Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Ивайло Дичев: Стената в Созопол е чиста бутафория, там няма история

Граждани и археолози от Ашдод, Израел, протестираха в защита на археологически обект

Снимка: БГНЕС

Как да се ориентираме къде е общественият интерес, когато става дума за събарянето на крепостна, но всъщност бутафорно-археологическа стена, в Созопол, изградена с използването и на европейски средства. Причината за искането да бъде съборена част от стената -  гледката на едно частно заведение за хранене с комерсиален интерес клиентите му да имат поглед към морския хоризонт. Казусът е интересен и защото става дума за нещо, което може да изглежда като културно-историческо наследство, но всъщност не е. 

Предаването "Хоризонт до обед" потърси отговор на този въпрос чрез позицията на профeсора по културология Ивайло Дичев от Софийския университет, който е и един от основателите на "Форум културно-историческо наследство" и неотдавна предупреждаваше: "Не хабете европейски пари за бутафория".

"Изпитвам известно злорадо удовлетворение, защото ние от години като експерти се борим срещу тази лудост - градежа на бутафорни крепости по България. 10 години вече станаха", коментира пред БНР профeсорът по културология Ивайло Дичев във връзка с казуса, че в Созопол част от стена, която претендира да е крепостна старина, въпреки че е нов градеж, може да бъде съборена след решение на Районния съд в Бургас.

Казусът възникна, след като собственик на имота, където е издигната тази стена, спечели дело срещу общината, а вещо лице обяви част от стената за незаконна, защото е в частен имот.
проф. Ивайло Дичев                               Снимка: БГНЕС
"Затова и създадохме организацията "Форум културно-историческо наследство", а по този казус самият съд казва, че тази стена е бутафория - ново строителство, не е културно-историческо наследство", посочи проф. Дичев:

"От години специалистите предупреждаваха, че там няма история, има легенда, сведения за византийска стена от пети век, но от нея нищо не е останало и това, което е станало, е просто измислица".

Ивайло Дичев отбеляза, че е важно нашето виждане към истинската ни история, защото между 2011 - 2013 година се построяват много бутафорни обекти с европейски пари - над 30 обекта по 3-4 милиона, а това е "подмяна на историята, фалшифицира миналото ни":

"Там, в Созопол е нямало крепости стени. Той е прекрасен рибарски град, но не бива да си измисляме неща, които ги е нямало."

Във връзка с намерението на фондацията, реализирала проекта, да обжалва решението на съда за събаряне на част от стената, проф. Дичев коментира:

"Това е лудост - да смяташ, че това е архитектурен комплекс. Не знам какво ще се направи оттук насетне, но злото е сторено с тези псевдостаринни стени и обекти (които глътнаха и много пари), от които обекти общините мислеха, че ще печелят много пари от туристи, но те отблъскват всъщност. А и общините сега ще трябва да ги поддържат тези строежи".
БГНЕС
Междувременно в град Ашдод в Израел археолози, архитекти, еколози и граждани направиха протестна акция в защита на кула от ранноосманската епоха, която от своя страна е построена върху основите на византийска бойница.

Това не е единственият археологически паметник, на който по време на локдауна заради Covid пандемията практични люде със съдействие на общинските власти и при мълчаливото съгласие на Израелския институт за опазване на древността, се опитват да сменят статута и постепенно да го приватизират.
гр.Ашдод - Израел                                        Снимка: Феня и Искра Декало
Широко шосе минава край останките от старинната крепост, а след него започва природен резерват. Обектът е ограден. Тук на открито и с прекрасен изглед към морето и до самия плаж се правят сватбени тържества. Изградени са сервизни помещения и малък офис. Явно се готви и по-нататъшна инвазия.

"Археологическият обект се намира в средата на частна територия, в промишлената зона на сегашния град, и туристи почти нямат достъп до нея. Той уж беше обществен, но явно корупционна сделка между търговците, общината и Института за опазване на паметниците от древността се опитва да смени предназначението му. При това всичко е направено не от специалисти - архитекти, специализирани да адаптират старините към съвременната градска среда. Вероятно някой е заинтересован скоро тези старини да се „модернизират“. Това разказа в предаваното "Хоризонт до обед" професорът по архитектура Зеев Друхман.

С плакати против ограждането и комерсиализирането на историческия обект пристигат граждани от Ашдод:

"Живея наблизо. Като дете съм се катерил и играл по тези руини. Изведнъж след локдауна открихме, че са оградени и посещението става само с разрешение. Казват, че тези огради са временни постройки", обясни Рони Мизрахи, председател на дружество „Долината на равновесието".

От кметството подчертават, че земята под крепостта е общинска и че имат правомощия да правят с нея каквото сметнат за полезно. Затова протестиращите настояват да бъде изменен законът за археологическите обекти и да не може местната власт да разполага с тях,  без това да се обсъжда с обществеността.

Хората искат да има прозрачност кои точно институции са дали съгласие за такива изменения и ако съществуват вратички в сегашните закони, след изборите те да бъдат затворени.

Още по темата чуйте от звуковите файлове.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна.

Инж. Велизар Стоилов: България до 1999 година не е отпечатвала сама банкнотите си

"Много хора предполагам не знаят, че  България до 1999 година не е отпечатвала сама банкнотите си, което не говори добре за репутацията на една държава , но така или иначе до 1944 година са печатани банкнотите в Мюнхен, в Германия, а след 1945 година започва печатането на нов вид банкноти в Москва и след 1990 година отново в печатницата в Мюнхен се..

публикувано на 12.09.25 в 19:25
Акад. Георги Марков

“История на българите вкратце" - новата книга на акад. Георги Марков

“История на българите в кратце" е новата книга на акад. Георги Марков . "Написах тази кратка история преди години, но в един малък вариант, когато спряха учебниците". Това разказа пред БНР историкът: " През 1992 година казаха - "Стига с тези марксистки учебници! Дайте нови учебници!" и аз тогава го написах като учебно помагало , но сега..

публикувано на 12.09.25 в 17:42

Ирина Цалова: Издаването на електронна бележка от личния лекар се заплаща от пациентите

"Ако родител използва отпуск по болест, за да се погрижи за раболялото си дете, той не дължи потребителска такса на личния си лекар за издаването на болничния лист ". Това обясни в интервю за "Хоризонт" Ирина Цалова , главен експерт в Дирекция "Методология" на медицинските и денталните услуги ва Националната здравноосигурителна каса: "Всяка..

публикувано на 12.09.25 в 17:11

Модулираната ставка в животновъдството отново е в дневния ред на бранша

Модулираната ставка в животновъдството отново е в дневния ред на бранша и депутатите . "Има едно фундаментално разминаване с политиката на България като член на Европейския съюз, защото България все пак следва и общата селскостопанска политика на Европейския съюз, която и за предходните програмни периоди, а и за следващия програмен период се..

публикувано на 12.09.25 в 16:23
Любомир Аламанов

Любомир Аламанов: Поведението на ръководството на МВР в лицето на Митов беше непрофесионално

"Всички ние разбираме изключителната важност на ролята на МВР, полицията, полицейските служители в живота на обществото. Това са много специални хора, които се грижат, така че всички ние да живеем спокойно". Това заяви пред БНР пиар експертът  Любомир Аламанов : "Служителите на МВР имат своите извънредни права и извънредни отговорности и..

публикувано на 12.09.25 в 15:10
Димитър Ставрев

Димитър Ставрев: В случая с руските дронове в Полша става въпрос за политическа пропаганда

"Опасявам се, че за случая в Полша повече става въпрос не за военнотехнически аргументи, а за политико-пропагандни аргументи , така че ще се опитам да съм максимално обран по отношение на фактите, а те са доста странни". Това коментира пред БНР Димитър Ставрев , авиационен журналист, автор и публицист, познат с работата си по области като..

публикувано на 11.09.25 в 15:52
Мартин Кърнолски

Мартин Кърнолски за проекта "Букварко" дни преди първия учебен ден

През тази година се навършват 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност . Повече от хилядолетие ние, българите четем и пишем с нашите букви, създаваме книжовни образци и произведения на литературата, поезията, белетристиката на нашия автентичен език. Затова и една от основните ценности на българското общество е да..

публикувано на 11.09.25 в 15:48