Японското кино дължи голяма част от високата си репутация на анимационните филми, създадени от „Студио Гибли".
През 1985 г. се ражда едно от най-великите партньорства в света на анимационното кино.
Кои са личностите в основата на компанията, превърналата се в империя на рисуваните филми?
Създател на манга комикси, аниматор и режисьор, Хаяо Миядзаки е сред най-разпознаваемите японски художници и кинотворци на ХХ век. От малък мечтае да е манга автор, а през 1979 г. получава възможността да режисира първата си пълнометражна анимация „Люпен III: Замъкът на Калиостро“. През 1984-а екранизира собствения си манга комикс „Наусика от Долината на Вятъра“, който го изстрелва към върховете на световната слава. Това всъщност е и първият голям съвместен проект на Миядзаки и Такахата (последния в ролята на продуцент). Въпреки че филмът е част от продукцията на друго японско студио – „Топкрафт“, често e причисляван към творчеството на „Студио Гибли“.
Исао Такахата също е част от елита на японската анимационна киноиндустрия, но – за разлика от Миядзаки – се интересува от посредническата роля и се развива основно като продуцент, сценарист и режисьор. Пътят обаче е дълъг и трънлив. Започва работа в Toei Animation първоначално като асистент в няколко проекта, но дебютът му като режисьор на пълнометражен филм е през 1968 г. с „Хор – принцът на слънцето“. Тук основен аниматор пък е не кой да а е, а бъдещият му голям приятел и партньор Миядзаки. Филмът не постига очаквания висок комерсиален рейтинг и малко след неуспеха Такахата напуска компанията. В периода 1971-1984 г. той работи в още няколко анимационни студия (Shin-Ei Animation, TMS Entertainment, Zuyo Enterprise/Nippon Animation), като и в тях не успява да реализира така желания голям пробив.
Един от най-успешните японски продуценти е Тошио Судзуки. След като през 1972 г. завършва Токийския университет „Кейо“ с диплома по литература, Судзуки започва работа в издателство Tokuma Shoten, което е сред водещите компании за гейминг, аниме и манга. Там той е отговорен редактор в секцията за манга на списанието Asahi Geino. През 1978 г. става редактор в прясно създаденото специализирано списание за аниме Animage. Судзуки се свързва с Миядзаки и Такахата и им предлага в първия брой основна тема да бъде съвместният им проект „Хор – принцът на слънцето“. Изненадващо или не те отхвърлят предложението. Година по-късно Судзуки прави втори опит за публикуване на брой с участието на Миядзаки, след като на бял свят излиза първата му самостоятелна пълнометражна продукция „Люпен III: Замъкът на Калиостро“. Този път списанието е отпечатано и това поставя основите на дългогодишно и много успешно сътрудничество. След като Тошио Судзуки се заема с публикуването на комикса „Наусика от Долината на Вятъра“ в серия от броеве на Animage, Миядзаки приема предизвикателството да екранизира мангата като пълнометражен аниме филм. С успеха му се стига и до създаването на „Студио Гибли“. Ето колко важна е ролята на редактора Судзуки, който впоследствие става основен продуцент и почетен президент на компанията.
Какво е особеното в стилистиката на „Студио Гибли“?
Голяма част от героите на „Гибли“ са меко казано странни: родители, превръщащи се в прасета, принцеса войн, отгледана от вълци, момче, което се превръща в дракон, прасе, което пилотира самолет, котка автобус, магическа рибка, която става човек. Въпреки тези и всички останали чудати образи в света на „Студио Гибли“, всеки един от героите преминава през богатата палитра от човешки емоции. Зрителите попадат в светове, които припознават като свои – такива, в които се чувстват спокойно и уютно, сливайки реалното с вълшебното. В свое изследване младият канадски режисьор Ейшър Исбръкър нарича този феномен „потапящ реализъм“.
Анимациите се отличават и с характерен рисунък на ръка, който до днес остава непроменен. Изключваме от списъка най-новата продукция на сина на Хаяо Миядзаки – Горо, която вцепени и разочарова почитателите на „Гибли“. Филмът Earwig and The Witch излезе в края на декември миналата година и е първата изцяло компютърна анимация в историята на студиото.
Но нека се върнем в класическия свят на „Гибли“, който продължава да вълнува.
Важно място в историите заема красивата японска природа. В един от най-емблематичните си филми „Моят съсед Тоторо“ Миядзаки решава да обърне внимание именно на пейзажите, които го заобикалят.
„В „Моят съсед Тоторо“ не изобразяването на тези вълшебни създания беше мой приоритет. Основното вдъхновение дойде от желанието ми да изразя уважението и любовта си към природата, нещо, което по една или друга причина бях игнорирал до онзи момент. Първоначално тази концепция не срещна одобрението на аниматорите. В следващите 10 години, преди да създадем филма, планирах и визуализирах отделните фрагменти, разхождайки се сред природата, и гледах внимателно кои от пейзажите мога да използвам в подобен филм“, споделя Миядзаки в разговор с колегата си аниматор Джон Ласитър.
Докато Миядзаки се доверява на въображението си и потапя зрителя в света на децата, партньорът му Исао Такахата се вълнува от човешките истории. Във филма „Гроб на светулки“ те са свързани с реалността на Втората световна война и кошмар, който преживява лично.
„Бях на 9, когато през лятото на 1945 г. Окаяма беше бомбардиран от Американските въздушни сили. Нашата къща също беше уцелена. Аз и сестра ми излязохме заедно и побегнахме (…) Целият град гореше. Истински късмет е, че изобщо оцеляхме. Реших да използвам това преживяване във филма „Гроб на светулки“, пресъздавайки в детайлни сцени нещата, които видях около себе си (…) Смятам, че подобен сюжет има място в света на анимационното кино (…) Мисля, че разширих измеренията на анимацията и мога да кажа, че това е една от най-важните творби в моята кариера“, разказва Такахата в интервю, част от официалното DVD с филма.
Тошио Судзуки също преплита личния си свят със сюжетите на филмите, които продуцира. „Доставките на Кики“ (1989 г.) разказва за 13-годишната вещица Кики, която преминава през особеностите на бурното съзряване. Първообраз на героинята е дъщерята на Судзуки.
„Когато с Миядзаки планирахме филма, предложих сюжетът да се движи около момиче в подрастваща възраст. Търсейки вариант да вникнем в дълбочина в преживяванията на една тийнейджърка, той ми каза: „Имам четирима братя и двама синове. Не знам нищичко за момичешкия свят. Но имам по-добра идея – ти имаш дъщеря.“ Разказах му много за нея, за характера й, за нещата, които я вълнуват, и филмът беше готов. Сами можете да си представите колко личен е той за мен“, отбелязва Тошио.
Повече за вълшебния свят на „Гибли“ чуйте в звуковия файл.
Снимки: www.licensetoblog.com, www.studioghibli.com.au, www.indiewire.com,
www.denofgeek.com, www.ifccenter.com, www.dotandline.net
На литературния пазар вече може да намерите книгата "Изгревът в деня на жътвата" – предистория на поредицата за "Игрите на глада" с автор Сюзан Колинс. Антиутопията, която се развива в едно евентуално бъдеще, разделено от политически манипулации и насилие, е сред най-успешните литературни и филмови поредици. В предаването "Понеделник..
Тази вечер е последното събитие от поредицата "Българска музика" на Симфоничния оркестър на БНР. Главен диригент е Константин Илиевски. В Първо студио на Националното радио ще прозвучат три концерта на композиторката проф. Борислава Танева. Те са в жанра "Кончерто пиколо". Идеята на авторката е да създаде инструментална форма, подходяща за..
25-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“ е посветено на 100-годишнината от рождението на великия български тенор Никола Николов. В него са включени изказвания на слушатели, споделени на редакционния телефон, част от слушателски писма, изпратени на електронната поща, и..
За почти 80-годишната история на Израелската опера за пръв път е поставена “Отело“ на Джузепе Верди. На традиционната лекция преди спектакъла драматургът на операта даде задача на слушателите си да открият какво прави тази творба предтеча на веризма. Според него тя се отличава коренно от предишните опери на Верди и отваря вратите на любимия му..
Мартенският афиш на Миланската Скала зарадва любителите на оперното изкуство с шедьовъра на Джакомо Пучини “Тоска”. На 15 март завесата на театъра тържествено се вдигна за спектакъла, открил сезон 2019/2020 г. За пореден път режисьорът Давиде Ливермор не разочарова публиката със своята зрелищна продукция, а изключителният музикален състав и..
Галерия "Доза" представя изложбата на Станислав Беловски "Къщата на залязващото слънце". Произведенията в нея не пресъздават миналото, а го разместват – като монтаж, който поражда напрежение между образите, вместо да ги фиксира в носталгичен ред. Те задават посока на тръгване "навътре" – към личното, към спомена. Изградени са така, сякаш кадрират..
Драматичният театър в Ловеч ще представи премиерата на моноспектакъла "Последният танц на Нижински". Пиесата на Норман Алън се поставя за първи път в България. Режисьор и актьор на моноспектакъла е Георги Грозев. Правата за постановката са закупени от Холивуд. Вацлав Нижински е легендарен руски и френски балетист и балетмайстор. Той е о..
Най-големият проблем на ДПС не е Пеевски, а Доган! Това заяви пред БНР Мехмед Дикме, бивш член на ръководството на ДПС и бивш министър на земеделието...
Най-голямата бариера пред България и истинското разгръщане на потенциала на българите е корупцията, която е функция на Борисов и Пеевски , а ние трябва..
Всеки има право да е щастлив, където намери за добре. Лично моето мнение е, че всеки може да учи навън. Въпросът е да намерим начин да се върнат..