Тормозът в училище има граници

Марина Ангелова: Промяна в поведението на ученика е симптом и за жертва, и за агресор

публикувано на 24.02.21 в 12:25

Снимка: Иванка Петрова

Денят за борба с тормоза в училище се отбелязва от 2007 г. през последната сряда на месец февруари. За пръв път се отбелязва в Канада, където Дейвид Шепърд и Травис Прайс, в знак на солидарност с ученик от тяхното училище, на когото по-големи ученици от училището се подигравали за това, че носел розово поло, организирали на следващия ден протест против тормоза в училище. В знак на подкрепа към момчето 50 от негови съученици се появили с розови тениски. Инициативата е известна още и като "Ден на розовата фланелка".

Интервю на Ирина Недева с Марина Ангелова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Има едно ниво на търпимост на нормалност и допустимост на шегите и закачките в училище, и ние като възрастни трябва да имаме знание кога се преминава тази граница", това коментира в "Хоризонт до обед" Марина Ангелова от Анимус.

"Когато тези закачки и словесни нападки станат непрекъснати към едно и също дете - това е вече тормоз - стил и агресия към едно и също дете от друго дете - това не бива да го допускаме и трябва да го разпознаваме и да обясняваме на децата как да реагират.

От друга страна, ако това е устойчив стил на дете, с идеята да се закрепи към дадена общност, като стил да се комуникира, това е зловредно, но е и симптом, че с това дете нещо се случва - щом няма друг начин да се свързва с околните , а само чрез агресия. Това не е добре нито за тормозеното дете, нито за тормозещия.

Проявите са много разнообразни за тормоз в училище - от това да се събират на групи и да игнорират дете, също има и физически начини - бутане, щипане, а също и вербално чрез обиди и забележки, коментари на външния вид, на неща,които не могат да се променят, а сега в изолацията, също как онлайн се правят групи, в които някои деца не биват включвани - това е още по-неприятно, защото дори не можеш да видиш какво се случва в тези вайбър-групи", това даде като пример Марина Ангелова.

По думите ѝ тези форми са разпознаваеми от училищните власти, но все още има доста високо ниво на разрушителност в училище, но това е мястото да се възпитават учениците.

"Търси се промяна в поведението на детето, за да разбере родителят, че нещо се случва с него, независимо дали е жертва или агресор. Детето се самоизолира, не иска да прави очевидни неща, не дава достъп до личното си пространство или пък обратното - детето е превъзбудено, използва нови думи...Опитва се да властва или контролира съучениците си. Причина може да е проблем в семейството, раздяла или тайна в семейството".

Ангелова посъветва родителите да потърсят връзка веднага с учителите, с класния ръководител.

"Важно е да разберем, че детето се опитва да извоюва своето място в света дори с по-агресивен начин, но ние като възрастни трябва да разберем причината, да го успокоим, да му обясним, не веднага да го наказваме.Детето жертва също трябва да бъде обградено с внимание, но и да му се обясни как следващия път то може да отвърне, за да не влезе в ролята на жертва завинаги."

Още по темата в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!