Рони - аутист, който се вписва в света с любов

Роналд Найденов – Рони, е на 29 години. Има синдром на Аспергер, по-лека форма на аутизъм, или т.нар. високофункционален аутизъм.

Рони работи отдавна в библиотеката, разказва неговият колега Петър Пенев.

„Когато постъпих на работа тук, го заварих. Дори той ми е помагал – кое, къде, как става – реденето на книги. Той е човек, който обича да услужва. Изключително стриктен – по него можеш да си свериш часовника. Винаги е абсолютно точен. Ако нещо го помолиш да се свърши, никога не забравя. Явно умът му така работи. Никога не е небрежен към нещо, което трябва да свърши.“

„За мен Рони е изключително лъчезарно момче, много интелигентно, възпитано, много добър колега. Той е много открит човек, много искрен“, споделя Галя Христова.

За него не е трудна работата, трудно му е да открие любовта на живота си, но вярва, че с Божията помощ ще я открие, „защото който търси, намира“.

„Имам ли любов на този свят, значи имам всичко на света“, допълва Рони, който знае, че „животът е любов и любовта е живот“.

„Аутизмът е психологическо състояние, което стеснява социалните, комуникативните умения. Ние, аутистите, проявяваме известни тикове. Ей така, като съм седнал, си клатим телата като тик. Когато сме твърде емоционални, жестикулираме с ръцете си като тик. Аутистите много-много не разбират от шега, от изрази с преносно значение, от метафори“, наясно е той.

„Невинаги те гледат в очите, като жест. Така са родени. Неволно го правят може би.“

„Прекалено е умен, аз се възхищавам на това колко бързо запаметява всичко, което му се каже. Той знае за всеки човек от библиотеката – от колектива ни, на коя дата е роден, кой месец, коя година, каква зодия е и трите му имена“, казва Десислава Петрова. Тя открива в аутизма положителни страни.

Имало е моменти, в които Рони е бил неспокоен, буйствал, бил агресивен, реагирал е остро. След това е свикнал, научил се е да общува в работна среда. 

„С всички хора е супер общителен, внимателен и много културен.“

Десислава Петрова е убедена, че хората с проблеми като Рони трябва да се адаптират към нормалната среда. „Трябва да се адаптираме и ние към тези хора и да знаем, че никой не е застрахован от нещо такова.“

Историята на Рони е успешно вписване на човек с проблеми, категоричен е Петър Пенев.

„Според мен за тези хора с някакъв вид аутизъм е много важно да са сред хората. Той може, тук е полезен, знае какво се иска от него, спокоен е и се разбира с всички нас много добре.“

Рони много обича изкуството и природата. Повече обича да чете поезия, отколкото проза. Петър Пенев смята, че той е намерил за себе си решение „да се справя в този свят, който за него не е обичаен“.

Хубаво е да сме сред хората, да не сме по цял ден сами вкъщи, потвърждава Рони.

„Мога да готвя – яйца да си пържа на очи, сандвичи да си правя, пуканки да правя. Научих се да правя дълги разходки. Горе-долу мога да рисувам. Да чистя мога, това е лесно, само че ми е досадно чистенето. Слушам музика, гледам филми“ – така изглежда ежедневието на 29-годишния Рони.

Рони призовава да бъдем внимателни и съпричастни с хората с увреждания. Както самият той се опитва да се сближи със света. 

Неговата история чуйте в звуковия файл.