия поет Александър Габровски.

Стихосбирката със заглавие „И скакалците сънуват“ излезе наскоро. Трудно може да не забележим как поетичната мелодика извира и скача от страниците. Като скакалец.

Младият стихоплетец пише от много малък, побеждава в редица национални литературни конкурси. През 2018/2019 г. печели националната стипендия „С усилия към звездите“ към фондация „Културни перспективи“. Това събитие среща Габровски с писателя Георги Господинов.

„Истинска радост е да откриеш и работиш с такъв поет. Прочетете тези стихове, името ще запомните сами“, пише Господинов в бележка на задната корица на книгата. Той е редактор на стихосбирката, ментор и откривател на 18-годишния Александър.

Скакалците започват да скачат

„Най-хубавото на всеки нов поет е, че той се появява без да пита, без да го подготвят институции, без да има очакване за него. И това е прекрасно.“, казва Георги Господинов и си спомня за изгряването на Александър Габровски:

„Когато има талантлив човек, той веднага си създава откриватели около себе си. Радостта за мен беше да забележа, че в неговите стихотворения има и добро, и лошо. Той беше на 16 г., когато изпрати творбите си. Имахме доста колебания, защото когато залагаш на много млад човек не знаеш дали златните песъчинки са само песъчинки, или от тях може да се направи малка пирамида, нещо по-голямо. Дали това е просто изблик на някаква възраст и няма ли после да спре?“ Не, няма.

Анатомия на откритието

„Процесът беше дълъг - доста редактирахме, махахме, слагахме, рязахме. Ако някой има романтичната представа, че просто сядаш и написваш 30 гениални стихотворения без да има нужда да се работи много над това, това е малко измамна представа“, казва Георги Господинов.

По думите му важна част от работата с младия поет са разговорите за литература. Александър получава съвет: „В началото е много четене, ама наистина много. Всякакви извинения от типа - „не чета, за да не се влияя“, не важат. Напротив - четенето изработва език, чувствителност към думите.“

Малък, но важен списък за четене от прохождащи поети:

„Атанас Далчев, Христо Фотев, Иван Теофилов, както и съвременна поезия. От световната поезия бих препоръчал Бродски, Томас Елиът, Лорка, съвременна английска и американска поезия, Жак Превер. Ето един малък списък за начало", съветва Георги Господинов.

Премълчаното говори повече от написаното

„Съветваше ме да не обяснявам, а да оставя загадка за читателя, значението на някои от стихотворенията“, разказва Аександър за работата с Георги Господинов. Поетът допълва, че преди е обичал да наслагва в произведенията си много епитети, много образи. С времето обаче стиховете му стават по-кратки: „Това скъсяване беше естествен процес - работа с премълчаното, което е много важно в поезията.“

Александър споделя, че поетичната муза го спохожда в час, по улицата, навсякъде. „Най-интересно е вечер, когато човек си легне. Съзнанието се отпуска и започват да изплуват всякакви неща, които през деня си чул. Тогава си на границата между съня и будното състояние. Виждаш картини и просто изкача нещо. Ставаш, трябва да го запишеш. На сутринта може дори да не разбереш какво си имал предвид.“

Младият поет пише, но и чете. „В момента редувам съвременна с класическа литература. Последно прочетох „Лолита“ на Набоков и „Непосилната лекота на битието“ на Милан Кундера.

От създаване на поезия към любимите малко по-дълги жанрове. В момента Александър пише разкази: „Падам си доста по Сюрреализма, но се опитвам до известна степен да го държа приземен. Последният разказ, който писах, беше за производител на сънища. Той създава различни илюзии, като ги взима от бунището за кошмари, където хората захвърлят своите най-смущаващи представи. Той ги събира и ги опитомява, опитва се да ги превръща в нещо друго, като запазва индивидуалността им."

Индивидуалност със сигурност не липсва на Александър, но къде се крие магията на създаването на поезия, как така младите поети четат нас през стиховете си и останало ли е нещо за четене?

Георги Господинов: Александър има в стихосбирката си едно стихотворение, в което се казва „и нас някога ще ни открият, ще ни позлатят“. Надявам се, че за младите не се превръщаме в мигновени изкопаеми, а има какво да прочетат в нас. Ако има нещо, ще ми се то да е усърдието, с което не сме се отказали да вървим по пътя, по който сме си избрали. Това е доста дълъг път - пътят на писането. Не е работа с внезапно хрумнала ни и прекрасна метафора, след което зарязваме, получаваме десет минути внимание и нататък вече ни омръзва. Това е път, при който има дълго стоене сам вкъщи, дълга битка и работа с дума, която не ти идва. След това това трябва да застанеш и да продължиш да стоиш зад това, което си написал. В добрия случаи след теб тръгват читатели - хора, за които ти по някакъв начин се чувстваш отговорен. И това е тежест - да напишеш следваща книга, която да не е по-лоша от предишната. Това са неща, които вече и на Александър му предстоят.

Изтъняване и уплътняване на света

Георги Господинов разкрива подробности около избора на заглавие за поетичната книга на Александър Габровски. „До последно се чудихме между двете фрази - „И скакалците сънуват“ или „Изтъняването на света“. В крайна сметка решихме да е първото, защото пасва много на стила и на смяната на гледни точки, която Александър прави в тази книга. Мисля, че и читателите уловиха смисъла - колко е важно това усещане за изтъняването на света“.

Младите поети ли са тези, които трябва да го уплътнят, пита „Изотопия“. Отговаря й авторът на „Физика на тъгата“:

„Всички ние, защото става въпрос за изтъняването на смисъла. И младите, и ние сме от тази изтъняваща страна на света. Стоим върху изтъняващия лед на света, така че е необходимо взаимно усилие. Не трябва да забравяме, че всички сме в една лодка и няма извинение нито за едните, нито за другите.

Цялото интервю с младия поет Александър Габровски и с писателя Георги Господинов може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Физика на изтънелия свят или за плътността на младата българска поезия

18-годишният Александър Габровски разказва за стихосбирката си „И скакалците сънуват“

БНР подкасти:

Директорът на НАСА Бил Нелсън за бъдещето на космическите програми

Проф. Радка Аргирова: Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен

Атанас Капралов: Доста от гробовете на наши класици са оставени в забвение, немилост, тревясали

Д-р Петко Загорчев: Великият диригент на човешкия организъм е ендокринната система

Да кукуригаш, но да не съмне. Борю Зевзека, петелът на българския хумор

Антон Порязов: За пътя до Холивуд и за скитащата актьорска душа

Между Испания и България Ралица Тодорова издава детски книжки

Асен Василев: Т.нар. показания са опит за отвличане на вниманието от истинския въпрос в държавата - фалшифицираните избори

Албена Дробачка: Все още в България не се търси навременна помощ, когато става въпрос за психично здраве

Костадин Костадинов: Това е МВР - Ново начало

Предавания

За БНР

Програми

Радио България