Анджей Рудке: Нов закон в Полша ще принуди медии да уволняват журналисти

„Тук трябваше да виждате любимата си програма“ - такъв надпис на черен екран посрещна зрителите на някои от най-големите частни полски телевизии, които миналата седмица протестно прекъснаха излъчването си за 24 часа. Акцията им беше подкрепена от техните колеги в радиата и в опозиционната преса. 

Въпросът за медийната свобода в Полша отново е на дневен ред, след като консервативното правителство планира нов данък върху приходи от реклама. Основната цел е по-справедливо облагане на огромните приходи на технологични гиганти като „Фейсбук“ и „Гугъл“ и разходване на жестоко ударените от пандемията здравен и културен сектори. Срещу на пръв поглед справедливата кауза на протест излязоха частните медии, според които новият данък върху рекламните им приходи поставя под въпрос качеството и дори оцеляването на много от тях.

Тази седмица управляващите в Полша оттеглиха предложението си с намерението да проведат по-задълбочени дискусии. Остава обаче планът някакъв данък върху рекламните приходи да влезе в сила още в средата на тази година. Стои и въпросът дали всичко това е част от план на „Право и справедливост“ за овладяване на медиите в страната, който критиците на консервативните управления сравняват с модела в Унгария. 

Цензурирани или заплашени от цензура са журналистите в Полша? 

Анджей Рудке е журналист от от частното Радио 357, бивш международник в държавната телевизия „ТеВеПе“. В предаването „Събота 150“ той коментира темата. 

Правителството на Право и справедливост оправда планирания данък върху рекламните приходи с целта технологичните гиганти като „Фейсбук“ и „Гугъл“ да плащат по-справедлив дял предвид големите им приходи. На протест обаче излязоха частните медии в Полша. Защо?

Пиар стратегията на полското правителство е, че този данък е насочен срещу технологичните гиганти като „Фейсбук“ и „Гугъл“. Повечето от тези компании ще плащат 5 процента от рекламните си приходи. В същото време големите полски медии ще плащат до 15 процента. За „Фейсбук“ тези 5 процента не са голям въпрос, докато за локални полски телевизии това са огромни средства. Затова се стигна до протест. В основата си този нов закон е насочен срещу частните медии в Полша. 

Вие работите за частно радио. То ще бъде ли застрашено от затваряне заради този данък?

Не и нашата медия. Радиото ни не излъчва реклами. Присъединихме се към протеста от солидарност, защото на много телевизии, радиа и вестници ще им се наложи да уволняват журналисти. Това ще е голям удар върху бюджета им. 

В края на миналата година държавната петролна компания „Орлен“ закупи най-голямата група от регионални печатни и онлайн издания. Сега критиците на правителството разглеждат хода като поредна стъпка към овладяването на медиите в страната. Валидно ли е оправданието, че данъкът, с който официално ще се финансират социални и културни каузи, засяга всички медии, а не само частните или опозиционно настроените?

Данъкът не е проблем за обществените медии. Големите държавни полски компании, които рекламират в тях, просто ще компенсират тези 5 или 15 процента. Ако направим сравнение с България, да кажем, че имате местен вестник в Пловдив. В него няма да рекламират големи компании, а местни магазини и бизнеси. Тези малки предприятия не могат да си позволят да компенсират данъка и така парадоксално ще предпочетат да рекламират именно чрез „Фейсбук“ и „Гугъл“. Дори и в момента рекламирането онлайн е далеч по-евтино. 

Защо е важна собствеността и контролът над регионалните издания? 

Защото малките местни медии са много популярни в Полша. Много независими журналисти работят в такива малки нюзруми. Действително у нас се правят стъпки към медиен модел, който е нещо средно между унгарския и руския. Подобно е на Русия, защото „Орлен“ е еквивалентът на „Газпром“ - държавна петролна компания с големи средства. Когато такава компания изкупи стотици местни вестници, не можеш да очакваш нищо добро. Особено когато правителството е във война с всеки несъгласен. 

Защо обаче управляващите се отказаха поне временно от този данък? Видяхме, например, как въведоха почти пълна забрана на абортите в страната въпреки мащабните протести през есента. 

Полското правителство често прибягва до тази техника. Те провокират разговор, оглеждат се и разбират дали ще им е от полза. В случая разбраха, че ще имат проблем. Протестите не бяха толкова мащабни, колкото тези за абортите, но страна в разговора се оказа американското правителство. Една от големите полски телевизии е притежание на „Дискавъри“ и още в първия ден дойде позиция от американските власти, че всяка атака срещу американския капитал е атака срещу американската държава. Такава е американската политика по целия свят, а Полша се опитва да има специални отношения с Вашингтон - правителството иска да е най-близкият им съюзник в Европа. Те не могат да застрашат тези отношения. Парадоксът е, че американската частна собственост на една от компаниите се превръща в гарант за свободните медии в Полша. 

Правителството представя опозиционните гласове като антипатриотични, но дори основната либерална опозиция „Гражданска платформа“ държи на католическата идентичност. В медийния пейзаж може ли да се каже, че има силни антиконсервативни или антитрадиционалистки гласове? 

Ние имаме леви медии, които се противопоставят на тези ценности, но в големите медийни компании няма такова нещо. В Полша трябва да си традиционалист, за да оцелееш на пазара. Ако медиите, които правителството смята за либерални излизаха в Германия или почти навсякъде другаде в Европа, те биха били смятани за консервативни. Дори голям ежедневник като „Газета Виборча“, смятан за един от основните врагове на правителството, е пълен с традиционалистки позиции, наред и с по-либерални такива. 

Като работещ журналист бихте ли казал, че медийната среда е несвободна?

Не е несвободна, но е на този път. Могат да се намерят места, на които да работиш свободно. Да го опишем чрез ежедневния процес - идваш сутринта на работа, имате планьорка и можеш да предлагаш теми, по които ще работиш. В полските обществени медии този процес стана различен. Аз работих в държавната телевизия три години през управлението на „Право и справедливост“ и беше много проблемно. Дневният ред не беше въпрос на дискусия между журналистите, а имаше един човек с постоянно звънящ телефон и списък от теми, които трябва да се покрият. Можеш да кажеш на този човек, че информацията му е фалшива, можеш да му го докажеш, но той е дотолкова изплашен от началниците си, че просто принуждава журналиста да разработи темата. 

Постоянни са паралелите между Полша и Унгария. През този месец видяхме как унгарските власти спряха ефира на основното опозиционно радио, привидно по бюрократични причини. Смятате ли, че управляващите във Варшава в крайна сметка ще успеят да заглушат най-силните си противници - независимо дали в медиите и политиката? 

Каквото и да кажем за Орбан, независимо дали го харесваме, той е политически визионер, който има план и е добър политик. „Право и справедливост“ нямат такава интелектуална сила. Тяхното преимущество е изключително слабата опозиция. Не управляващите печелят вот след вот - опозицията ги губи. Познавам много привърженици на „Право и справедливост“, които не харесват партията, но дори повече не харесват опозицията. Управляващите използват смесица между национализъм и левичарство. Много от подкрепата за тях идва заради социалните им програми. В същото време голяма част от либералите в Полша имат огромен проблем да разберат, че всеки социален ход на „Право и справедливост“ беше очакван и приветстван от обществото. Не успяват да схванат, че когато не си водил нужната социална политика и после дойде някой, който я изпълнява, то той ще вземе гласовете ти. 

„Право и справедливост“ излезе като победител след близо 2 години на избори - местни, европейски, парламентарни и президентски. Какво застрашава политическата им доминация в момента? 

Смятам, че всяко правителство, управлявало по време на пандемията, ще излезе по-слабо от нея. Ние още не сме изживели икономическия ефект, който предстои в следващите месеци и години. Повечето от пораждащия се гняв, ще бъде насочен срещу правителството. 

А ще успее ли либералната опозиция, включително най-голямата формация „Гражданска платформа“, да се възползва?

Сигурно, защото самият политически спектър в момента не е голям. Но това няма значение, защото дори „Право и справедливост“ да загубят веднъж, те биха спечелили отново след четири години. Това ще се случи, ако опозицията продължи със същите грешки - да игнорира социалните въпроси и да затъва в идеологически спорове. Ще загубят, ако продължат да повтарят, че най-силно религиозните хора са отживелица и трябва просто лека полека да измрат. Има опозиционни политици, които говорят такива неща и те ще продължат да губят.