Истории на чужденци в България и българи в чужбина

"Аз уча на английски, за мен е по-лесно да уча на английски", добавя той.

Ако намери възможност за реализация в България, ще остане у нас. Майка му и брат му живеят в Германия, възможно е да продължи с по-висока степен на образование - магистратура в Германия.

"Знам, че там е по-лесно, финансово им помагат, осигуряват жилище".

Нарт Харуан сподели, че има приятели в университета и на работното си място:

"Примерно, когато взимаш квартира под наем, плащаш всеки месец, добър си към хазаина, той няма да каже, че сирийците не са добри". 

Диана Георгиева - Фай е от София. Още като студент в Биологическия факултет на Софийския университет решава да продължи във Франция. Завършва специалност „Биология на популациите и на екосистемите“, в Университета на Дижон, а след това специализира „Екология“ в Париж. Дипломната си работа подготвя в Музея на природните науки в столицата, където изследва как обществото възприема и използва ресурси на околната среда.

За българката е ясно, че при внедряването на новите технологии като енергиен източник до голяма степен думата имат политиците, а не биолозите. Това я навежда на мисълта, че е по-добре да остане вярна на науката за природата и избира учителската професия. Във Франция я задържа не само образованието, но и семейството, което създава още като студентка. От пет години цялата ѝ фамилия живее на село, където обаче отглеждат и български домати.

Дистанционното преподаване на уроци на учениците във Франция е свързано и с проблеми с интернет връзката в селата във Франция.

"С много ученици по време на пандемията нямахме връзка, не можехме да им изискваме да са на линия", казва  Диана Георгиева - Фай .

Тя споделя, че и във Франция се сблъскват с проблема с липсата на кадри за преподаватели в училищата:

"Започнах като заместник-учителка в друго малко селце. Малките селца като тук им липсват кадри, на които могат да разчитат, нямах избор. Идва някой, който им върши работа с желание, интегрира се в екипа".

Росица Лазарова, по мъж Сбаралия, е широко скроен човек и светът е тесен за нейните множество таланти. Сигурно затова животът я отвежда от площад „Славейков” в София до италианския град Пескара. За хората, които я познават, няма нищо по-естествено от това Росица Лазарова да започне да преподава в местното Българско неделно училище „Булгарина”, в което се обучават над 40 деца. Извън това си амплоа обаче, тя от дете изпълнява български фолклор, пяла е в „Мистерията на българските гласове“, продуцент е на свой самостоятелен албум и на документални филми. Неотдавна е била жури в международен конкурс "Природните чудеса на България". А неотдавна тя беше жури в международния конкурс „Природните чудеса на България“, проведен съвместно от училището и Културната асоциация AIBIA в Пескара, под патронажа на българското посолство в Рим:

"Месец март миналата учебна година, когато светът се разтресе от новата ситуация и се луташе, не знаейки какво точно го очаква, един ден в часовете по география онлайн беседвахме за Рило-Родопския масив, Родопа планина, разказахме на децата за пещерите Дяволското гърло, Ягодинската пещера, задълбочихме се върху  археологически обекти като Перперикон, Белинташ, Чудните мостове, Триградското ждрело...

Всяко дете, не само със слово, но и с цветове да разкаже за всички тези светини, за да я запомни за цял живот...Много е важно децата да имат стремеж към знание, но и да се чувстват спокойни".

"Детето и неговите познания от училище трябва да бъдат обгрижени, трябва да има мотивация да изучава езика на мама или татко или и двамата. Държавата ни трябва да бъде по-бдителна какво се пише в учебниците в чужбина за историята и културата на народа ни и какви образни средства се поставят", добавя тя.

„Ние, българите, сме много уважавани и ценени сред хората в Словакия. Това е може би единствената държава, където съм усетила истинска почит и гордост, че съм българка“ ‒ така започва разказа си за Словакия Димана Иванова, възпитаник на университета в Прага.

Първо тя следва славянска филология с профил "Чешки език и литература" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а след това е одобрена за докторантура в специалност "Сравнително литературознание" в Карловия университет в Прага. Тя решава да живее в Словакия, където пише и първите си стихове.

"Още по време на моите студентски години в София имах интересна, близка връзка с един колега словак, който изучаваше българска филология и след това се запознах с други българи от Словакия. През това време успях по-задълбочено да опозная не само Братислава, но и други градчета, словашката култура, литература. Как се озовах там - пак чрез личен, по-интимен контакт, имах приятел словак, който беше родом от този град. Кандидатствах в гимназията в този град и бях приета за учител по френски език и изкуство и култура".