Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Анджела Милс Уейд: Правителствата да имат гръбнак, за да се споразумеят с дигиталните гиганти

Снимка: pixabay

В четвъртък австралийският парламент прие закон, задължаващ технологичните гиганти да плащат на медиите за публикуване на създадено от тях съдържание. Това обаче стана след продължила 5 дни остра конфронтация между правителството в Канбера и „Фейсбук”, като в отговор на законопроекта компанията блокира без предупреждение публикуването на линкове към статии на местни и международни медии - включително, касаещи пандемията. Трафикът към местните медии спадна с близо една четвърт. Впоследствие обаче беше постигнат компромис. 

След като "Фейсбук" и "Гугъл" постигнаха споразумения, за да избегнат възможността да бъдат подложени на принудителен арбитраж, ако гигантите и медиите не успеят да се договорят за цена, законът беше приет с лекота.

Сътрудничеството от страна на технологичните гиганти обаче се определя както като победа, така и като капитулация за австралийското правителство, тъй като приетите в последния момент поправки в закона се смята, че ще дадат възможност на „"Гугъл" и "Фейсбук" да избегнат прилагането му като докажат на правителството, че са сключили достатъчно сделки, за да не бъде той прилаган за тях. Дава се и възможност за избор, което позволява да бъдат сключвани споразумения с големите играчи, например с пресгрупата на Рупърт Мърдок "Нюз Корп", която настояваше за новия австралийски закон, а малките - местни и независими медии, да бъдат подминати. Ако все пак се реши законът да важи за тези компании, те ще получат едномесечно предизвестие. Освен това вместо три, периодът за договаряне и сключване на споразумение, се увеличава на пет месеца. Също така „Фейсбук” си запазва правото отново да наложи забрана за показване на новини в платформата си в бъдеще, за да не бъде компанията автоматично принудена да преговаря.

Опасенията на "Фейсбук" и "Гугъл" в началото бяха, че предложенията на австралийското правителство заплашват принципите на отворения интернет. С това се съгласи и създателят на световната мрежа сър Тимъти Бърнърс-Лий, който пред комисия в австралийския сенат през януари заяви, че предложения закон ще разруши интернет с изискването за заплащане за линкове, които до момента са били безплатни. „Фейсбук” искаше и дефиниция за „новинарско съдържание”.


Оттук нататък се очаква под формата на инвестиции да последват милиони долари в споразумения за ползване на местно съдържание. След месеци преговори, през януари тази година Франция сключи споразумение с „Гугъл” компанията да заплаща на издателите за използваното съдържание чрез индивидуални лицензионни споразумения. Може ли случилото се в Австралия да се приложи и в цяла Европа и този пример да се използва като коз срещу технологичните гиганти? 

Анджела Милс Уейд - изпълнителен директор на Съвета на европейските издатели, който представлява водещите европейски медийни корпорации, обхващащи вестници, списания, книги, специализирани издания, дигитални и интернет издатели, както и радио и телевизионни оператори, коментира темата пред БНР:

„Надяваме се, че да. Определено има масова обществена подкрепа в много страни относно подхода на Австралия. На европейско ниво, някои членове на Европарламента призовават за механизъм за арбитраж за разрешаване на спорове по австралийски модел, който да бъде добавен към проекта на Закона за цифровия пазар, с който да се контролират големите технологични компании. Бихме подкрепили това. Съветът на европейските издатели, заедно с Майкрософт, излезе със становище по-рано тази седмица, в което призоваваме за такъв механизъм в Европа.

Понастоящем съществува правило за обезщетение на издателите по отношение на употребата на публикациите им в интернет, което влиза в сила през юни. Но ако "Гугъл" и "Фейсбук" откажат да преговарят по нашите условия, издателите нямат варианти за действие, освен да се обърнат към съда. "Гугъл" вече създаде свой продукт - Google News Showcase, така че няма да им се налага да лицензират в пълния спектър всички издатели. Вместо това те ще извличат стойността, която искат, от съдържанието на избрани медии за тяхното приложение. Предвид новото законодателство, те също така ще трябва да заплащат за употребата на съдържанието на издателите в търсачката на Гугъл.

Нуждаем се от механизъм, който да задължава т.нар. дигитални портиери, които контролират достъпа до информация, да сключат споразумения с всички издатели, независимо от големината и влиянието им”.

Кой печели от подобна на тази в Австралия сделка?

„Смятаме, че всички са победители, ако издателите имат контрол върху това как се използва тяхното съдържанието дигиталните портиери и им се заплаща на тази основа. Потребителите ще спечелят, защото те ще продължат да имат достъп до страхотно съдържание, а платформите ще продължат да се радват на дял от рекламните приходи”.

Какви поуки трябва да си извлекат законодателите в различните страни и обществата като цяло от случилото се в Австралия?

„Урок първи: да си твърд срещу монополистите може да даде резултат. "Гугъл" заплаши да премахне търсачката си в Австралия, "Фейсбук" премахна съдържание от платформата си там. Някои надигнаха глас в подкрепа на закона, "Гугъл" отстъпи. След като премиерът Скот Морисън заяви, че няма да бъде сплашен, "Фейсбук" се завърна, макар и след постигнат компромис. Вторият урок би бил, че на тези монополисти не трябва да им бъде позволявано да оттеглят услугите си, само за да заобиколят даден закон. Не бива да им се позволява и поради причината, че на практика те се превърнаха в услуги от съществено значение за обществото, което получава важна информация с тяхна помощ”.

Освен очакваните инвестиции, донесе ли други ползи този скандал?

„Беше създаден прецедент, който показа, че когато правителствата отстояват своето, дори най-големите монополисти трябва да отстъпят и да направят компромис. Необходимо е всички правителства да имат подобни упоритост и гръбнак, за да се споразумеят с тези дигитални гиганти. Може би след австралийския опит те ще имат тази смелост”.

Въпреки опасенията на правителствата за неконтролираното влияние на "Фейсбук" върху обществата, случилото се болезнено напомни колко много власт притежава Марк Зукърбърг и как той смело я използва, когато се чувства заплашен. Редица анализатори определят сблъсъка като проверка на силите в част на света, където залозите не са твърде високи. Сделката между Австралия и "Фейсбук" не решава проблема в световен мащаб за сътрудничеството между правителствата и интернет гигантите и се очаква подобни конфликти да има и в бъдеще и то, образно казано, на по-големи сцени и с по-високи залози.

Интервюто на Силвия Петрова с Анджела Милс Уейд в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
ЕПА/БГНЕС


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Полицаи откриха 78-годишната жена, която изчезна преди дни

Полицаи от сектор "Издирване" в СДВР откриха 78 годишна жена, която изчезна преди дни. Възрастната жена е била в неизвестност от 24-ти август. Тя е била обявена за издирване от Шесто РПУ. Търси се: 78-годишна жена, изчезнала в района на Горна баня Днес е намерена от екипите на полицията. Жената е в добро общо състояние.

публикувано на 26.08.25 в 16:45

Гроздан Караджов инспектира ЖП линията Костенец – Септември

Очаква се изграждането на ЖП линията Костенец-Септември да завърши до 2029 г., каза вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов. Той провери тунела от тази отсечка, чието прокопаване приключи преди няколко дни и който ще бъде дълъг 2,5 км. "Днес се видя, че има светлина в тунела за българските железници" - коментира..

публикувано на 26.08.25 в 16:35

Участъкът от "Хемус" от пътния възел "Боаза" до Плевен ще бъде завършен до края на 2027 г.

Участъкът от магистрала "Хемус" от пътния възел "Боаза" до Плевен ще бъде завършен до края на 2027 г., заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, който провери строителството на трасето от "Боаза" до пътния възел "Дерманци". Този участък ще бъде пуснат в експлоатация до края на септември, след като приключи..

публикувано на 26.08.25 в 16:20

Минималната заплата от 1 януари 2026 г. трябва да стане 1213 лева, заявиха от КНСБ

Минималната работна заплата от 1-и януари 2026-а година трябва да бъде 1213 лева вместо сегашните 1077 лева - това каза за Българското национално радио главният икономист на КНСБ Любослав Костов.  Синдикалистите изразяват недоумение защо проектът на правителствено постановление за определянето ѝ все още не е публикуван, тъй като всички необходими..

публикувано на 26.08.25 в 15:59
Административният ръководител на ОП-Бургас Георги Чинев (вдясно) и следовател Мариан Маринов

Марихуана в кръвната проба на Никола Бургазлиев, предизвикал тежкия инцидент с АТВ-то

В кръвта и урината на 18-годишния Никола Бургазлиев, който блъсна АТВ петима души в Слънчев бряг, е открита марихуана.  Това може да бъде основание на следващ етап обвинението му да бъде преквалифицирано, каза окръжният прокурор на Бургас Георги Чинев след работно съвещание за тежкия инцидент при изпълняващия функциите главен прокурор..

публикувано на 26.08.25 в 15:31

До края на следващата седмица ще е ясна експертизата за смъртта на родилката от Русе

До края на следващата седмица ще са ясни резултатите от назначените експертизи, които да докажат причината за смъртта на 21-годишната родилка Габриела Георгиева от Две могили. Младата жена почина на 23 август след раждането на второто си дете, днес нейни роднини атакуваха болницата в Русе. Повторна съдебно-медицинска аутопсия и изследвания на..

публикувано на 26.08.25 в 15:23
Флагове на САЩ (Съединените щати) и ЕС (Европейския съюз), изрисувани върху разбита стена с пукнатини, абстрактна концепция за конфликти в политиката / helloRuby / Shutterstock

ЕК отхвърли обвиненията на Тръмп за цифровите регулации за американските техкомпании

Европейската комисия се противопостави на изявленията на президента на Съединените щати Доналд Тръмп, в които Европейският съюз беше обвинен, че несправедливо се е насочил към американските технологични компании чрез своя Закон за цифровите пазари (DMA) и Закона за цифровите услуги (DSA), като той заплаши да наложи допълнителни тарифи заради..

публикувано на 26.08.25 в 15:08