Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Ивайло Дичев: Стената в Созопол е чиста бутафория, там няма история

Граждани и археолози от Ашдод, Израел, протестираха в защита на археологически обект

Снимка: БГНЕС

Как да се ориентираме къде е общественият интерес, когато става дума за събарянето на крепостна, но всъщност бутафорно-археологическа стена, в Созопол, изградена с използването и на европейски средства. Причината за искането да бъде съборена част от стената -  гледката на едно частно заведение за хранене с комерсиален интерес клиентите му да имат поглед към морския хоризонт. Казусът е интересен и защото става дума за нещо, което може да изглежда като културно-историческо наследство, но всъщност не е. 

Предаването "Хоризонт до обед" потърси отговор на този въпрос чрез позицията на профeсора по културология Ивайло Дичев от Софийския университет, който е и един от основателите на "Форум културно-историческо наследство" и неотдавна предупреждаваше: "Не хабете европейски пари за бутафория".

"Изпитвам известно злорадо удовлетворение, защото ние от години като експерти се борим срещу тази лудост - градежа на бутафорни крепости по България. 10 години вече станаха", коментира пред БНР профeсорът по културология Ивайло Дичев във връзка с казуса, че в Созопол част от стена, която претендира да е крепостна старина, въпреки че е нов градеж, може да бъде съборена след решение на Районния съд в Бургас.

Казусът възникна, след като собственик на имота, където е издигната тази стена, спечели дело срещу общината, а вещо лице обяви част от стената за незаконна, защото е в частен имот.
проф. Ивайло Дичев                               Снимка: БГНЕС
"Затова и създадохме организацията "Форум културно-историческо наследство", а по този казус самият съд казва, че тази стена е бутафория - ново строителство, не е културно-историческо наследство", посочи проф. Дичев:

"От години специалистите предупреждаваха, че там няма история, има легенда, сведения за византийска стена от пети век, но от нея нищо не е останало и това, което е станало, е просто измислица".

Ивайло Дичев отбеляза, че е важно нашето виждане към истинската ни история, защото между 2011 - 2013 година се построяват много бутафорни обекти с европейски пари - над 30 обекта по 3-4 милиона, а това е "подмяна на историята, фалшифицира миналото ни":

"Там, в Созопол е нямало крепости стени. Той е прекрасен рибарски град, но не бива да си измисляме неща, които ги е нямало."

Във връзка с намерението на фондацията, реализирала проекта, да обжалва решението на съда за събаряне на част от стената, проф. Дичев коментира:

"Това е лудост - да смяташ, че това е архитектурен комплекс. Не знам какво ще се направи оттук насетне, но злото е сторено с тези псевдостаринни стени и обекти (които глътнаха и много пари), от които обекти общините мислеха, че ще печелят много пари от туристи, но те отблъскват всъщност. А и общините сега ще трябва да ги поддържат тези строежи".
БГНЕС
Междувременно в град Ашдод в Израел археолози, архитекти, еколози и граждани направиха протестна акция в защита на кула от ранноосманската епоха, която от своя страна е построена върху основите на византийска бойница.

Това не е единственият археологически паметник, на който по време на локдауна заради Covid пандемията практични люде със съдействие на общинските власти и при мълчаливото съгласие на Израелския институт за опазване на древността, се опитват да сменят статута и постепенно да го приватизират.
гр.Ашдод - Израел                                        Снимка: Феня и Искра Декало
Широко шосе минава край останките от старинната крепост, а след него започва природен резерват. Обектът е ограден. Тук на открито и с прекрасен изглед към морето и до самия плаж се правят сватбени тържества. Изградени са сервизни помещения и малък офис. Явно се готви и по-нататъшна инвазия.

"Археологическият обект се намира в средата на частна територия, в промишлената зона на сегашния град, и туристи почти нямат достъп до нея. Той уж беше обществен, но явно корупционна сделка между търговците, общината и Института за опазване на паметниците от древността се опитва да смени предназначението му. При това всичко е направено не от специалисти - архитекти, специализирани да адаптират старините към съвременната градска среда. Вероятно някой е заинтересован скоро тези старини да се „модернизират“. Това разказа в предаваното "Хоризонт до обед" професорът по архитектура Зеев Друхман.

С плакати против ограждането и комерсиализирането на историческия обект пристигат граждани от Ашдод:

"Живея наблизо. Като дете съм се катерил и играл по тези руини. Изведнъж след локдауна открихме, че са оградени и посещението става само с разрешение. Казват, че тези огради са временни постройки", обясни Рони Мизрахи, председател на дружество „Долината на равновесието".

От кметството подчертават, че земята под крепостта е общинска и че имат правомощия да правят с нея каквото сметнат за полезно. Затова протестиращите настояват да бъде изменен законът за археологическите обекти и да не може местната власт да разполага с тях,  без това да се обсъжда с обществеността.

Хората искат да има прозрачност кои точно институции са дали съгласие за такива изменения и ако съществуват вратички в сегашните закони, след изборите те да бъдат затворени.

Още по темата чуйте от звуковите файлове.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54

Може ли ислямският ум да бъде спасен? Новата книга на Мохамед Халаф търси отговор

Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен?   Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..

публикувано на 09.09.24 в 14:26
Вътрешната баня на Сърбинската къща

Голям е интересът към Ипеклийската и Сърбинската къща в Берковица

Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..

публикувано на 09.09.24 в 11:49

В близост до германския планински масив в Харц от дни бушува пожар

В близост до планинския масив в Харц, в германската провинция Саксония Ахалт от дни бушува пожар. Властите смятат, че е възможно да става дума за умишлен палеж. Горският пожар на Брокен може да е бил предизвикан умишлено. Има индикации за това, казва пред местния вестник "Фолксстийм" началникът на районната пожарна служба Кай-Уве Лозе...

публикувано на 08.09.24 в 13:59