Една година след началото на пандемията Германия забуксува. Ако миналата година се възхищавахме на това как Ангела Меркел управлява ковидкризата, сега тя се видя принудена да признае, че форматът за взимане на решения за ограничаване на заразата не е добър. Форматът е 16+1 - канцлерът и премиерите на 16-те федерални провинции. За прилагането на мерките отговорност носят регионалните власти. Затова в отделните провинции в Германия важат различни ограничения. Сега обаче, недоволна от „свободното тълкуване“ на провинциите на взетите заедно решения, Меркел поиска повече правомощия за централната власт.
През 1962 година бъдещият германски канцлер Хелмут Шмид е вътрешен министър на града със статут на федерална провинция Хамбург. През февруари градът е наводнен, във водите на Северно море загиват над 300 души. Бурята изненадва жителите на Хамбург през нощта. Без да се съобразява с йерархията, Шмид е първи на барикадата и организира спасителната операция.
„Това, което се случва днес в Германия, е все едно Хелмут Шмид да види прииждащите води, да се обади на канцлера и ако той не вдигне телефона, да си легне обратно да си доспи“. Думите са на проф. Михаел Кос от университета Лойфана в Люнебург. Докато във Федералната република кипи спор дали федералното държавно устройство пречи на Германия да се справя по-успешно в коронакризата, в интервю за „Събота 150“ политологът обвинява политиците в Германия в бездействие.
„Федералната структура на Германия борбата не усложнява борбата с пандемията. Федерализмът в Германия не е чак толкова ограничаващ, както често се смята. Централната и регионалните власти могат да взимат решения независимо една от друга. Проблемът е, че не го правят. Те се опитват да постигнат компромис, да стигнат до общо решение, но това има както преимущества, така и недостатъци. Най-големият недостатък е, че такива решения стъпват на най-малкия общ знаменател. Точно това се случва в момента в Германия“.
„Критиката е основателна - Германия не успява да намали броя на заразените“, казва проф. Натали Бенке. За изследователя на федерализма в университета в Дармщад обаче не държавното устройство на Германия спъва политическите действия:
„Това отчасти се дължи на федералната система на управление, но не само. Разбира се, в отделните провинции има различни виждания за това кои мерки са ефективни. Но проблемът не се изчерпва с това, че отговорността е разпределена между прекалено много политици, които взимат решенията. Трудностите, които изпитват Германия и целият ЕС се дължат на управлението на кризата, а не на федералното устройство на управлението. В днешна Германия федерализмът непрекъснато се критикува, защото Берлин не води единна политика. Но тази критика стъпва на погрешната теза, че пандемията изисква бързи и ефективни решения, които от своя страна изискват концентрация на властта. Няма време за губене в преговори и дискусии, трябва да се действа. Това обаче означава, че тази централна власт знае, какво се прави по време на пандемия. Ами ако греши? Ако повече хора с различен опит обсъждат мерките, не е ли по-вероятно да се напипа правилният път? Във федералната държава политическата отговорност е споделена, а принудата да се обсъжда политиката води със сигурност до по-добри решения и от там - до по-добро възприемане на решенията от гражданите“.
Според проф. Кос обществената дискусия около държавното устройство е заместващ дебат.
„Сочим с пръст нещо, заобикаляйки същинския проблем. Сега сочим с пръст федерализма, а това, което искаме да „замажем“, е фактът, че политиците нямат смелост да взимат политически решения, да правят политика. Проблемът е, че не искат да го правят. Големият проблем на Германия е, че никой не иска да прави политика. Оттеглянето на Меркел е основната причина за буксуването на германската политика в момента. Времето на Ангела Меркел във властта изтича и това никой не може да промени. Авторитетът ѝ е накърнен, просто такива са правилата на демократичната държава... Още по-сложен става ребусът заради динамично променящите се нагласи на германците. А за Меркел общественото мнение винаги е било много важно. Наблюдавахме го по време на бежанската криза, когато обществените нагласи рязко се обърнаха. Тогава Меркел не успя да се справи много добре с това. А сега настроенията се менят всеки ден“.
В Германия борбата с вируса се превръща в борба за власт.
„Състезанието за изборите за Бундестаг е между Армин Лашет на ХДС и Маркус Зьодер на ХСС, но освен това тази година предстоят още регионални избори. Политиците са под силно напрежение, натискът е много голям и те не мислят само за овладяването на пандемията, а и за представянето си на изборите. В момента всички се страхуват да не сбъркат. А и не може да се каже категорично, какво искат избирателите. Едни искат разхлабване на марките, други смятат, че ограниченията не са достатъчно строги. Как да угодиш“, пита проф. Бенке и допълва, че нажежената политическа обстановка вероятно пречи да се взимат добре обмислени решения.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
Съединените щати и Израел са обсъдили възможността за съставяне на следвоенно управление на Ивицата Газа под контрола на Вашингтон, предаде Ройтерс, позовавайки се на анонимни информирани източници. В центъра на проведените консултации на високо ниво е било предложението за преходна администрация, начело с американски представител, която да..
В българските болници работят двойно по-малко медицински сестри от нужните, за да се осигури качествена грижа за пациента. Това показва анализ на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, озаглавен "Здравен показалец". За 10 години броят на медицинските сестри у нас е намалял с 30 процента, показват данните на асоциацията...
Софийският градски съд осъди на 18 години затвор Румен Тонев за убийството на психолога Иван Владимиров - Нав. По-рано днес Прокуратурата поиска между 15 и 20 години затвор за убийството. Тонев ще трябва да търпи присъдата при първоначален строг режим, но общия размер ще бъде приспаднат престоя му в ареста. Съдът възобнови делото за убийството на..
Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заяви днес, че администрацията на Доналд Тръмп иска Русия и Украйна да приемат насоки за преки преговори, които ще са необходими, за да се сложи край на войната, предадоха Франс прес и Ройтерс. САЩ смятат, че исканите от Русия отстъпки са прекалено големи, но вицепрезидентът подчерта, че не изпитва..
Министерството на отбраната не е планирало новият Ф-16 да лети на парада по случай 6 май тази година, обясни министърът на отбраната Атанас Запрянов пред ресорната парламентарна комисия. Запрянов: Вторият Ф-16 идва до 3 дни, нужни са поне 3% от БВП за отбрана Радев и Борисов размениха реплики заради новия изтребител Ф-16 Ген. Русев:..
В 17,30 часа, в Сикстинската капела започна Конклавът. С две трети от гласовете, 133-мата кардинали в него ще трябва да изберат кой от тях да е 267-ия папа. Ватиканските медии отразяват Конклава на 11 езика и на 3 с жестомимичен превод. Това стана по време на литургията за избор на папа в базиликата "Св. Петър" преди обяд, така и при..
Финални разпити по т.нар. хазартно дело срещу Васил Божков - с ред последните свидетели, разпитани днес, бяха братята Кирил и Георги Домусчиеви, а утре се очаква обяснения да даде и самият Божков. Домусчиеви ще дават показания по т. нар. хазартно дело срещу Васил Божков По делото има общо 9 подсъдими, част от тях бизнеспартньори на Божков, а..
Две момичета на 14 години са пострадали леко при инцидент с електрическа тротинетка в София. Произшествието е станало снощи около 19 часа...
Не бих си позволил да коментирам това, което знам или не знам за изтребителя Ф-16. Всичко трябва да се случва по съответния ред. Нека на заседанието..
Трета операция – поставяне на изкуствена тазобедрена става направи днес ортопедът д-р Георги Димитров, на именния си ден в ПЛевен. А и той е от..